Боряна Росса изследва женските образи в българското кино

„Тези филми, които са от 60-те години, в тях силната личност е жена, а това е много характерно за 60-те години, независимо от това, че те са жертва на някакъв вид дискриминация  - по-голяма или по-малка. В края на тези филми винаги има момент, в който тези жени надделяват, те успяват да видят някакво по-добро бъдеще. След това 80-те години съм ги пропуснала, защото там има постепенно връщане към традиционните образи и мислене за това каква трябва да бъде жената и какво е равенството между половете. През 90-те и 2000-та година се затвърждават тези тенденции", каза за БНР Боряна Роса.

Тя е посветила темата за женските образи в българското кино на баща ѝ, който е починал през март 2020 от коронавирус:

„Една от жените, които интервюирах е майка ми. Аз исках да интервюирам жени от различни поколения, които да говорят за тези героини, с които някога са се идентифицирали или не са се идентифицирали да разгледам една поколенческа връзка с тези различни героини. Майка ми и баща ми са част от поколението на 60-те години, което е еманципирано поколение, за което аз се опитвам да говоря като за начална точка в моя проект. Те се намират в диалог и майки, и баща ми, на който е посветен проектът“.

През 2004 година заедно с руския художник и режисьор Олег Мавромати Боряна Росса създава Ултрафутури - международна група художници, ангажирани с въпроси на технологиите, науките и техните социални последици. Росса е директор на София куиър форум.