Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Причините за протестите и възможните промени в Куба

Антиправителствен протест в Хавана, Куба, 11 юли 2021 г.
Снимка: Ройтерс

Безпрецедентни протести от идването на Фидел Кастро на власт. Такива са международните оценки за недоволството, което миналия уикенд обхвана Куба. Провокирани от недостига на основни продукти, нарастване на цените и ограниченията заради увеличаващите се нови и смъртни случаи на коронавирус, хиляди кубинци излязоха по улиците на Хавана и други градове. Според официалната статистика, един човек е загинал при безредиците. Чрез интернет активисти в Куба съобщават за повече убити и стотици арестувани. В крайна сметка властите в страната ограничиха достъпа до интернет, а Съединените щати и западният свят осъдиха както насилието, така и спирането на комуникациите.

Протестите в Куба започнаха от градчето Сан Антонио де лос Баньос близо до Хавана, а в неделя, 11 юли, в различна степен обхванаха столицата и по-далечни градове като Сантяго Де Куба.

"Тук сме заради репресиите срещу хората. Обричат ни на гладна смърт. Хавана се руши. Нямаме пари, нямаме нищо, а те строят хотели, докато ние гладуваме. ... Искаме лекарства, искаме пари", разказаха протестиращи. 

Основните лозунги, издигнати от протестиращите бяха "Свобода" и "Родина и живот". Последният идва от популярна песен на няколко млади рапъри, насочена пряко срещу управлението на Кубинската революция от 1959-а година и основния му лозунг - "Родина или смърт".

На 11 юли президентът Мигел Диас-Канел обвини за безредиците хора, повлияни от САЩ.

След като в следващите дни протестите секнаха, включително и заради полицейските и военни патрули на ключови места, президентът поиска мир:

"Трябва да си вземем поука от бунтовете. Да направим критичен анализ на проблемите ни, за да ги преодолеем и да не ги повтаряме". 

Реалността

Чавдар Димов, който работи в БНР, роден в Куба, посетил я преди 2 месеца, разказа:

"Кубинците живеят в тотална мизерия. За чужденците има всичко - в курортите има "от пиле мляко", но за кубинците няма нищо. Редят се на огромни опашки за яйца, хляб. Дори става бой за продукти, защото няма. Доколкото те споделиха пред мен, заплатите им са между 120 и 150 долара. Примерно, ако седнат да хапнат някъде в заведение двама души, ще им струва около 50-60 долара. Ако на улицата ходиш без маска, глобата е 2000 песо, което е почти равно на една тяхна заплата. Това, което видях, е тотална мизерия и геноцид, който упражнява правителството към собствения си народ".

Снимка: ЕПА/БГНЕС

За журналистката Къдринка Къдринова, посетила Куба за последно през 2019-а година, виновникът за условията там е друг:

"През 2019-а вече имаше опашки пред хранителните магазини. Не мнозинството, а съвсем случайните хора от улиците казваха "Вижте докъде ни докара Тръмп".

Тази перспектива съвпада и с позицията на управляващите в Куба, които отдават недостига на продукти на затегнатото американско ембарго.

Американските санкции и пандемията

След историческото затопляне в отношенията по времето на Барак Обама, Доналд Тръмп обърна курса спрямо Куба на 180 градуса. Това включваше над 200 нови икономически мерки спрямо Острова.  

"То е свързано включително с невъзможността на Куба да осъществява финансови операции за разплащане със свои чуждестранни партньори. А това е страна, която зависи изключително много от вноса и на енергоносители, и на храни, и на много други жизненоважни продукти. В Куба съществува от известно време и режим на тока, който е особено суров - по 6 часа на ден няма ток. Има аварии в няколко топлоелектрически централи, но няма възможност да се внесат резервни части, за да се поправят, примерно да се внася ориз от Виетнам и да се плаща по някакви заобиколни пътища, които да прескачат тази финансова система, която може да бъде блокирана от САЩ", коментира Къдринова.

В условията на строги американски санкции избухна и пандемията от коронавируса. Мнението на още един български журналист, следяща Куба и испаноговорящия свят, Михайлина Димитрова е, че пандемията е спряла основния източник на средства в страната след края на Студената война - туризма. Нещо повече - ембаргото изолира Куба и от международното сътрудничество в условията на пандемия:

"От една страна тя не може да се справи с нарастващия брой заболели и високата смъртност, а при липсата на пари от туризъм и тотална забрана за всякаква икономическа дейност, идваща от американското ембарго - възможностите на правителството в Куба за икономически мерки в подкрепа на хората са нулеви". 

В крайна сметка кубинците излязоха на улицата.

Полицейска блокада край Капитолия в Хавана/ЕПА/БГНЕС

Незавършените реформи

Пандемията и социалното недоволство застигнаха кубинските власти в още един ключов момент. По времето на Раул Кастро страната поне започна реформи, целящи отваряне на икономиката и най-вече - някакво либерализиране на стопанската инициатива. Те бяха затвърдени и промени в социалистическата конституция. В рамките на седмицата след протестите, посоченият от Кастро наследник - Мигел Диас Канел изтъкна като проблем бавното изпълнение на реформите. Наблюденията на Къдринка Къдринова:

"Поради бюрокрация или страх на някакви местни власти, които се боят от някакви по-радикални решения. В Куба много се стимулира кооперацията в създаването на смесени форми на управление в икономиката, за съжаление това още не е станало в такъв мащаб, че да може да осигури едно автономно изхранване на страната".

Поколенческата промяна

Диас Канел наследи социалистическата държава на братя Кастро - при спешна нужда от реформи и без трайната харизма на някогашните борци срещу диктатора Фулхенсио Батиста. И ако президентът е от първото пост-революционно поколение, в страната му в момента расте още едно, което един по-циничен кубинец описва така:

"Родено е поколение, което няма да има нищо общо с някогашния революционен романтизъм".

Това е поколението, което възприе и девиза "Родина и Живот". Хора, които не чувстват задължението да търпят икономически лишения и ограничения върху свободата на изразяване заради победата на Кубинската революция през 1959 г. 

Дали протестиращите, а и всички кубинци са по-разочаровани от социалистическите си управници, или от американското ембарго, е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. Привържениците на Кастро, а и на всички леви управления в Латинска Америка, изтъкват, че социализмът би имал по-човешко лице, ако не трябваше да се справя с политическия и икономически натиск на Съединените щати. От другата страна им отговарят, че поддържането на обществения мир с военни патрули и ограничаване на комуникациите не е признак на легитимна власт.

В отговор на протестите сегашния президент Джо Байдън нарече страната "провалена държава". Какво е непосредственото бъдеще и нужна ли е промяна - коментира Михайлина Димитрова:

"Диас Канел ще мобилизира около себе си целия човешки ресурс, който може. Кубинските лидери ще си вземат много сериозна поука от това, което се случи, и ще направят всичко възможно да осигурят една по-голяма свобода във всички обществени сфери, за да може да се потуши това недоволство. Почвата в Куба в момента е много подготвена за случване на някаква по-радикална обществена промяна и един позитивизъм от страна на САЩ много би допринесъл в тази посока. Оставането на досегашните санкции ще доведе пак до една безизходна позиция. Една обществена промяна на Острова би дошла по-един много по-лесен и общоприемлив за света начин, ако малко се поразхлабят санкциите".

ЕПА/БГНЕС - Акция в подкрепа на властта в Хавана, 12 юли 2021 г.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мете Фредериксен, премиер на Дания

Датският премиер беше нападнат в центъра на Копенхаген, нападателят е арестуван

Премиерът на Дания Мете Фредериксен беше в шок, след като в петък беше нападната и ударена от мъж в центъра на Копенхаген, съобщава Ройтерс, цитирайки новинарската агенция Ritzau, която се позовава на полицията и на кабинета на министър-председателя. "Премиерът Мете Фредериксен беше блъсната от мъж в петък вечерта на площад Kultorvet в..

публикувано на 07.06.24 в 23:29

Рафинерия в руския град Новошахтинск е спряла работа след атака с украински дрон

Рафинерията в руския град Новошахтинск до източната граница на Украйна е спряла работа вследствие от атака на украински дрон, твърдят източници на агенция Ройтерс. Новошахтинск се намира в Ростовска област, до източната граница на Украйна. През миналата година там се води преработени 4,8 милиона тона нефт. Дронът е причинил пожар в завод..

публикувано на 07.06.24 в 23:23

В Дряново и трите най-големи села в общината поставят енергоспестяващо улично осветление

В Дряново и трите най-големи села в общината старото улично осветление ще бъде подменено с енергоспестяващо. Модернизацията е в ход и трябва да приключи до началото на следващата година. Новите енергоспестяващи осветителни тела и табла за улично осветление ще бъдат инсталирани през този строителен сезон в Дряново и трите най-големи села в..

публикувано на 07.06.24 в 23:09

Нови температурни рекорди бяха поставени в Кипър заради горещините

Нови рекорди бяха поставени в Кипър заради горещините, обхванали острова от началото на тази седмица. Метеорологичната служба издаде най-продължителното предупреждение за екстремни жеги – за 18 часа непрекъснато. За първи път се отчитат и 6 последователни дни с температури над 40 градуса по Целзий през юни. Жълт код за опасно време е в сила..

публикувано на 07.06.24 в 22:34
Награди

Посмъртно Алек Попов е носител на Голямата награда "Христо Г. Данов"

Посмъртно Алек Попов е носител на Голямата награда "Христо Г. Данов" за цялостен принос в българската книжовна култура. На церемония тази вечер в къщата-музей на именития български възрожденец в Старинен Пловдив служебният министър на културата Найден Тодоров връчи отличието на дъщеря му Александра.   В раздела "Автор на българска..

публикувано на 07.06.24 в 22:16
Володимир Зеленски и Владимир Путин

Украйна определя легитимността на президента Зеленски, а не Путин

Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви в петък, че неговата легитимност се признава и определя от украинския народ, като същевременно критикува тази на руския президент Владимир Путин. "Легитимността на президента Зеленски се признава от народа на Украйна. Нашият народ е свободен. Легитимността на Путин се признава само от..

публикувано на 07.06.24 в 21:57

Мащабна операция на ГДБОП се провежда в няколко града у нас

Мащабна операция на ГДБОП се провежда в няколко града у нас. Това научи БНР от свои източници. Операцията е свързана с трафик на дрога. Става дума за канал за пренос на наркотици през границата. Към момента няма информация дали има задържани. Проверяват се криминално проявени лица на различни места в страната. Наркотиците са били..

публикувано на 07.06.24 в 21:44