Проф. Тим Джаксън: Да наблегнем повече на земните си приоритети

"Марс не е място, на което да си отгледаш децата. Всъщност там е адски студено", пее Елтън Джон в неподвластния на времето хит "Rocketm Man". С тази строфа от песента започва една статия тази седмица от професор Тим Джаксън - икономист, математик, физик, философ, преподавател в университета на британското графство Съри. 

"Неприветливостта дори на най-малко негостоприемната друга планета в Слънчевата система и абсолютното неведение дали в галактиката ни и отвъд нея има нещо по-красиво от Земята", пише професор Джаксън, "не притеснява милиардерите Rocket Men, пионери в частното космическо предприемачество, които са си наумили да колонизират последния незавладян от човека рубеж".  

Става дума, разбира се, за полета тази седмица на най-богатия землянин - Джеф Безос, с негова собствена ракета, до малко над земната атмосфера - 107 километра над морското равнище, където той прекара цели 3 минути в безтегловност. Ричард Брансън направи нещо подобно няколко дни преди това. А Илън Мъск, чиито ракети летят до Международната космическа станция, е по-напреднал и от двамата в извънземното предприемачество.  

Космическата мисия на Джеф Безос приключи успешно (ВИДЕО)

Пандемии и технологична сингулярност – бъдещето вече започна

Защо тези тримата, за които се твърди, че имат съответно 200, 5 и 150 милиарда долара, са толкова обсебени от полетите в Космоса? За да спасят човечеството, ако се наложи, твърдят те. 

Още една крачка напред в космическата надпревара

Космическото бъдеще на човечеството

Проф. Тим Джаксън е автор на няколко книги за пострастежната икономика. Той е от онзи лагер на икономическия дебат за "границите на растежа", който не отхвърля концепцията, че е възможно "отделяне" чрез технологиите на икономическата активност от въздействието ѝ върху природата, но смята, че този подход не е достатъчно ефективен. Просперитет е възможен и без неукротим устрем към икономически ръст. Защото благоденствие, особено заради Covid-19, за все повече хора вече не означава само да стават по-богати.

Инстинктивният стремеж за достигане на никога досега недостигани висини е нещо естествено, но не е ли по-подходящ моментът да помислим за типично земните ни приоритети? Това ще е от полза не само за шепа милиардери, мечтаещи да продължат да богатеят на Червената планета, а и за останалите към 8 милиарда простосмъртни на Синята - нашата планета, каза проф. Тим Джаксън в интервю за "Събота 150":

"Бъдещето не е тук на Земята, а там в Космоса". Така много хора тълкуват посланието на милиардерите, които тези дни полетяха до границата на земната атмосфера с открития Космос. Прави ли са тези толкова могъщи финансово хора, които малко или много влияят върху развитието на човечеството?

Времевите мащаби, в които можем реалистично да мислим за човешки живот извън планетата Земя, според мен, са много десетилетия в бъдещето. Докато въздействието на климатичните промени, загубата на биоразнообразие и на поминък за милиарди хора на планетата са абсолютно непосредствена заплаха. Всичко това се случва в момента.

Живеем в постпандемичен свят, който изисква от нас да работим за възстановяване на икономиките, за подобряване на качеството на живот, за защита на нашия дом - Земята - от климатичните промени.

И при всичко това да казваш на хората какво трябва да е бъдещето, да им внушаваш очаквания за бъдещето чрез такива извънредно ексхибиционистки демонстрации на чутовно богатство... Това, според мен, е неморално. Неправилно постъпват. Защото така отклоняват вниманието от гигантските предизвикателства пред подобряването на живота на хората на цялата планета.

Има ли смислено обяснение за това защо свръхбогатите почти никога не са се противопоставяли на импулса капитализмът да надделее над всичко - дори над разума? Пример от миналото - за вредното въздействие на петролната индустрия върху атмосферата е било известно още през 1958 година - а за някакви действия срещу това се говори десетилетия по-късно, за да не се застрашат печалбите на магнатите сред много други причини. В съвремието ни пак магнатите обръщат гръб на климатичните промени и предлагат бягство в Космоса.

За да бъдем честни, трябва да отбележим, че някои от тези хора произвеждат известен шум по отношение на климатичните промени. Джеф Безос дори има фонд, който макар и състоящ се от миниатюрна част от богатството му, е посветен на борбата срещу глобалното затопляне. Илън Мъск пък се занимава с електрически автомобили и отдадеността му към тях се дължи поне отчасти на разбиране, че климатичните промени се случват.

Богатите си дават ясна сметка какво се случва с климата. Но в същото време изглежда е неизбежно да се противят на промяна на бизнес модела, по който трупат парите си. Въпреки че климатичните промени предполагат този модел да бъде променен. Защото такава промяна би била много дълбока и би засегнала както организацията на богатството им, така и въобще начина им на живот.

Това е и причината богатите и могъщите по принцип да не искат да признаят, че капитализмът е ограничен. И че той и движещите го сили са част от причината справянето с глобалното затопляне да е толкова трудно.

Цитирате Аристотел за това, че добрият живот не е безкраен стремеж да получиш повече, а процес на намиране на чистия баланс между твърде малкото и твърде многото. И твърдите, че свръхкапиталистите не са в състояние да усетят кога са достигнали този баланс. Към какво води това планетата ни?

Към много опасна ситуация. Мантрата на капитализма е, че всеки се стреми да има все повече и повече. Същността му е, че винаги е по-добре, когато имаш повече. А принципът на баланса предполага, че както може да разполагаш с повече, така би могъл да имаш и твърде малко. Равновесието е от изключително значение и на лично, и на обществено, и на планетарно ниво.

Това е като да сте на детска люлка и да се опитвате да намерите точната височина на люлеенето така, че да се чувствате хем достатъчно развълнувани, хем в безопасност. А в същото време някой непрекъснато се опитва да ви залюлее още по-силно и може да паднете.

Така капитализмът ни тласка непрекъснато да се стремим само към икономически растеж. А това прави невъзможно да намерим баланса помежду си като индивиди, икономиката да постигне баланс. И това ни обрича да загубим баланса си с планетата ни.

Просперитет не винаги означава растеж. Но съгласете се, че растеж винаги означава просперитет.

Растежът не винаги означава благополучие. Пример за това са последните 30-40 години в развитите икономики, които не винаги превръщат ръста си в реално благоденствие. Обратното, както посочвате, също е важно - просперитетът не винаги означава растеж. Понякога той се изразява в усещането за баланс.

Ако попитате хората какво е за тях благополучие, ще откриете, че едно от нещата най-напред в класацията е здравето. А също и семействата им, любовта на приятелите, околната среда, усещането за пълноценен живот. Всички тези неща са елементи на просперитета. Някои зависят от стремежа напред и нагоре, но други се придобиват всъщност не толкова със стремеж към материалното.

Възможен ли е баланс между стремежа към покоряването на Космоса и земните приоритети?

Да, мисля, че е възможен. Не съм противник на изследователската наука, чийто проводник е НАСА, например. И приемам до известна степен аргумента, че човечеството се учи чрез изследователските си мисии - че израстваме като човечество, стремейки се да покорим поредния рубеж. За мен пример за баланс между земните ни приоритети и космическите изследвания са обществените изследователски програми като мисиите на НАСА на Марс. Залитане, излизане от баланс, за мен е комерсиализирането на човешкия стремеж към Космоса. То става по напълно необуздан начин. Говорим за хора с огромно богатство, каквото нямат дори някои държави. Хора, които са в състояние да определят следващата граница, която човечеството трябва да се стреми да достигне. А движещите сили са корпоративни императиви, суета и личностно съревнование между Безос, Мъск и може би Брансън. Тези сили са деструктивни. Те тласкат и въпросните милиардери, и нас като общество към небалансиран начин за изследване на Космоса. Но все пак още имаме възможност балансирано да определим приоритетите си. 

Струва ми се, че сега трябва да наблегнем повече на земните си приоритети. Не казвам, че НАСА трябва да прекрати невероятните си научни експерименти на Марс. А че гигантските ресурси, които се изсипват в комерсиалната космическа надпревара, биха били от много по-голяма полза, ако бъдат похарчени за възстановяване от пандемията, за подобряване на здравеопазването и за фундаменталната задача да спасим климата си.