Най-чести причини за разпространението на холерата, чумата, едрата шарка и много други болести, покосяващи народите, били войните, търговията и не на последно място трудовата миграция.
По-ясна информация за здравето на българите има от края на 18-ти и началото на 19-ти век, когато в Османската империя започват сериозни реформи, засягащи здравния статус на населението.
Чумните епидемии отдавна попадат в полезрението на историците. За момента има доста сериозни изследвания направени. Но най-често документацията, с която е боравено е от български произход и става въпрос за преписки оставени в книгите.
„Новите документи, които за наше огромно щастие са достъпни в дигитален вид дори не е нужно да се ходи до Истанбул са османските документи, които се съхраняват в изключително ценния османски архив в Истанбул. Наскоро дори излезе едно великолепно изследване на професор Емил Събев за холерата през 19 век и големите епидемии от 60 години, което е базирано основно на османски документи. Тези документи, които вече имаме в музея са точно от Османския архив в Истанбул“, каза за БНР д-р Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.
Със свои заповеди, под заплахата от сурови наказания, султанът въвежда строги мерки в империята. В годините 1837-1838 в българските територии постепенно се създават държавни служби /днешните регионални здравни инспекции/ за контрол и превенция на разпространението на заразните болести.
Документът дефтер, съхраняван в Османския архив в Истанбул, е от 1840 г. и описва кой и по колко ще получава за работата си. Директор на Карантинната служба в Силистра е бил хаджи Мехмед със заплата от 400 гроша месечно.
Писар е хаджи Осман с 200 гроша заплата, а трима са „пазачи на карантината“ /днешните здравни инспектори/, комуто хазната отделяла по 75 гроша месечно. Те се грижели за около 6000 силистренци, живеещи в големия по онова време град. Доколко е било съотносимо това заплащане за времето си?
„При условие, че в голяма част от старопланинските селища като Трявна и Габрово, при някой от жителите това е годишен доход - 400 гроша е годишният им доход. Навсякъде е различно, имайки предвид икономиката и икономическите възможности на града. При нас доходите със сигурност са малко по-високи и въобще Добруджа не e съизмерима по това време икономически с другите райони. Ние сме изключително богат регион и жителите му са богати не само на природни ресурси. Жителите му са много богати, защото в селата средните доходи много често са около 2 хиляди гроша, което е една значителна сума“, допълни д-р Тодоров.
Актуално звучи заповедта на хеким башията –главният лекар на Османската империя – Абдул хак от 2 април от 1849 година - „Когато лекарят бъде уведомен, че са избухнали болести да се откаже от съня си и всякакво спокойствие, грижейки се за лекуването на болните, вървейки по изпитания път и не се налага никога да прибягва до човекоубийство“.
Мерките против епидемиите в началото на XX-ти век били много строги, но и хората разбирали значението им и дори не чакали някой да ги подканя.
„Това е единственият начин и хората са стигнали до него не благодарение на медицинските си познания каквито много често липсват, макар че вече в 19 век в множество градове се появява по някой българин, завършил медицина на запад или западен лекар, който успява да въведе по-научноиздържани методи за справяне с епидемията. Стратегиите, които те използват, за да си спасят живота са на чисто емпирично ниво, т.е. на личния си опит. Когато избухне епидемия те знаят, че трябва да напуснат града и то за доста дълго време".
В Силистра, близо до Дунав е погребан един от 12-те най-почитани еврейски равини – Елиезер Папо – лекар и философ. За него се разказва, че е спасил местното население от холера в 30-те години на 19 век, като създава карантинни пояси и лазарети за болните. Заради близостта си с болните обаче се заразява и умира. Днес на мястото, където се предполага, че е погребан, е изграден религиозен-мемориален комплекс и всяка година се посещава от стотици поклонници. Данни за него д-р Тодоров не е открил в османските архиви.
"Това позволява неговото митологизиране. Нямаме исторически извори, които да ни дадат някаква конкретна информация за него. Безспорно е притежавал някакви медицински познания, което му позволява при една голяма холерна епидемия по време на Руско-турската война от 1828-1829 година по някакъв начин да предпази града отново чрез изолация. Карантината е най-важното при справяне с епидемията".
Около 40-те години на 19-ти век статутът на лекарите официално бил регламентиран със заповед, като особено важни били изискванията към лекарите за контрол над аптеките и лекарствата, над обществената хигиена и най-вече за постоянно наблюдение за избухване на епидемии: „Като лекарят се грижи при избухването на такива болести пътищата и улиците да бъдат чисти от трупове и боклуци, известявайки на властта средствата, които целят запазването на здравето и отстраняването на причините за болестите, полагайки колкото се може по-голямо старание.“
Държавни пари при строга отчетност се отделяли и за „консумативи“ – негасена вар, оцет, защитни облекла, инструменти, вещества за опушване и др.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..
Нови манастири се строят от църквата, но винаги има някой инициатор, който става ктитор , той дава средства. Това каза пред БНР Христо Шанов, автор на книги за манастирите на България, работил 45 години като експерт в Националния институт за паметниците на културата. "Книгите ми "Манастирите на България", които са три тома, обхващат периода от..
" Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие и мога да спя спокойно , защото никога не съм се продал, никога не съм правил услуги, не съм заблуждавал с информациите, които съм предавал. Проблем е отношението на другите към професията ни, защото много хора се постараха тя да бъде подценявана и да девалвира"...
Честит празник Вход Господен в Йерусалим, популярен като Цветница или Връбница! Наричаме го така, защото Господ Иисус Христос влязъл за последен път в Йерусалим, но бил посрещнат триумфално, като цар. Хората Го приветствали с палмови клони, постилали палмови клони и дрехите си по пътя пред Него.: „ А повечето от народа постилаше дрехите си по..
Председател на "Величие" ще бъде полк. Николай Марков, а не аз. Това заяви Ивелин Михайлов, предприемач от Исторически парк във Ветрино и член на..
Димитър Главчев постъпи изключително почтено. Това заяви пред БНР Кирил Вътев, бивш министър на земеделието, по повод освобождаването си от служебното..
ГЕРБ-СДС регистрира листата си за предстоящите евроизбори в ЦИК. Водач е бившият председател на 49-то Народно събрание Росен Желязков. Останалите..