Най-малкото начинът, по който виждаш света, е твой, независимо колко герои измисляш, допълва тя в предаването „Изотопия“.
„Това е може би най-дълго писаният ми текст някога. Започнах на 23 просто с бележки по това, което става във втората част на романа и се отнася до мен и собственото ми семейство. Книгата излезе на 43. това са точно 20 години, две десетилетия, през които се случиха много неща“, разказва Антония за книгата си „Нас, които ни няма“.
Романът е автобиографичен, тя го определя като класически роман на израстването.
„Може би това е най-личният ми роман и ще остане такъв, независимо какво ще напиша оттук нататък. (...) Прототипите са много. Много от тях са живи.“
Действието се развива в началните години на прехода.
„Използвала съм и бургаски жаргон, и селски жаргон. Не знам дали по нещо може да се разбере, че това е 90-арски роман, че това е бургаски роман. По-скоро гледам на него като на универсален, но също така и като документ, текст, който ще остане някакъв вид документ за онова време, за онова поколение, за този град, който специално в творчеството има особен статут. Там споменавам много от бургаските артисти, поети, чешити дори.“
Романът е за тези, които са били тийнейджъри в средата на 90-те години, смята авторката.
„И си мислех наскоро как би бил приет от днешните тийнейджъри – дали те биха имали същите сетива да го усетят, по начина, по който ние го правехме тогава. Писмата, които присъстват в романа, писмата на Мартин са истински писма до мен. Определено съм ги редактирала, за да се превърнат в литература, във фикция. Истината е, че общувахме по този начин, ние си пишехме писма на ръка, които си разменяхме понякога дори присъствайки в една и съща стая. Нещо, което днес е като абсолютна отживелица. Не знам как в днешната дигитална ера биха го разчели днешните тийнейджъри.“
В романа липсват клишетата от романите за 90-те, казва още Антония Апостолова – мутрите, икономическите затруднения, семейните трагедии, нещата, които преимуществено се помнят от това време. Тя признава, че е искала да запази образа на Бургас от 90-те.
„Бургас на любов, на творчество, на всички тези съмнения и крехкости, които днес се надявам да живеят в 40-годишните пораснали тийнейджъри“.
Защо книгата е озаглавена „Нас, които ни няма“?
„Нас във всеки следващ момент вече ни няма. Вече не сме ние и в същото време всичко, от което сме направени, е това минало, което се дестилира в нас и ни ръководи, и определя бъдещето ни… Няма ни, няма го това поколение, няма го този град.“
Антония Апостолова е автор и на сборника с разкази „Потъване в Мъртво море“. Не вярва да пропише отново поезия, защото я свързва с младостта. Първата й книга всъщност е поетична.
„Излезе, когато бях много млада. Това е някакъв вид изхабяване на куршума. Беше постигнала някакъв култов статут в Бургас. След това поезията я изоставих, за да я привнеса в прозата си, в стила си, в езика си.“
В новия роман, който пише, има отново история на спомнянето, любим неин метод на писане.
За сайта „Литературни разговори“ Антония Апостолова отбелязва:
„Съзнавам, че това, което правя, е бутиков проект. Хората, които четат книжни ревюта и обзори, литературни, буквално се познават един друг, не са чак толкова много.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредения в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
Творци от България и Сърбия се събраха на двуседмичен пленер в крайградската местност Ксилифор до Велико Търново. Техните скулптурни и живописни творби ще останат да красят парка, който е единствената в страната художествената галерия на открито целогодишно. За 14 години паркът „Ксилифор“ над Велико Търново постепенно се напълни с произведения на..
В Деня на Съединението Божидар Златков и Виктория Мирина представиха новата си песен “Шопска задявка”. Песента е авторска, звученето й е в граовски стил. Любо Динев от Оркестъра за народна музика на БНР е автор на музиката и на аранжимента. Текстът е на Виктория Мирина. В създаването на песента са участлави шестима музиканти от..
Между 8 и 14 септември 2025 г. бул. „Витоша“ и паркът пред НДК ще се изпълнят с книги, читатели и културни събития – предстои 13-то поредно издание на „Алея на книгата “ в София, най-мащабното книжно изложение на открито в страната. София отново ще се превърне в най-голямата открита книжарница. Тринадесетото издание на “Алея на книгата” отваря..
Изложба с фотографии на Марина Великова, посветени на Антарктика, бе представена на Моста на влюбените в София. Експозицията съдържа 60 кадъра от вече представените експозиции на авторката – „Ледовете на Антарктика“, която се състоя през април 2024 г., и „Антарктическите хора – грижа за Земята“, показана през април тази година. Фотографиите показват..
Битолският войвода Славчо Пирчев от град Брезник е един от плеядата български патриоти, участвали в борбата за освобождение на сънародниците ни, останали под османска власт след 1878 година. Журналистът от БНР Станислава Пирчева е негова внучка. Тя е и съавтор на книгата "Славчо Пирчев. Битолският войвода от Брезник", която създава заедно..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един артист и основател на Старозагорската опера - първия извънстоличен оперен театър - тенора Тоско Илиев. На 1 септември, се навършиха 130 години от неговото рождение. Той е роден е през 1895 г. в Борисовград, днешен Първомай. Първите му изпълнения са в..
Съединението не е просто обединение на територии, а на кръв, съдби и усилия. Това отбеляза пред БНР Николай Милчев, бивш учител и поет. Той сподели,..
В моята работата на учител съм се убедила, че повече от същото не значи по-добри знания и по-добро ниво. Говори се за промяна на учебните програми и..
Днес в Етнографския музей на открито Етъра край Габрово започва XIX-ият международен панаир на традиционните занаяти . Майстори от различни..