Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Последствията от Крайовската спогодба за българите в Северна Добруджа

Силистренци почетоха 80-годишнината от подписването на Крайовската спогодба
Снимка: Незабравка Кирова

На 7 септември е подписана Крайовската спогодба, с която Румъния връща на България Южна Добруджа, а на 1 октомври българската армия влиза в Силистра. Силистренци почетоха деня с венци и цветя пред паметната плоча, посветена на 80-годишнината от събитието.

Спорен е за мнозина ефектът от Крайова. За историците това събитие има две лица и носи своите последствия и днес.  На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България.

"Това е един знаменателен акт между две държави във военно-времена обстановка и тъй като е във военно-временно обстановка успява да се съхрани след приключване на войната. Трябва да отбележим, че Съветският съюз е първата от великите сили,  която постави този въпрос, но като се вгледаме в документалното наследство веднага разбираме защо - тя се ангажира със собствените си ултимативни искания за Бесарабия и Северна Буковина, въпреки че дава гаранции, че Добруджа ще бъде българска, това не означава нищо. Истината е, че директните взаимоотношения между българския цар Борис III и Хитлер решават този проблем", каза за БНР историкът Иван Занов.

88 000 румънци, заселени от румънските власти, когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината България.
Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници.

"С две лица е този ден, но аз  по-скоро отдавам лошите последици от това, което се случва с българите в Северна Добруджа. Истинска трагедия е било изселването на хората. Може ли да си да представите  - ноември по време на дъжд, на сняг тръгват с коли, румънците ги крадат, тъй като търсят злато непрекъснато. Тези, които са натоварени на шлепове, шлепът най-напред спира в Тутракан слизат тези, които искат, поле спира в Силистра, говоря за хората от Тулча, които успяват да се натоварят".

На 1 октомври 1940 година в Силистра влиза българската армия и добруджанци ликуват. Въпреки това, предложението този ден да се чества като  Денят на Силистра не е прието в началото на 90-те години. Така Кръстовден остава като празник на града, свързвайки го с традиция от преди повече от 150 години, когато на този ден се е провеждал есенен панаир. И според Иван Занов си струва това решение да бъде преосмислено. Според него има и други дати в българския празничен исторически календар, които да бъдат погледнати през друга призма.

И все пак свободата на българите в Южна Добруджа не е безплатна. Държавата ни изплаща 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост тук.
 
Повече можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Столичната община набира проекти по Програма "Социални иновации"

Столичната община набира проекти по Програма „Социални иновации“. До 17.03.2025 г., включително, кандидатите могат да подават проектни предложения по образец за Общинската програма „Социални иновации“.  Програмата съдейства за реализирането на иновативни решения, насочени към създаването, прилагането или..

публикувано на 11.03.25 в 12:49
Цветан Ангелов

РЗИ във Враца с беседи за вредата от вейповете

Регионалната здравна инспекция във Враца организира във врачанските училища серия от беседи, насочени срещу употребата на вейпове от деца и младежи. Темата за употребата на наркотици и тютюнопушенето отдавна е част от работата на регионалните здравни инспекции. Като звена на здравното министерство те изпълняват Националната..

публикувано на 09.03.25 в 08:10
Паметникът на Свободата на вр. Шипка

Искрен Великов с поглед към националните празници и националните герои

Седмицата, в която отбелязахме Националния празник - с още един поглед към честването. Колко значим е Трети март и какво е мястото му в празничния календар на българина разказва д-р Искрен Великов от къщата-музей на Захари Стоянов . 147 г. от Освобождението на България Известно е, че на 3 март се подписва Санстефанският мирен договор,..

публикувано на 05.03.25 в 14:01

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47