Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Афганистан през погледа на афганистанец, който живее от 20 години в България

Джавед Нури
Снимка: Ирина Недева

Афганистан е огромен и отворен въпрос пред световните политици. Какво се случва там през погледа на афганистанец, който живее почти 20 години в България - това е Джавед Нури - афганистанец, който идва едва 16-годишен у нас.

"Зохра" - по името на персийската богиня на музиката - така се нарича оркестърът в Афганистан, в който свирятсамо жени, създаден от вдъхновяващата млада диригентка Неджин през 2015 г. с класически и традиционни инструменти. Като тези, които видяхме изхвърлени и изтърбушени след като талибаните превзеха Кабул преди месец.

Денят, в който музиката умря е само едно от заглавията описващи трансформацията на Афганистан след изтеглянето на американските войски. Всички помнят, че последния път когато ислямистки бойци са на власт там музиката е забранена.

Какво би могло да случи с жени като тези музикантки от Афганистан където новото талибанско правителство вече изтри градските графити с лица на жени активистки и ги замени с ислямистки лозунги и цитати от корана не е трудно да отгатнем. Или като тези, които протестираха  с открити лица по улиците на Кабул въпреки арестите и насилието“, казва Джавед Нури

Джавед и приятелката му бяха сред инициаторите на демонстрациите в няколко поредни съботи в солидарност с обикновените хора и специално с жените в Афганистан.

Афганистан с правителство на талибаните след 20 години надежда за демокрация. Ясен е съставът на новото афганистанско правителство - само мъже. Що са хора са новите управляващи в Афганистан?

„Това са бандити, ние сме пострадали доста от тях. Само аз останах и брат ми, семейството ми е избито…Децата се карат да ходят на джамия, а не да учат. Може да искаш в къщи да молиш, но те не ти дават право, само в джамията. Както и не се разрешава на бременните жени да се посещават от лекари…“

“Джавед решава да умре” беше разстърсващото заглавие в Капитал на Яна Бюрер Тавание през далечната 2007 г. което ме отведе като репортер към Бусманци, където тогава 20 годишният Джавед Нури беше направил опит за самозапалване в опит да освети сериозен проблем. Не му е лесно и до сега.  

„И тук не ни е лесно да живеем, да работим, от 20 години нямам право и на лична карта. Аз не съм бежанец, от 20 години съм тук…не бих посъветвал съгражданите си да дойдат тук“.

Има ли в Афганистан потенциал за съпротива спрямо талибаните и от къде ще дойде тя – от хората на Масуд, муджахидините, или от Ислямска държава, които се активизира?

„Това са опасни групи – не може в името на един човек, да умират много хора…“, казва той.

Какво може да се направи - вътре и отвън? Ще продължите ли демонстрациите в подкрепа на хората в Афганистан, които не са съгласни с властта на талибаните“:

„Няма да спираме, искам цял свят да разбере, че ние не искаме престъпници, а искаме свобода за народа…Ще поканим медиите и с покана към американския посланик, за да кажат защо оставиха нещата в страната така …“

Още по темата в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38