Експерти обсъдиха създаването на научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите

Проектът има за основа задача създаване на международна научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите, с краен продукт on-line енциклопадия със свободен достъп. Целта на проекта е увеличаване на присъствието на българските учени (утвърдени и млади учени, постдокторанти, докторанти) в международното научно пространство чрез формирането и свободното разпространяване на нови научни знания за обществените, политическите, религиозните и културните процеси, които протичат на Балканите през ІV в.

Новите научни знания, които ще бъдат създадени в хода на изграждане на on-line енциклопедията LABedia, ще бъдат предоставени за ползване със свободен достъп както на академичните среди - утвърдени и млади учени, постдокторанти, докторанти и студенти, учените работещи в регионални и национални музеи, така и на учители за повишаване ефективността на тяхното преподаване, на представители на държавните и общински институции, на туристическите агенции и др.

Целта е създаването на международна научна мрежа за изследване късната античност на Балканите, като крайният продукт е онлайн енциклопедия със свободен достъп, както и увеличаване на присъствието на българските учени в международното научно пространство чрез формирането и свободното разпространяване на нови научни знания за обществените, политическите, религиозните и културните процеси, които протичат на Балканите през ІV в. съобщи  за БНР ръководителят на Конференцията доц. д-р Иво Топалилов.

"Това е втората конференция от тази програма. Първата беше в Ямбоп през 2019 година и основната тема, която се засяга е Shifting Power  - това  е променящите се сили, свързани с политическите, градоустройствените и демографските промени в епохата на Късната античност на Балканите. Това е една от  най-динамично развиващите се науки в момента, защото след  330 година, когато Бизантион става Константинопол нашите земи, които са разположени в края на империята се превръщат в земи, които са разположени в хинтерланда на новата столица, което оказва изключително влияние върху икономическото, политическото и религиозното развитие и просперитет". 

Регионалният исторически музей Силистра освен домакин е и участник в конференцията, сподели директорът му д-р Николай Тодоров.

"Това е изключително престижен научен форум и това, че Регионалният музей  е част от него и като организатор,  и като  участник е важно за нас. Ползата за нашия музей  е, че той започва да стои и по различен начин в Националната научна мрежа като един сериозен авторитетен научен институт“.

Археологът Светлана Ганчева представи Късната фортификация на Дуросторум, изградена края на 3-ти началото на 4-ти век.

"Легионният лагер, крепостната стена около канабите както и Дунавския кастел на брега река Дунав и с изграждането на цялата тази система от укрепления Дуросторум  става един сериозно укрепен център като основната цел е добрата отбрана на брега. Това една цялостна политика на императора по заздравяване на граничната линия на империята“.

Силистренецът проф. Георги Атанасов ще представи и последните археологически проучвания на един от знаковите за периода обект - град Залдапа.

Докладите, представени във форума засягат още темите свързани с развитието на текстила в късната античност и то в рамките на България, както и с лимеса - границата на Римската Империя, която по това време минава по река Дунав. С градоустройствата, със светилищата, с крепостните стени.

Новите научни знания, които ще бъдат създадени в хода на изграждане на on-line енциклопедията, ще бъдат предоставени за ползване със свободен достъп както на академичните среди, така и на учители за повишаване ефективността на тяхното преподаване.