Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Ивайло Христов, УНСС: Учебниците по история ще нарекат днешните събития у нас разруха

Въпреки политическите различия след Освобождението интересите на България са били на първо място

проф. Ивайло Христов, УНСС
Снимка: БНР

Лесно е да се каже да бъдем свободни и независими, но бедният човек нито може да бъде свободен, нито независим. Ако не са решени за масовия човек основните екзистенциални проблеми, не можем да бъдем нито свободни, нито независими. Това мнение изрази в интервю за БНР проф. Ивайло Христов, преподавател в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС.

Според него се намираме в период на огромни неравенства и неразбирателства за пътя на българската държава.

„Свободата и независимостта са духовно състояние, за което всеки един от нас трябва да воюва и трябва да се бори“, подчерта проф. Христов.

Той смята, че днешните събития у нас ще влязат в учебниците по история след години с определението „разруха“, а буйната и страстна енергия от 90-те години е била пропиляна от политиците.

Актът на независимостта не идва случайно, той е закономерен и подготвен, подчерта Ивайло Христов. По думите му това е своеобразно увенчаване на периода след Освобождението.

В този период се откроява градивният потенциал на нашата народопсихология. В този период окончателно кристализира оформената европейска същност на българската нация.“

Формираният в България след Освобождението елит прави чест на всяка европейска държава от края на 19. век, отбеляза преподавателят.

Въпреки политическите си различия, те поставят интересите на България на първо място.“

Годините от Освобождението до войните са белязани от съзидателния потенциал на българското Възраждане, но втората, третата генерация на българския политически елит вече не са на нивото на първата, коментира проф. Христов.

Относно личността на владетеля Фердинанд той изтъкна:

„Дълго време личността и делата на Фердинанд бяха отричани, бяха премълчавани. Тогава се създават основите на една модерна европейска държава.“

Следосвобожденските младежи се дипломират в реномираните университети на Западна Европа, посочи Христов. За няколко десетилетия там са се образовали 8 хиляди души, което за страната ни е солидна цифра, допълни той.

На практика това е третият златен век в историята на българската култура.“

Трудно е да се прецени кое надделява – позитивите или негативите при династията на Кобургите, заяви Ивайло Христов, като открои водещите постижения на страната от този период.

След Първата световна война се появява братоубийственият синдром, който ще бъде по-нататък една от големите драми в новата българска история, каза още проф. Христов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Румен Радев говори пред студенти в Пловдивския университет.

Румен Радев: Начинът на гласуване и неговото отчитане трябва кардинално да се променят

Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..

публикувано на 13.03.25 в 13:17

Възможно ли е и у нас да има роботизирана рехабилитация за хора с инсулт?

Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..

публикувано на 13.03.25 в 11:31

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..

публикувано на 12.03.25 в 09:23
Росица Матева

ЦИК изпрати на Темида копия на част от поисканите материали за вота

ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година.  Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации  и копията от приемо-предавателни разписки..

публикувано на 11.03.25 в 13:31
Йорданка Бекирска

Йорданка Бекирска: При споделеното родителство важните за детето решения ще се вземат единодушно

Споделеното родителство означава важните за детето решения да се вземат от двамата родители единодушно – къде ще учи, къде ще живее, каква религия ще изповядва, какви неспешни медицински грижи да се полагат. Това обясни в интервю за БНР Йорданка Бекирска, адвокат по семейно право. От трите законопроекта трябва да се изработи един..

публикувано на 11.03.25 в 08:03