Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пол Роджърс: САЩ искат Австралия да е опора срещу Китай, но ще разпалят оръжейна надпревара

Снимка: ЕПА/БГНЕС

С пакта от 15 септември Съединените щати и Великобритания се заеха да издигнат Австралия във военна сила и регионална опора срещу Китай. С това обаче предизвикват и оръжейна надпревара в Индо-Пасифика.

В интервю за предаването „Събота 150“ проф. Пол Роджърс, преподавател по международна сигурност от Университета в Брадфорд, направи анализ на споразумението AUKUS.

През 2016 година Франция и Австралия сключиха споразумение - формализирано три години по-късно - за строеж и доставка на 12 френски подводници за австралийската флота на стойност десетки милиарди евро. По изрично настояване на Канбера подводниците трябваше да са конвенционални - с дизелови двигатели. Впоследствие изискванията на австралийците се промениха. Тайно от французите, в продължение на няколко месеца те договориха със САЩ и Великобритания алтернативна сделка за доставка на атомни подводници. И по-рано този месец в Париж разбраха, че Австралия заменя споразумението си с Франция с дългосрочно стратегическо партньорство с Лондон и Вашингтон.

Професор Роджърс, кои са военните подбуди Австралия да предпочете англоамериканското сътрудничество пред френското в случая с AUKUS?

От гледна точка на Австралия - ако иска да има многоцелеви подводници с голям обсег на действие, които да се движат без необходимост от изплаване на повърхността презареждане, тя трябва да избере атомни подводници. Те са много по-скъпи. Освен това изграждането на такъв флот в Австралия ще бъде много сложно, защото е необходима голяма подготовка на кадри. А и Австралия на практика няма действаща ядрена индустрия.

Има само един реактор за изследователски цели, няма атомни електроцентрали, няма ядрени реактори във флота под никаква форма. Така че това е огромна инвестиция. Но австралийците очакват да получат от проекта способност да бъдат по-значима регионална военна сила. А Съединените щати имат голямо желание това да се случи, защото смятат Китай за все по-голямо предизвикателство в Югоизточна Азия, Източна Азия и Тихия океан.

Как AUKUS ще засили австралийския флот? Говори се много за подводници, ракети Томахоук“, изкуствен интелект и киберзащита. Колко време ще бъде нужно Австралия да достигне този капацитет?

Изграждането на този капацитет ще отнеме време. Най-малко 10-15 години преди да има жизнеспособен флот с повече от една подводница. Проектът ще е дългосрочен, защото те ще трябва да изградят мащабна инфраструктура. Говори се, че подводниците ще бъдат изградени в корабостроителницата на Аделаида в Южна Австралия, но със значителна техническа помощ от Съединените щати.

Възможно е да се спрат и на британския тип атомни подводници, но според мен е малко вероятно. Основната нападателна подводница от клас „Астют“ се натъква на огромни трудности. Увеличават се разходите, има забавяне на производството, има дори механични проблеми. Докато американският клас „Вирджиния“ е много по-успешен. Затова смятам, че ще има много по-близко сътрудничество със Съединените щати.

Означава ли всичко това, че вместо да говорим за разоръжаване, по-скоро става дума за разпространение на оръжия, а това пък да доведе до ескалация на надпреварата във въоръжаването?

Има реален риск това да стане. Ако добавите нов клас подводници към значим регионален играч, тогава очевидно Китай ще реагира, вероятно като инвестира много повече в оръжия срещу подводници. Тогава вероятно редица други държави в Югоизточна и в Източна Азия ще се замислят как да отговорят. Японците със сигурност, но също и Тайланд, Филипините, дори Сингапур, чак до Индия. Те ще наблюдават много внимателно разходите за китайските въоръжени сили.

Трябва да отчетем, че това ще е много доходоносно за големите оръжейни компании - и за американските, и за китайските. Така че вероятността за надпревара във въоръжаването във флотите в Югоизточна Азия и Западния Пасифик доста се увеличава от решението за създаване на този пакт.

Така стигнахме неизбежно до Китай. Има ли сега по-голяма вероятност от въоръжен конфликт с Китай?

Мисля, че въоръжен конфликт е малко вероятен. Китайците не искат конфликт, но няма и да позволят други държави да представляват по-голяма заплаха за тях. Китай се развива бързо икономически и няма да минат много години, докато измести Съединените щати като водеща световна сила. Като такава сила Китай би предпочел да не харчи толкова много за отбрана, както в момента, защото би било по-добре да инвестира повече за решаването на проблемите си, които произтичат от статута на икономически гигант.

Ако се наложи обаче, Китай ще инвестира много повече в отбраната, а всеки тип надпревара във въоръжаването винаги поражда непредвидим риск от нестабилност. Макар и Китай да не желае война, рискът от война си остава и ще продължава да расте.

Знаем ли достатъчно за военната машина на Китай? Знаем ли нещо повече какъв е капацитетът на техния флот?

Китайците имат доста голям потенциал и възможности. През последните години те имат склонност да развиват флота си в други направления като строеж на самолетоносачи и въобще на много големи и качествени бойни кораби. Но те имат и голяма подводна флотилия. За тях няма да бъде много трудно през следващите 5-10 години да увеличат, и то значително, флота си. Дали ще го направят, това е отделен въпрос. Те може би се интересуват повече от разработването на системи за засичане на подводници, в което и без това вече са доста добри.

Това, което искат да имат китайците, е способност наистина да знаят кога австралийски, американски или британски подводници са в техни води. Мисля, че това е една от областите, в които ще видим нови разработки.

Като се имат предвид реакциите на Франция и други засегнати от AUKUS, може ли да направим заключението, че този пакт е нещо като англосаксонски геополитически опит за доминиране в Индийско-Тихоокеанския регион?

Не непременно. Очевидно Австралия със сегашното ѝ правителството, което е доста консервативно дясно, се вижда като голям играч и иска по-тясно сътрудничество със Съединените щати. Това до голяма степен е въпрос на статута, към който Канбера се стреми. Великобритания, която има сравнително малък боен флот, се концентрира изключително върху въоръжените с ядрени бойни глави кораби и върху двата си самолетоносача. Те са важни, но останалата част от британския флот е с ограничени възможности. Великобритания създаваше впечатление, че е голяма военноморска сила, но тези дни отдавна вече отминаха.

Не бива да забравяме, че французите също имат значителен интерес в Индийския и в Тихия океан и могат да бъдат значими играчи там. Да, французите са много гневни от това, което се случи. Страстите може и да поутихнат, но за известно време отношенията им с американците ще останат на ниско ниво. А тъкмо в този момент, когато Европа решава кои са приоритетите ѝ в областта на сигурността, Обединеното кралство избра да клони повече към Съединените щати. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калин Стоянов

Калин Стоянов за празника на МВР: Това не е просто една от професиите, това е кауза

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов поздрави бившите и настоящи служители на МВР по случай 145 -тата годишнина от създаването на министерството. Днес сутринта ръководството на МВР поднесе цветя пред паметника на Незнайния войн в София. "Нека да бъдат здрави, успешни. Предизвикателствата са много. Всеки ден има такива. Това е..

публикувано на 05.07.24 в 11:23
Дарин Георгиев от

Дарин Георгиев: Това е краят на партия "Величие"

Това е краят на партия "Величие". Това заяви вече бившият зам.-председател на парламентарна група Дарин Георгиев. За разпадането й той обвини основателят на партията Ивелин Михайлов. "Човекът, който стои зад кулисите на партията. Членът, т.нар. член на партия "Величие", така Георгиев описа Михайлов. Георгиев заяви, че ще остане верен на..

публикувано на 05.07.24 в 11:14

Голям интерес към нова фериботна връзка от Солун за островите в Егейско море

Днес от Солун отплава първият ферибот по връзката за островите в северните Споради - Алонисос, Скопелос и Скиатос. Няма нито едно свободно място. Билетите свършиха поне преди седмица, съобщават от туристическата агенция.  Повечето пътници днес са от балканските страни, допълват информацията, като посочват, че има също много българи с личните си..

публикувано на 05.07.24 в 11:10

С над 30% се увеличават разходите на НОИ за болнични

Разходите на Националният осигурителен институт за болнични се увеличават с малко над 30%, съобщиха от Института. Причината е нарастване с 15 на сто на броя на боледувалите, както и увеличаване на доходите на осигурените. През първото тримесечие на тази година изплатените суми по болнични листове нарастват с близо 70 милиона лева спрямо..

публикувано на 05.07.24 в 10:41
Мемориала на загиналите войници от I и VI пехотен полк

"Това е поругаване паметта": Родолюбиви организации срещу решението за Войнишкия паметник

Ще се проведе нов конкурс за изграждане на Мемориала на загиналите войници от I и VI пехотен полк, след като кметът Васил Терзиев прекрати процедурата.  Председателят на журито, одобрило победил - д-р Валентина Иванова, отхвърли посочените от кмета аргументи , че журито е без професионални качества. Тя не приема и другата критика – за..

публикувано на 05.07.24 в 10:25
Станислав Балабанов

Станислав Балабанов: Поредни предсрочни избори ще задълбочат политическата криза

Поредни предсрочни избори ще задълбочат политическата криза. Това заяви в кулоарите на парламента зам.-председателят на парламентарната група на ИТН Станислав Балабанов.  Той увери, че ИТН са готови да получат третия мандат, за да дадат алтернатива на България: "Ако има разум въобще сред другите политически формации, да излезем от кризата. До момента се..

публикувано на 05.07.24 в 10:23

В Иран гласуват за президент на втори тур

Започна гласуването на втория тур на президентските избори в Иран. На балотажа се явяват реформистът Масуд Пезешкиян и твърдолинейният Саид Джалили при сравнително близки резултати на първия тур - съответно над 42 и близо 39 процента от гласовете. 69-годишният Масуд Пезешкиян е сърдечен хирург, депутат от Тебриз и бивш министър на..

публикувано на 05.07.24 в 10:13