Проф. Ханс Форлендер: В Берлин ще управлява или коалиция „светофар”, или коалиция „Ямайка”

Интервю на Весела Владкова с проф. Ханс Форлендер в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всеки иска да живее в политически стабилна държава. За германците приемствеността в политиката е особено важна. Доказват го 16-те години на Ангела Меркел като канцлер. В неделя обаче германците няма да могат да гласуват за „Mutti“ и търсят нейния най-добър заместник. Дали това е съпартиецът ѝ Армин Лашет, или вицеканцлерът ѝ Олаф Шолц няма да разберем скоро. След изборите предстоят мъчителни коалиционни преговори.

Коалицията предполага компромиси, а компромисите водят до разочарования. Отминаха времената, когато големите партии - християндемократи и социалдемократи, решаваха изборите помежду си. Но големите партии отдавна не са големи, две партии вече не са достатъчни за съставяне на управляваща коалиция и в Германия ще управлява тройна коалиция. Но коя?

В зависимост от победителя в Берлин ще управлява или коалиция „светофар”, или коалиция „Ямайка”, каза за БНР политологът проф. Ханс Форлендер.

Аналогията е свързана с партийните цветове. Коалиция „светофар” - червено, жълто, зелено, е правителство на социалдемократическата партия с партньори либералите и Зелените. А наименованието „Ямайка” е заимствано от националното знаме на карибската държава - черно, жълто и зелено, и описва водена от консервативния блок ХДС/ХСС коалиция отново с либералите и със Зелените. Но според проф. Форлендер има още една възможност, която на финалната права преди утрешния вот предизвиква много спорове - коалиция на социалдемократите със Зелените и с Левицата - партия, която отчасти наследи бившите комунисти в ГДР и има спорни позиции за бъдещето на НАТО и участието на Германия в мироопазващи операции по света.

„Тази коалиция теоретично е възможна, както и правителство на социалдемократите със Зелените и с мълчаливото съгласие на Левицата. Така бъдещото правителство зависи освен от победителя, и от либералите - коя от двете големи партии - социалдемократи и християндемократи, ще им отправи по-добро предложение за съвместно управление“.

Коалиция „светофар” - социалдемократи, либерали и Зелени, трябва обаче да преодолее сериозни препятствия, преди да подпише споразумението за управление на Германия. Между либералите и Зелените съществуват относително големи различия в разбиранията им как да се постигне климатичен неутралитет и как да се възстанови икономиката след Covid кризата. Кандидатът на социалдемократите за канцлер Олаф Шолц, който в момента е финансов министър, не изключва вдигането на някои данъци, а лидерът на либералите Кристиян Линднер, който много би искал да наследи Шолц като финансов министър, е категорично против. Проф. Форлендер може да си представи Линднер като финансов министър в следващото правителство, но с канцлер Армин Лашет. Възможно ли е консерваторът да загуби изборите и въпреки това да стане канцлер?

„Лашет ще използва всяка възможност да стане канцлер. В противен случай ще се превърне в провален политик, ще трябва да си подаде оставката като председател на ХДС, а вероятно и като министър-председател на Северен Рейн-Вестфалия. Лашет трябва да спечели изборите, за да не допусне самоунищожение на ХДС, което би последвало при изборна загуба. Спасителният вариант за него е коалицията „Ямайка“ с либералите и със Зелените. Зелените обаче напоследък демонстрират близост със социалдемократите, така че няма да е лесно“.

Ден преди изборите обаче Армин Лашет продължава да изостава в анкетите. Социолозите отчитат лек ръст в доверието към неговите консерватори, но не и към него лично. Според политолога проф. Ханс Форлендер конкурентът му Олаф Шолц трупа рейтинг заради допуснатите грешки по време на предизборната кампания, но и още преди това, по време на мъчителните избори на партиен лидер на мястото на оттеглилата се през 2018 година Ангела Меркел. Сега Меркел напуска политиката и понеже избирателите не могат да я преизберат, ще гласуват за вицеканцлера и финансов министър Шолц като добре познат политик, анализира проф. Форлендер:

„Във времена на кризи и несигурност, каквито изживяваме в момента, хората са склонни да подкрепят познатото, да търсят стабилност и предвидимост. Шолц е прагматик, рационален политик, умее да се контролира. И може би в някаква степен символизира продължението на политиката на Меркел. Шолц заложи точно на това в кампанията си, защото осъзнава, че приемствеността ще подейства успокоително на избирателите в един много объркан свят. Освен това тази предизборна кампания е силно фокусирана върху водещите кандидати. Видяхме, как силна личност може да издърпа партията нагоре и обратното - как неубедителен кандидат може да свали рейтинга. По времето на Меркел личността й също беше важна за решението на гласоподавателите. Кандидатът за канцлер винаги е бил от ключово значение, но сега ситуацията е по-особена, защото за първи път настоящият канцлер не се бори за следващ мандат“.

Непознато за Германия в следвоенната ѝ история е големият дял на избирателите, които все още не са решили кого да подкрепят в неделя. По последни данни всеки трети ще реши в последния момент за коя партия да гласува. Според някои наблюдатели друга причина за колебанието на германците е политическата близост на тримата водещи кандидати. В различни комбинации техните партии управляват в коалиция в отделните провинции на Германия. Проф. Ханс Форлендер не е напълно съгласен:

„Между тримата основни претенденти има различия и те си проличаха съвсем ясно по време на телевизионните диспути. Разликите са в основните теми - климат, социална политика, икономика. Но не това прави избора толкова труден. Трудността идва от липсата на ясен порядък в политиката - кой е управляващ и кой е опозиция? С малки изключения партиите не са категорични в намеренията си с кого биха се коалирали след изборите и това носи несигурност. В тази нова ситуация основните претенденти за канцлерския пост не са особено убедителни и е разбираемо, че на гласоподавателите им е трудно да направят своя избор“.

Очевидно пред труден избор са изправени и младите германци - преобладаващата част от колебаещите се са под 35 години. В цяла Европа това поколение се чувства лично засегнато от пандемията - здравословно, социално и икономически. Чувстват ли се младите германци представени чрез партиите, които се борят за управлението на страната? Проф. Форлендер:

„При различните партии е различно. Либералите отбелязват сериозен прилив на млади партийни членове. За Зелените политиката за опазване на климата е водеща и това е най-важната тема на младите хора. Но именно между либералите и Зелените разликите в политическия подход за решаване на климатичната криза са най-съществени. Привържениците на Зелените смятат, че пътят е през засилени държавни регулации. А либералите виждат решението в пазарните принципи и модерните технологии. Да не забравяме „Алтернатива за Германия” - в някои региони, особено в Източна Германия, тази крайнодясна партия намира все повече последователи сред младите. Но това, което им липсва, е дискусия по темата за финансирането на пенсиите, а именно социалната сфера е тема на бъдещето, което касае младите“, казва политологът проф. Ханс Форлендер, преподавател в университета в Дрезден.