Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Млад земеделец: Ентусиазмът отдавна го няма, издържам от инат

Празник на ореха в село Голямо Дряново
Снимка: БГНЕС

Парите за земеделие в Плана за възстановяване и развитие, особено в частта им, която е предназначена за напояване, остават гореща тема в земеделската общност. Фермерите недоволстват от отказа на аграрното министерство да насочи повече средства към възстановяването на старите напоителни канали и смятат, че  драстичното орязване на средствата за напояване ги обрича на фалит. Предложението да си събират дъждовна вода, за да поливат, някои от земеделците възприемат като подигравка.

Диман Рохлев от няколко години се занимава с градинарство – отглежда орехи и черешиПризнава, че проблем с напояването има и дава пример със село Голямо Дряново, община Казанлък.

„Селото пресъхва. Всеки, който копае сонди на няколко десетки метри, който намери вода, намира и останалите си напояват от чешмата. А пък аз си нося вода с тубите. Качвам ги на колата и си ходя на една чешма, пълня ги и си поливам с тях дръвчетата. Така в 21. век един земеделски производител се оправя сам“, разказва Рохлев пред БНР. От 130 дръвчета 30-40 са изсъхнали само за една година, допълва той.

„Трябва цялостен подход. На първо място трябва да се възстановят тези вади – те са като кръвоносна система. Би трябвало да се интересува Министерството на земеделието от тези въпроси, защото напояването е 90% от работата на земеделеца през лятото“, коментира Диман Рохлев в контекста на ограничения ресурс, който Планът за възстановяване предвижда за напояване.

За онези, които имат повече ресурс, предизвикателствата в сектора не са проблем, но за по-малките производители са голям проблем, отчита младият земеделец.

„Нямаме работници, нямаме техника, нямаме ресурс. Земята, която обработваме, е малка, продукцията също е малка. Разчитаме на малките субсидии, които получаваме ежегодно под формата на директни плащания.“

За малките земеделци я нямаше мярката 60:40, която беше в сила за други сектори, отбелязва Рохлев.

Тази година преди прибирането на реколтата той е установил набези към насажденията му – дърветата били брулени. Земеделецът пита какво правят държавата и правоохранителните органи в защита на производителите, които разчитат и на малкото продукция, която трябва да приберат.

„Абсолютно нищо не прави. Аз отидох в кметството в село Горно Сахране да подам сигнал. Там един служител ми каза, че това е глас в пустиня, тъй като има един квартален, който отговаря за 4 села. Всеки се оправя сам. Големите производители си наемат охранителни фирми и те покриват периметъра, но малките, които нямаме ресурс да имаме денонощна охрана, сме изправени пред дилемата – или да съберем 40-50% от продукцията и да нямаме охрана или да съберем 100% от продукцията, но да платим на охрана, като резултатът е същият.“

Ентусиазмът го няма отдавна. Сега издържам от инат“, обобщава Диман Рохлев.

Повече за препятствията пред младия земеделец слушайте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джорджана и Георги Иванов

Промени за служителите на Гранична полиция с премахването на граничната бариера между България и Румъния

На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..

публикувано на 05.01.25 в 07:30

"Хроники от стомана": Из света на хладното оръжие от Българското средновековие

Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..

публикувано на 04.01.25 в 22:34
Божидар Искренов

Божидар Искренов разказа футболната си биография в "Без обувки"

Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга .    "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара",  разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..

публикувано на 03.01.25 в 17:32
Кристина Константинова и Мария Дончева

Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза

Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..

публикувано на 03.01.25 в 11:34

На разходка из дигиталния близнак на базиликата "Св. Петър"

" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..

публикувано на 02.01.25 в 13:38

За шоколада - с любов...

Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..

публикувано на 02.01.25 в 11:05
Даниела Дичева

Даниела Дичева: Шевицата съхранява родовото знание

Фолклорното изкуство е предаване на родова памет и знание . Шевицата е един от начините за съхраняване на тази памет. Това каза в интервю за БНР Даниела Дичева от Център за себепознание "Орфей", която е изследовател на везбата. " Българските шевици ме свързват с моите корени ", сподели тя. Най-емблематичните символи в българските..

публикувано на 02.01.25 в 10:48