Пътят е дълъг и неравен, а последното препятствие е врата, оставена в оградата на българо-турската граница. Така се стига до Вълчановия мост, който свързва двата бряга на река Резовска. За достъп до него е необходимо съдействието на Гранична полиция, а в определени моменти може да се окаже временно невъзможен заради пробив на мигранти или съмнения за такъв.
„Изотопия“ търпеливо изчака един от „временно невъзможните“ моменти и със затаен дъх тръгна по обраслата с растителност пътека до брега на реката. Освен представители на Гранична полиция ни придружава Иван Димитров, екскурзовод в Туристическия център на Малко Търново. Макар че познава мястото много добре и е водил туристи неведнъж, всеки път се наслаждава на красотата и на природата. „На моста са пораснали дървета, има живот“, коментира Иван и тъжно допълва, че мостът е изграден, за да свързва, а не за да разделя хората, както се случва в момента.
„Овчарският“ скок на Вълчан войвода
Вълчановият мост е построен в началото на ХIХ век и е бил дървен. Според сведенията, цитирани от водача ни, Вълчан войвода е платил 2 500 гроша на Райчо, майстор от Малко Търново, за да изгради моста, който е свързвал града с Малък Самоков, днешен Демиркьой. Мостът е бил с дължина 15 метра; широчина два метра, която е осигурявала преминаването на каруците, и височина шест метра. Хората в двете населени места са търгували помежду си, а преминаването на реката преди изграждането на моста било много трудно, особено през зимата и в най-дъждовните периоди, когато водите ѝ са буйни и дълбоки.
Изграждането на моста е струвало 40 000 гроша, които Вълчан войвода плаща с крадени пари от османските власти. Според преданията, разказани от Иван Димитров, Вълчан войвода е участвал в изграждането на моста, облечен като дюлгерин, заради което османските власти изобщо не са предполагали, че е там. „Казал е на майсторите да предадат на турците, че той строи моста. Те приветствали това, защото смятали, че хем ще имат мост, хем ще успеят да хванат Вълчан войвода“, казва екскурзоводът, отново с позоваване на легендите за хайдутина разбойник.
Когато мостът бил готов, се организира освещаване от християнски свещеник и голяма гощавка, на който са поканени и турците. „Имало е богата трапеза, а турците устройват няколко засади в близост, тъй като са очаквали Вълчан войвода и четата му да влязат в престрелка“, допълва Иван и продължава с легендата: „Вълчан обаче изчаква турците хубаво да си хапнат, да си пийнат и да се развеселят. Станал от масата, взел една дълга гега и прескочил реката като при овчарски скок. Като видели скока, който направил, турците си помислили, че им показва бабаитлъка си и казали: „Машаллах, машаллах!“. Зарадвали му се!“. Според преданието след това Вълчан войвода им показал, че е той и се укрил в гората.
Десет каруци злато
С набезите си хайдутинът ограбвал керваните, с които се пренасяли събраните от българското население данъци, и използвал парите за изграждането на къщи и кладенци, както и за учението на много младежи, гласят легенди, заради които често е определян като българския Робин Худ.
Ако се доверим на една от най-разпространените, Вълчан войвода е натрупал огромно богатство. До ден днешен иманярите го търсят и то не само в Странджа, откъдето е родом хайдутинът, но и в Родопите и Стара планина, докъдето се е простирала дейността му. Съкровището не е намерено, а и не липсват истории за изчезването или открадването му. Мнозина обаче биха се съгласили, че несметните богатства в злато и сребро не са най-голямата ценност на Вълчан войвода, а поривът му към свобода.
Иван Димитров ни разказва легенда, според която хайдутинът е искал да откупи свободата на България от Османската империя: „Има сведения, че даже е платил пет каруци злато на руския княз тогава. На турците също е платил пет каруци със злато“.
Според друго предание Вълчан войвода е дал пари на Христо и Евлоги Георгиеви, за да построят Софийския университет. „Разбира се, нито една от тези истории не е потвърдена“, предупреждава Иван Димитров.
Вълчан войвода – разбойникът с разбито сърце
Счита се, че Вълчан войвода е родом от странджанско село, а преди да се захване с хайдутлук е бил овчар. И за това исторически доказателства няма. Дори има спорове какво е истинското му име и дали не става дума за няколко личности, които народните предания са обединили в един образ.
Сред най-често разказваните легенди е, че Вълчан бил влюбен в Рада, но местен турчин управник я откраднал и го предупредил повече да не я търси. „Вълчан обаче събрал приятели и освободил своята любима. При престрелката тя умира, а той се укрива в Гърция“, разказва Иван.
Съдбата на Вълчановия мост
В наши дни от дървеното съоръжение са останали само основите. Не е известно кога оригиналният Вълчанов мост е рухнал, но в началото на ХХ век е изграден нов мост близо до стария. Той е по проект на италиански специалисти и е бил с три свода, но сега река Резовска тече под изоставения единствен свод. Другите два са взривени около 50-а година на миналия век. Официалната причина е паднал гръм, тъй като по-рано двата свода са били минирани от българска страна. Кога е станало минирането не е ясно, но повечето теории го обвързват с решение във военно време в опит да се предотврати преминаването по моста.
Иван Димитров споделя, че преди години е имало проект за възстановяването на единствения останал свод, но идеята не е осъществена. Надеждата му е, че ще бъде възродена по програмите за трансгранично сътрудничество и мостът отново ще се превърне в символ на обединението.
Историята на Вълчановия мост чуйте в звуковия файл.
Снимки: Лора Търколева
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
Правителството отпуска 9,5 милиона лева на "Български пощи", за да може дружеството да се подготви технически за въвеждане на еврото във връзка с..
Днес - 21.05, Димитър Воев – една от най-ярките, загадъчни и провокативни фигури на българската алтернативна музикална сцена от края на 80-те и..