Д-р Щефан Майстер: Новият канцлер на Германия ще трябва първо да си заслужи респект в Кремъл

"Винаги е по-добре да говорим един с друг, отколкото един за друг". Това са думи на германския канцлер Ангела Меркел при последното официално посещение в Москва това лято. Тя остана докрай вярна на тази максима. Но мандатът ѝ приключи, макар Меркел да продължава да управлява до съставянето на ново правителство в Берлин. А както е известно, все още не е известно, кой ще го оглави. Как ще продължат отношенията между Германия и Русия след ерата Меркел? Израснала в бившата ГДР, тя говори руски и въпреки провокациите на руския президент Владимир Путин - помним, как той пусна лабрадора Кони да подуши Меркел, която се притеснява в присъствието на кучета - двамата лидери имат топла връзка помежду си. Меркел винаги е била възприемана като посредник между Москва и Брюксел. А за Путин тя беше константа - в буквалния и в преносния смисъл.

Д-р Щефан Майстер е от Германското дружество за външна политика в Берлин, един от най-уважаваните експерти в Германия, когато става дума за Русия и постсъветското пространство. В интервю за "Събота 150" д-р Майстер обясни, защо очаква последователност в руско-германските отношения:

"Независимо от това, кой ще бъде следващият канцлер - Олаф Шолц или Армин Лашет, ще трябва първо да си заслужи респект в Кремъл. Нито един от тях няма онази политическа тежест, която имаше Ангела Меркел. Тя можеше да говори с Владимир Путин на равни нога, поне по някои от важните теми. Нито един от двамата вероятни канцлери - все още не знаем кой ще оглави правителството - няма експертиза в отношенията с Източна Европа и Русия и не познава политиката й в дълбочина. Но въпреки това мисля, че и двамата са прагматици и ще заложат на приемствеността в диалога с Москва. Смятам, че Германия ще има отслабени позиции спрямо Русия. Още повече че в правителството в Берлин влизат Зелените. Вероятно те ще поемат външното министерство и като първи дипломат Аналена Бербок със сигурност ще втвърди тона към Русия с по-остра критика срещу нарушаването на човешките права, авторитарната тенденция в управлението и газопровода "Северен поток 2".

Германия на Меркел следваше политика на сътрудничество, което да принуди Москва да се съгласи на известни компромиси. Още Вили Бранд през 70-те години наложи курса за сближаване с Източна Европа чрез диалог. Според Вас това е грешна политика. Защо мислите така и ще промени ли Германия този курс?

"Не вярвам. Германия много добре знае как разсъждава руският политически елит и че със сътрудничество няма да постигне някакъв успех. Но въпреки това Берлин следва този курс и няма да се откаже от него. Строим заедно "Северен поток 2", но това няма да промени руската политика в Източна Украйна. Знаят го и в Москва, и в Берлин. Според мен и двамата потенциални канцлери не са профилирани международници и няма да променят кой знае какво във външната политика на Германия. Освен това нашето общество изисква от политиците си постигането на разбирателство, не само по отношение на Русия. Никой не иска конфликт с Москва. Не вярвам, Шолц или Лашет - който и от двамата да стане канцлер, да посмее да се противопостави на това очакване на германците. А и да не забравяме, че Германия има големи икономически интереси в Русия. Политическият елит няма да застане срещу тези интереси". 

• Ралф Болман: Кризите след 2008 г. направиха Меркел големия канцлер на Германия

• Проф. Геро Нойгебауер: Ще имаме тройна коалиция в Германия

По време на предизборната кампанията кандидатът на консерваторите за канцлер Армин Лашет обеща да затвори кранчето, ако Русия не спази обещанието за газов транзит през Украйна. Ще посмее ли за го направи който и да е канцлер, може ли Германия да бъде наистина толкова твърда? 

"Нито едно споразумение с Путин за Украйна - в случая за газовия транзит - не си струва мастилото. Така че, не вярвам Москва да се придържа към каквито и да било договорки. В някакъв момент Кремъл ще направи това, което винаги е правил - да оказва натиск. Вероятно ще използва газопровода за натиск срещу ЕС или Германия. А може би дори вече го прави. Много съм скептичен. Думите на Лашет, които цитирахте, че ще затвори кранчето, ако Русия не спазва споразумението за газовия транзит през Украйна, бяха чиста форма популизъм. Той е упрекван, че в миналото е бил прекалено мек към Русия и други авторитарни режими. Така че нека изчакаме и да видим, дали кранчето наистина ще бъде затворено. По-скоро не. По-скоро ЕС ще се намеси в ролята на регулатор. Вероятно ЕС ще наложи изискването, през тръбата да тече 50 процента газ от един източник, а другата половина да се запълни от други източници. Мисля, че това е единственият компромис, за да остане Украйна транзитьор на руски газ за Европа. А не, защото г-н Лашет е заплашил, че ще затвори кранчето".

Дълго време за Кремъл Германия беше посредник в отношенията с ЕС. Сега вече Москва вижда Берлин като проблем, а не като част от решението на проблемите с Брюксел. На какво отдавате тази промяна в Русия?

"Мисля, че има промяна в модела на двустранните ни отношения. В момента те се намират в най-ниската си точка, в най-лошото си състояние от края на Студената война. Светът се намира в конфликт на политическите системи. Авторитарните Русия и Китай целят отслабването на либералните демокрации. В това число и на ЕС, който Москва възприема като еманацията на либералния свят. За Москва Германия е най-важната държава в ЕС. Така че, ако искаш да отслабиш ЕС, трябва да отслабиш Германия. Точно това се случва с хакерските атаки и дезинформационните кампании. В Европа именно Германия е основна цел на тези зловредни атаки. Москва не залага на Германия като партньор, за да постигне някакъв успех в диалога с ЕС, а точно обратното".

За Русия парадигмата "враг - приятел" служи основно за легитимация вътре в страната. А Германия се опитва да излезе от този модел на поведение. Ще се опита ли новото правителство в Берлин, и ако да - има ли изгледи за обрат?

"Ако сме съвсем честни, Меркел също не успя да постигне кой знае какво с Русия. Това лято тя беше на прощална визита в Москва и Киев, защити газопровода "Северен поток 2" пред американския президент Байдън, разговаря с Путин за Източна Украйна, но какво постигна? Какво постигнаха Нормандската четворка или Минските споразумения? Към този момент Москва не вижда никаква нужда да променя поведението си. Така че не очаквам нищо ново. Още повече, че в Берлин ще управлява по-слаб канцлер от Меркел. Отношенията Берлин - Москва още ще се влошават. А Русия няма да промени поведението си и няма да търси компромиси, след като Германия е в слаба позиция, а от там и ЕС".

Афганистан, друга гореща точка в съседство на Русия. Още преди да вземат властта, талибаните потърсиха контакт с Кремъл, няколко делегации бяха в Москва. Каква политика ще води Русия? 

"Радостта от американското изтегляне и провала на Запада в Русия отстъпват пред страха от дестабилизиране на цяла Централна Азия. Терористичната заплаха, която може да разклати целия регион, е основното притеснение в Москва. Нещо повече - след изтеглянето на западните сили Русия ще трябва - вероятно заедно с Китай - да поеме повече отговорност в региона. Ще трябва някак да работи с талибаните. Русия се страхува от възможното укрепване на терористичната организация "Ислямска държава", от износ на тероризъм извън Афганистан към бившите съветски републики. Допълнителни рискове крият търговията с наркотици и трафикът на хора, за които Русия е транзитна държава. Или иначе казано - Русия се притеснява за сигурността си по границата и от вноса на тероризъм".

Съседи на Афганистан са три бивши съветски републики - Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Как ще се отрази изтеглянето на западните сили от Афганистан на ролята на Русия в тези държави и региона като цяло?

"Русия е най-важният гарант за националната им сигурност. Това важи особено за Таджикистан, където Русия има военна база. Русия има, разбира се, и икономически интереси, но в Афганистан и другите съседни държави Китай отдавна е поел шефството, така да се каже. Русия обаче остава основен доставчик на военна техника за трите държави и ключов партньор в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност. Русия няма какво да предложи, с изключение на оръжия, военна техника и ядрени електроцентрали. Това рано или късно със сигурност ще бъде предмет на руски сделки с Афганистан. Но силният играч е Китай, който вече е обединил Афганистан и Пакистан чрез инфраструктурни проекти в рамките на инициативата си "Един пояс, един път". Русия ще играе важна роля в сигурността, но икономически трябва да отстъпи пред Китай. Русия научи по трудния начин, колко важна е сигурността в този регион и затова ще търси някакъв начин да подържа диалог с талибаните. Освен това очаквам Русия и Китай да засилят общите си усилия в тази посока, без Москва да позволи на Пекин да се превърне във водещата сила в Централна Азия".