Българският гласовит елит и гравитиращите около него кандидати за социално признание притежават колекция от туземни характеристики и комплекси. Представете си персонажи, които понякога приличат на примитивни и периферни поклонници на една абстрактна Империя – винаги права и винаги готова да отвърне на удара.
Местните, хм, как да го кажем по-културно - „лидери на мнение“, са един вид либерални леминги, готови да следват моди, тенденции и заблуди отвъд ръба на разума и смисъла. Особено зрелищна е туземската перспектива в културен план.
Актуалният обществен опит за разговор по повод опакованата Триумфална арка е колкото комичен, толкова илюстративен. В пространството се наблюдава особена асиметрия – настървени фенове на покойния Кристо и неговото творчество търсят онзи митологичен прост Ганьо, който не може да оцени шедьовъра в сърцето на Париж.
Разбирате ли, за тези ценители на инсталации не е достатъчно просто да се наслаждават на произведението. Не, за тях то е повод за полемика, причина за пристрастна позиция против простолюдието, което не разбира нищо от изкуство. Разгърна се трескаво търсене на хора, които не харесват опакования френски монумент.
Всяка подигравка със спорната инсталация беше третирана като жестока и смъртоносна обида срещу самия цивилизационен избор на България. Познати лица се снимат до „нещото“ и вместо да се къпят в естетическа еуфория издават враждебни дигитални крясъци тип: „Как може да не харесвате това, прости ганьовци. Срам ме е от вас повече, отколкото се гордея с Кристо и този шедьовър на... на каквото там е. Вие право на мнение нямате.“
Но най-неприятно е внушението, че само някакви комплексирани българи, ненапускали територията си, са способни да не оценят творческия подвиг на артиста, глобалния размах на произведението и посланието на този триумф от плат.
Типичният български кандидат-сноб е космополитен туземец, който не иска дори да мисли, че западните хора ще реагират на опаковането с емоция, различна от възхищението. А истината е, че най-острите и качествени критики на инсталацията не идват от завистливи и тесногръди български простаци, а от западни ценители на красотата и истинското изкуство. Да, все още има и такива.
Дори авторитетното издание „Таймс“ публикува статия със заглавие „Гняв в Париж след като опаковаха Триумфалната арка в колосална „торба за боклук“. Ах, тези западин ганьовци, как е възможно.
Ако следите само български автори и инфлуенсъри, ще решите, че инсталацията по проект на Кристо е някакъв безспорен символ на всичко добро, хубаво и прогресивно. Всъщност това е противоречива работа с множество легитимни и безкористни критици. Както и трябва да бъде.
„Таймс“ цитира недоволни парижани, които определят опаковането на Триумфалната арка като „грозно, остаряло, обидно за нацията“ и дори модерното „неекологично“. Ухаа, а търсените под дърво и камък български критици най-често се спират до сравнения с ремонтни дейности, торбички за пазаруване или смет, може би и чаршафи.
Преди дни двама млади французисе покатериха върху арката и в знак на протест срещу нейното опаковане вдигнаха френското знаме с надпис „Почит към френските войници, загинали за отечеството“
Във видео от акцията един от младежите говори иронично за „творбата на Кристо“, а другият казва, че това е „гавра с паметта на войниците“.Двамата са арестувани, но после споделят как полицаите са им казали, че подкрепят стореното от тях.
Не може да бъде. Какви са тези патриотични изяви на национална и културна идентичност, какъв е този протест срещу опаковането в плат на изящен исторически монумент, прочут със своите разкошно изработени детайли. Френски ганьовци са това.
Английските ганьовци също са активирани, може би от Кремъл. Прочутият британски лекар, автор, културен критик и естет Теодор Дарлимпъл публикува чудесно есе със заглавие „Новите дрехи на Триумфалната арка“.
„Забелязах, че коментарите за опаковането на монумента в хиляди квадратни метри плат съдържаха думите „смело“, „невероятно“, „забележително“ и дори „артистично“. Но никой не посмя да каже, че това е красиво произведение, което е подсилило и красотата на самия град“, пише Дарлимпъл, който определя инсталацията като абсурд и намигващо припомня за „престъпленията, извършени в името на изкуството“.
Дарлимпъл сатиризира арт критиците, които от доста време старателно избягват чистата естетическа оценка. Думата красота е изгонена от техните речници, смята той.
„Постоянното говорене за опаковането на Триумфалната арка прикрива една неприятна истина, а тя е, че Западната артистична традиция е мъртва, или поне тази част, която привлича вниманието на медиите. Така се стига до безсмисленото опаковане на Триумфалната арка като доказателство за това състояние. Но без да твърдя, че живеем в златна арт епоха, аз познавам творци, които наистина създават красиви произведения. Ала свръхпубличността е разрушителна. Триумфалната арка ще се измъкне от опаковката си, както Худини от веригите“, завършва Дарлимпъл.
Даа, сигурно и Ганьо би казал така. А космополитът рече: Продължаваме напред! До следващата велика опаковка.
Симона Панова, автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник" е гост в "Нощен Хоризонт". Симона Панова създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и мистичните легенди на Белоградчишките..
Пловдивският куклен театър кани публиката си на последната за сезона премиера - "Хитър Петър". Режисьор на спектакъла е Веселин Бойдев, музиката е дело на Костадин Бураджиев, а сценограф е Христина Недева-Младенович. Кой е нашият национален герой и защо сме си избрали хитростта да побеждава силата - това са въпросите , които поставяме с това..
В предаването "Алегро виваче" ви срещаме с носителите на призове в допитването "Музикант на годината 2024". Галаконцертът се състоя на 12 май 2025 г. в Първо студио на БНР. Събитието беше под патронажа на председателя на Народното събрание на Република България - доц. Наталия Киселова. Галаконцерт "Музикант на годината 2024" - видеозапис..
Тази година отбелязваме 100 години от рождението на един от знаковите български диригенти и хормайстори - Ангел Христов. Роден през 1925 г. в Пловдив, той посвещава целия си живот на музиката, като оставя ярка следа в развитието на хоровото и оперното изкуство в България. Ангел Христов започва музикалното си обучение като цигулар. По-късно завършва..
Почитателите на оперното изкуство и това лято няма да скучаят. Софийската опера и балет е подготвила за вярната си публика спектакли на 4 сцени, като три от тях са открити. Вече започна Летнитя фестивал за деца, а началото на Вагнеровия е точно след седмица. Три сцени под открито небе очакват почитателите на операта това лято –..
Няколко дни ни делят от прелестното събитие, с което беше открито седмото издание на фестивала "Културама" 2025 – форум, който привнася нотка екзотика в аромата на лятна София. На 13 юни в Археологическия институт с музей на БАН в центъра на столицата посрещнахме легендарния изпълнител на старинни виоли и диригент Жорди Савал, който представи..
Емануил Иванов - един от най-ярките млади български пианисти - ще се завърне на българската сцена от Великобритания за два концерта в София в рамките на фестивала "Културама" 2025. Това са различни сценични партньорства - стари и нови. Първият концерт е в събота, 21 юни, в столичната зала "България" от 19 часа. Пианистът ще си партнира с певицата..
Ще се повтори ли безводието в Плевен от миналата година? Крайната цел е да се повишат количествата вода, подавани към града , уверява инж...
В Хърватия, след влизането в еврозоната, приеха инструмент за гарантиране на прозрачност на цените в евро, като задължиха търговците да публикуват на..
Черен леопард е хищникът от семейство котки, който трети ден се издирва на територията на ПП "Шуменско плато", заяви рано тази сутрин по време на..