Коментар на Петър Волгин: Мислят ли българските политици за България

Крайно време е нашите партии и техните лидери да осъзнаят, че макар да живеем в един силно глобализиран свят, най-същественото, за което трябва да се борят, са българските национални интереси. Интересите на България и на българите трябва да са в центъра на вниманието на политиците. Да, на някои от тях сигурно им звучи модерно и политически коректно да се презентират като правоверни евроатлантици, стопроцентови либерали или непоколебими защитници на правата на седемдесет и втория пол. Вероятно това е най-добрият начин да бъдеш забелязан от чуждестранните ментори, които да ти осигурят добро кариерно развитие и финансов просперитет. Само че това е и начинът да се превърнеш от българин в поредния Кириак Стефчов, който „излазя“ всеки път, когато се заговори срещу султана или въобще срещу актуалния хегемон.

Едно от положителните неща на настоящата двойна предизборна кампания е, че ще разберем както от партиите, желаещи да попаднат в парламента, така и от кандидат-президентите как точно си представят българската независимост и дали изобщо смятат, че трябва да има такава. Защото вероятно според някои кандидати това е атавизъм, досаден остатък от миналото, нещо, от което спокойно можем да се откажем. Според този възглед България просто трябва да се интегрира, или съвсем откровено казано, да се претопи в различни наднационални структури, като междувременно изхвърли в кошчето такива „овехтели“ понятия като независимост и национално достойнство.

Именно това е философията, от която, например, са вдъхновени действията на нашия умнокрасивитет. Факт, това не е особено многобройна социална група, но пък нейни представители заемат ключови позиции в политиката, бизнеса, медиите. Политическите и медийните проекти на умнокрасивитета преследват една основна цел – максимално да неглижират българския национален интерес и да защитават този на външните си донори. В името на тази цел през годините бяха създавани различни политически сили. За тези предсрочни парламентарни избори либералните политтехнолози ни предлагат нов политически проект – чистичък, гладичък, красивичък, с харвардски блясък и претенции за тотална почтеност.

Подобни излъскани проекти обикновено имат известен електорален успех. Блясъкът привлича. Ако перифразираме един стих от началото на класическото парче „Стълба към небето“ на „Лед Цепелин“, излязло точно преди 50 години, има избиратели, които смятат, че всичко, което блести, е злато. Омагьосани от подобно сияние, доста хора са готови да простят „дребни“ прегрешения от сорта на двойното гражданство например. Изобщо не ни интересува доказания вече факт, че вечно усмихнатият фронтмен на „Продължаваме промяната“ е подписал декларация с невярно съдържание и е бил министър в нарушение на закона, убедено твърдят почитателите на сияйните политически проекти. Важното е, убеждават ни те, че върши чудесна работа. Явно добре свършеният пиар е довел дотам, че много хора са готови да простят на Кирил Петков престъпването на Конституцията, стига да са убедени в неговата абсолютна почтеност.

И още нещо интересно забелязвам. Оказва се, че точно тези, които неистово призовават за съдебна реформа, убеждават ни, че са готови с цената на живота си да защитават всяка буква и запетая на Закона, нямат нищо против да пренебрегнат конституционните разпоредби, когато преценят, че това им изнася. Последният пример в това отношение даде кандидатът за президент на „Демократична България“, на формацията, която е превърнала „съдебната реформа“ в религия. Лозан Панов, който според много негови колеги е прекрасен юрист, заклейми президента Румен Радев, задето не бил нарушил Конституцията при избора на Иван Гешев за главен прокурор. Аз винаги съм смятал, че хора като председателя на Върховния касационен съд трябва да пазят Конституцията, а не да призовават за нарушаването ѝ, но вероятно това са остарели разбирания. Вероятно вече в наръчниците на умнокрасиви активисти и политици пише, че законите трябва да се спазват, когато това е изгодно, и да бъдат нарушавани всеки път, когато пречат на универсалните либерални ценности.

Като цяло ще бъде добре, ако участниците в президентската надпревара не прекаляват с нелогичните действия и изказвания. Онзи ден проф. Анастас Герджиков, който също според много свои колеги е прекрасен учен класицист, ни порази с думите си, че не бил кандидат на ГЕРБ. Моля? Я пак. Че на чии гласове ще разчита ректорът, освен на гласоподавателите на ГЕРБ? Да, сигурно ще се радва, ако за него гласуват и  познавачите на Аристотел и Платон, но техните гласове едва ли ще стигнат за избирането му. Що се отнася до моментния фаворит за президентския пост Румен Радев, той трябва много да внимава кои политици и партии защитава. Защото не е добър атестат да заставаш с целия си авторитет зад човек, който доказано е нарушил Конституцията. Пък и да не се окаже, че опитвайки се да се хареса на старите и нови либерали, президентът Радев е разочаровал значителна част от хората, които го избраха преди пет години.