„Новини с добавена стойност” от Иво Балев: Кой кого ще гледа отвисоко

Есен, есен, драги слушатели, умиращ сезон, скъпи съучастници. 

Идат по това време на годината едни носталгии, едни елегични настроения - не ти е работа.

Облаците плуват по небето, гледат ни отвисоко и ние си спомняме една песничка:

Покрай бялата ябълка-луна,

край червената ябълка на залез

облаци от Незнайната страна

над главите ни плуват.

Über alles!

Демек - облаци има за всеки под слънцето, те плуват над всичко (Über alles!) и ни гледат малко високомерно. Потискат ни и така нататък. Появяват се ревматоидни болки и други неразположения, а някои хора по това време на годината направо полудяват и почват да се карат с комшиите, ако си нямат фейсбук.

Ей го на - ние българите полудяхме и за трети път тая година се опитваме да изберем някакъв читав парламент, а сега трябва да мислим и за президента коя читава фигура да упълномощим.

То ако питаме пиарите им, те всичките до един ще кажат, че техните кандидати са най-читави. Даже и нещо друго да ги питаме, те пак това ще кажат. То на пиара това му е работата - да си похвали стоката, ако ще да е куцо прасе без едно ухо.

Има някакъв цивилизационен спор - коя професия е по-напредничава? Пиар или ейчар?

Пиар, това са т.нар. връзки с обществеността, а пък ейчарите се занимават с човешки ресурси, личен състав, подбор на кадри и тем подобни. И пиарите, и ейчарите са хора с много досиета, много контакти, много данни, много чувствителна информация.

Затова и спорят кои са по-отворени. И се гледат едни други отвисоко, и спорят като някакви кандидат-президенти кой е по-по-най.

По едно време ейчарите бяха започнали да стават по-отворени от пиарите, но сега политическите пиари пак са взели връх, защото жътва жънат - то не бяха избори, не бе чудо! А по избори тия мъдреци са най-плътно ангажирани.

То и в други отрасли на стопанството има такива спорове кой стои по-високо.

Навремето като се появи изобщо понятието пиар в България, всички питаха - какво е това животно, кому е нужно? И журналистите гледаха малко отвисоко на пиарите.

Ама като се окопитиха и като напреднаха в професията тия пиари - гледай, гледай, сега командват цели партии! В някои партии пиарът, който е най-близък до лидера има огромно влияние, може да командори министри и депутати, може да мести хора като пешки.

Пиарът например може да каже: строй се, преброй се, организираме партийно мероприятие. Идвайте тука и тука трима министри, областен управител и 60 комсомолеца. Подредете се така и така, махайте с ръчичка, усмивка, кимайте в такт с мислите на Лидера, приказвайте така и така, слушайте внимателно опорните ми точки!

И те слушат.

Може да са бизнесмени, депутати, министри или най-големите разбойници - щом пиарът така е казал - слушат и изпълняват. А журналистите в наши дни не си и помислят да гледат отвисоко пиарите. Защото пиарите вече са много, много по-отворени.

Има разбира се и такива, които с единия крак са в журналистиката, с другия крак  в пиара, с лявата ръка - в рекламата, в десния джоб - шпионажа. Това са взаимносвързани професии, всички те се занимават с комуникация и най-печените комуникатори шетат по всички тия сфери, даже са си и малко ейчари, подбират кадри за това-онова. Те са най-най-отворени, но не гледат хората отвисоко, защото имат много работа. Кой с професия, кой без професия - те пък с цели четири и половина. Това са офшорни мозъци, които работят на няколко писти и комбинират вектори.

Имам една такава приятелка многопрофилна пиарка, най-редовно си чатим.

И то се случва все в особени моменти. Аз нали съм в медиите, понякога участвам в редакционни планьорки или оперативки, или както се казваше едно време - летучки. Абе винаги ме улучва в работно съвещание и ми праща сърчица.

Тя се казва Пандора, това на гръцки означава, че е надарена всестранно. Пан-дора - всички дарове.

И тя ми пише така: Как си ти, Г-н Балев! Цунки-гунки-маймунки!

Аз ѝ пиша: Ах, Пандорче, имам работа сега!  

А тя на мене: Ох, на мен се оплачи, почупих се от бачкане, до ушите съм в кампанията, създавам един президент, та я ми кажи какво знаеш по еди-кой си въпрос.

О, викам, нищо не знам, нали ме знаеш какъв съм безхаберен.

А тя не се сърди и пак си е дружелюбна.

Вика ми: Веднъж да свършат тия избори и да проявят малко разум нашите политици! Тогава, Г-н Балев, обещавам да те заведа на остров Бали и на Вирджинските острови, да видиш какво значи офшорни приключения в лагуната!

Абе, викам аз, те тия избори нямат край, никъде няма да ходим, гледай си кампанията!

Моята приятелка пиарката Пандора няма да ме заведе на Вирджинските острови и само така си говори, но поне не ме гледа отвисоко, аз и на това съм доволен.

Дето се вика - сиромах човек и на фирма с данъчни задължения се радва.

Нали знаете как някои хора си прехвърлят фирми с гигантски задължения на социално слаби граждани. И те стават социално-слаби собственици на фирми с несъбираеми задължения.

И даже чух някакъв химн - Мила родино, ти си данъчен рай!

Ама не разбрах в коя държава го пеят, дали в България, дали за Вирджинските острови става въпрос. Аз много вече и по моретата не ходя, че взеха да ги милитаризират напоследък!

Така че - адският бюлетин “Новини с добавена стойност” за изборите се изнася в офшорната зона Тъй-Нареченски бани. Събираме впечатления и почиваме - но пиарите и офшорните мозъци работят и пушек им излиза от ушите.

И пак сме във кампания за властници -

и белким тоя път се разберат!

До нови срещи, скъпи съучастници,