2
В проекта, иницииран от столичното предприятие "Софияплан" и изготвен от преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия са идентифицирани около 100 обекта. Авторите са избрали 22 като най-важни и рискови за опазване. Те са подбрани на база "ясни и международно признати критерии за недвижима културна ценност".
Архитект Даяна Николова от Столичното предприятия „София план“ коментира, че според предходния общински план за развитие и интегрираният план за градско възстановяване и развитие е необходимо да се идентифицира този пласт на културното наследство, който се случва след 1944 година.
"София, която е безкрайно богата и многообразна на културно наследство има добре поддържана база данни за обектите си културна ценност и няма никакви обекти, оценени след 1944 и за нас като общинско предприятие, което се занимава със стратегическото планиране на града беше важно да има структуриран пълен обзор на образци на това време от 1944 до ден днешен",
Главен асистент д-р арх. Емилия Кълева от Катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия съобщи, че са избрани най-ценните и застрашени обекти, защото те би следвало да са най-спешна наша грижа.
"Тази инициатива се опитва да обогати столичната система на културното наследство с този по-малко познат все още архитектурен слой и веднага бързам да поясня, че под по-малко познат имам предвид по-малко проучван като културна ценност и културно наследство."
По думите на архитект Даяна Николова собствениците на сгради - паметници на културата трябва да получават финансова подкрепа за поддържането им.
„Аз съм убедена, че едни разумни правила и едно текущо отношение добро към средата ще ни лишат от това, с което много често се сблъскваме при паметниците на културата - да поправяме десетилетие от липса на грижа и трудности. Собствениците успоредно с отговорностите си трябва да получават и необходимата подкрепа - било то финансова или методическа за това как да се грижат по-добре за сградите си, ако те биха били културно наследство“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Не виждам смисъл да говоря пред медиите , защото напоследък каквото се случва в държавата и по света е много говорене, но нищо не се случва. От говорене файда няма ". Това каза пред БНР Йордан Лечков , бивш футболист и бивш кмет на Сливен. В интервю за предаването "Радиоточка" по програма "Хоризонт" бившият кмет на Сливен сподели с какво се..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо. Мисля, че уважаемите радио слушатели много добре знаят за какво иде реч. Живеем в много висока корупционна среда . Ние сме в една държава на абсурда, където тези, които са призвани да пазят закона, го..
Всеки здравноосигурен у нас може да провери какво съдържа пациентското му досие чрез сайта на Здравната каса . Това е една от най-често използваните електронни услуги, предоставяни от институцията. 986 с достъп до здравни досиета Чрез сайта на Здравната каса можем да изберем личен лекар онлайн, да проследим статуса на протокол, чрез..
С първата по рода си у нас зала за обучение по анатомия ще разполага Медицинският университет в Плевен. " Системата е уникална . Създадена е от високотехнологична компания, която използва виртуалната реалност за обучение по анатомия на човек . В системата има над 13 000 структури и органи. Всеки студент във виртуалното пространство може да..
"Още при приватизацията на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас“ държавата си остави т. нар. "златна акция" , тоест т я има част от собствеността върху тези предприятия и правото да се изказва по темата за продажбата ". Това каза енергийният експерт Явор Куюмджиев , бивш министър на икономиката и енергетиката: "От друга страна въвеждането на..
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
"Трудно се прави бизнес в България, даже бих казал много трудно" . Това заяви пред БНР бизнесменът Пламен Бобоков : "Няма да обяснявам защо...
Вярвам, че е възможно да има мир между палестинците и гражданите на Израел. Това заяви пред БНР Васил Димитров, наш сънародник, който беше сред..
Във Великобритания вече има случаи министерството на вътрешните работи (Хоум офис) да отнема временен статут за пребиваване на чужденци. Потърпевши са..
Предимно облачно
Облачно