2
В проекта, иницииран от столичното предприятие "Софияплан" и изготвен от преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия са идентифицирани около 100 обекта. Авторите са избрали 22 като най-важни и рискови за опазване. Те са подбрани на база "ясни и международно признати критерии за недвижима културна ценност".
Архитект Даяна Николова от Столичното предприятия „София план“ коментира, че според предходния общински план за развитие и интегрираният план за градско възстановяване и развитие е необходимо да се идентифицира този пласт на културното наследство, който се случва след 1944 година.
"София, която е безкрайно богата и многообразна на културно наследство има добре поддържана база данни за обектите си културна ценност и няма никакви обекти, оценени след 1944 и за нас като общинско предприятие, което се занимава със стратегическото планиране на града беше важно да има структуриран пълен обзор на образци на това време от 1944 до ден днешен",
Главен асистент д-р арх. Емилия Кълева от Катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия съобщи, че са избрани най-ценните и застрашени обекти, защото те би следвало да са най-спешна наша грижа.
"Тази инициатива се опитва да обогати столичната система на културното наследство с този по-малко познат все още архитектурен слой и веднага бързам да поясня, че под по-малко познат имам предвид по-малко проучван като културна ценност и културно наследство."
По думите на архитект Даяна Николова собствениците на сгради - паметници на културата трябва да получават финансова подкрепа за поддържането им.
„Аз съм убедена, че едни разумни правила и едно текущо отношение добро към средата ще ни лишат от това, с което много често се сблъскваме при паметниците на културата - да поправяме десетилетие от липса на грижа и трудности. Собствениците успоредно с отговорностите си трябва да получават и необходимата подкрепа - било то финансова или методическа за това как да се грижат по-добре за сградите си, ако те биха били културно наследство“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..
Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..
"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София. "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт Ярослав Годун преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..
Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн. Песента How Was I Supposed To Know се записа в..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София . "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР проф. Амелия Личева, главен редактор на "Литературен вестник":..
Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..
Бюджет 2026 е под всякаква критика. Това мнение изказа пред БНР проф. Йоаким Каламарис, икономист, университетски преподавател и предприемач: "..
Между 15 и 20% от бебетата в България се раждат недоносени . На 17 ноември се отбелязва Международният ден на недоносените деца. Очаква се днес..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
Дъжд
Облачно
Превалявания