През изминалата седмица продължаващата с години деградация на отношенията между Русия и НАТО достигна до логичния си завършек. Руският министър на външните работи Сергей Лавров обяви, че от 1-ви ноември Русия закрива постоянното си представителство при щабквартирата на НАТО, както и структурите на Северноатлантическия алианс в Москва: военната мисия и информационното бюро.
Така Русия отговори на решението на Алианса от началото на октомври да отнеме акредитациите на осем служители на руската мисия в Брюксел, обявявайки ги за агенти на разузнаването и да съкрати числеността й наполовина. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков резюмира случилото се като заяви, че фактическото състояние на отношенията между Русия и НАТО сега е било оформено юридически.
Започналото през 90-те години на миналия век партньорство между Москва и Брюксел приключи официално на фона на взаимни обвинения в отказ от диалог, увеличена военна активност в опасна близост до линията на съприкосновение и липса на всякакво доверие. Според генералния директор на Руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов в момента сме свидетели на резултата от неуспешния опит за интегриране на Русия в системата на европейската сигурност.
Какви ще бъдат последиците от разрива между Русия и НАТО за европейската сигурност?
"Струва ми се, че рисковете ще се увеличат. Последният голям инцидент с британския ескадрен миноносец Defender през лятото в Черно море показа, че понякога се доближаваме прекалено близо до границата, след която започва реалният сблъсък. Много е трудно да се каже как ще завърши този конфликт".
Как ще коментирате изявлението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който изрази съжаление за решението на Москва като в същото време подчерта, че Алиансът е готов да продължи диалога с Русия?
"Готовността за диалог трябва да бъде конкретизирана по някакъв начин. Какъв диалог? На какво равнище? В какъв формат? Ако не ви устройва Съветът Русия-НАТО, нека създадем някаква “ад хок” група. Да речем “Кризисна група Русия-НАТО”. Предлагахме и такъв формат, но от НАТО го отхвърлиха. Затова, за съжаление, думите на г-н Столтенберг не звучат много убедително. Ако под диалог разбира обмяна на официални позиции, мисля, че всички знаем позицията на НАТО за Украйна, а в НАТО много добре знаят позицията на Москва.
Ако говорим за диалог, той предполага някаква конкретика. За съжаление НАТО винаги е бягала и продължава да бяга от това. Неизвестно защо в Алианса смятат, че обсъждането на конкретни проблеми е едва ли не капитулация пред Путин. Трудно ми е да кажа откъде се е взела тази гледна точка. Подозирам обаче, че тази ситуация напълно устройва някои страни-членки на блока, които се позиционират като бастион на НАТО, възпиращ тази предполагаема заплаха от варварския див изток в лицето на Русия.
Когато г-н Байдън предлага да се обърне внимание на Китай, те се опитват да избягат от такъв разговор. Защото Китай е нещо сериозно. Китай е инвестиции, Китай е търговия, а Русия е познат противник. Те обичат този противник, защото знаят как да се борят с него. А Китай е нещо сложно и не съвсем ясно. Освен това, явно конфронтацията с Китай ще бъде далеч по-скъпо удоволствие, отколкото конфронтацията с Кремъл.
Затова си мисля, че в някои столици много се радват, че Съветът Русия-НАТО най-накрая престана да работи и ще се радват да живеят така и занапред. Струва ми се обаче, че тази позиция е уязвима, защото ако започне сериозен конфликт, това ще стане именно на територията на тези страни. На тяхно място бих помислил и за такава възможност, а не само за това какви точки могат да спечелят, позиционирайки се като бастиони на западната демокрация".
По време на годишната среща на Валдайския клуб в Сочи руският президент Владимир Путин заяви, че с изявленията си министърът на отбраната на Съединените щати Лойд Остин всъщност отваря вратите на Алианса за Украйна. Путин уточни, че дори формалното членство да не се състои, вече е в ход военното усвояване на украинската територия и това е заплаха за Русия. Колко далеч може да стигне НАТО и как ще отговори Русия?
"Украйна, разбира се, е суверенна държава и сама може да избира военните съюзи, към които иска да се присъедини. Ако говорим за НАТО, вероятно за Алианса е много важно дали Украйна ще се превърне в актив или в пасив за блока като цяло. Разбира се, в сегашното си състояние Украйна едва ли може да се смята за актив, т.е. тя няма да укрепи НАТО. По-скоро обратното - ще създаде допълнителни рискове за Алианса. Затова ми се струва, че засега не можем да говорим за членство на Украйна в НАТО и едва ли в средносрочна перспектива този въпрос ще бъде на дневен ред.
Путин обърна внимание на нещо друго - че НАТО започва да усвоява територията на Украйна, да разширява присъствието си там, без да поема ангажименти за сигурността на страната. Украйна иска да се обвърже с НАТО, разбирайки, че едва ли ще успее да стане пълноправен член. Затова е много важно военно-техническото сътрудничество и сътрудничеството при оръжейните доставки и обучението на украинските военнослужещи. Разбира се, че ако това сътрудничество отиде твърде далеч, това ще означава промяна на военно-политическата ситуация и за Русия.
Естествено, придвижването на инфраструктурата на НАТО на изток, към украинско-руската граница и непризнатите републики в Донбас, ще дразни руските военни и ще провокира някакви ответни мерки. Може да се спори колко мащабни ще бъдат тези мерки и доколко ще променят общата динамика на отношенията между Русия и Запада, но със сигурност те ще последват".
Ако трябва да опишем накратко отношенията между Русия и НАТО, то според мен най-подходящата дума е недоверие. Възможен ли изобщо диалог, основан на взаимно недоверие?
"Съгласен съм, че дефицитът на доверие е очевиден. Налице е демонизиране и на двете страни. Правят се военни планове, чиито автори се ръководят от най-лошия вариант на поведение на другата страна. Недоверието обаче няма да изчезне от само себе си, ако нищо не се прави. Единственото, което можем да направим сега е да започнем да разговаряме помежду си. Дори да не си вярваме, в края на краищата имаме опита от Студената война. Тогава страните също не си вярваха, но водеха интензивен диалог. Това доведе ако не до доверие, то поне до предсказуемо поведение на двата страни.
Очевидно е, че няма идеални решения. Едва ли Путин ще промени отношението си към НАТО и Съединените щати. Едва ли в Брюксел ще дойдат на власт някакви проруски политици. Вероятно и във Вашингтон ще бъде трудно да се намерят такива политици, но такава е реалността. И в тази реалност ще ни се наложи да живеем още няколко години. Това означава, че доколкото е възможно при тези условия, трябва да намалим рисковете, свързани с неконтролируемата конфронтация и ако се получи, да съкратим разходите, които произтичат от нея. Как да направим това? Само като се разберем за някакви правила на играта в областите, в които това е възможно".
Кога всъщност започва деградацията на отношенията между Русия и НАТО - след събитията в Украйна през 2014г. или има по-дълбоки причини, а Крим и Донбас само ускориха процеса?
"Мисля, че има по-дълбоки причини. При цялото й значение украинската криза беше по-скоро катализатор на процесите, които започнаха преди нея. Нека не забравяме, че НАТО прекрати за първи път контактите си с Русия по време на войната в Кавказ през 2008 г. Тогава ме учуди решението за замразяване на контактите по линия на Съвета Русия-НАТО. Защото в регламента на Съвета е написано, че той трябва да се събере незабавно при възникването на кризисна ситуация.
През 2008 г. стана ясно, че Съветът е някаква награда, която се дава на Русия за добро поведение. Нещо като орден. А когато Русия не се държи както трябва, орденът може да й бъде отнет. Още тогава стана ясно, че нещо не работи. Ако се върнем още по-назад във времето, в началото на столетието или дори преди разширяването на НАТО, мисля, че представите за европейската сигурност бяха много различни.
Когато се създаваше Съветът Русия-НАТО Москва се надяваше, че той ще стане един от фундаментите на европейската сигурност. Т.е. че всички решения, които засягат сигурността на Русия няма да се приемат извън Съвета Русия-НАТО. По-късно, когато разговарях с колеги от Съединените щати и Европа, те ми казаха, че Съветът никога не е имал подобна мисия или поне не е била планирана от страна на Запада. Както и че Съветът Русия-НАТО винаги се е разглеждал като някаква компенсация за Русия за разширяването на НАТО на изток.
Дълго време това противоречие оставаше скрито. Трудностите се замитаха под килима, за тях не се говореше, но въпреки това те съществуваха от самото начало. Ако приемем, че НАТО е единственият инструмент за гарантиране на сигурността в Европа, да бъдеш извън НАТО означава да бъдеш и извън Европа.
Оказа се, че в „натоцентрична“ Европа Русия е изтласкана в периферията. Ясно е, че това не е много комфортна позиция за страна, която претендира да играе някаква важна роля. Противоречията, които се проявиха след 2014 г. бяха потенциално заложени още преди 20 години. За съжаление и двете страни така и не намериха механизма, който би позволил интегрирането на Русия в системата на европейската сигурност, без да й се дава правото на вето върху решенията на други държави. Тази дилема не беше разрешена. Фактически беше заложена бомба със закъснител, която се взриви през 2014 г.".
Интервюто на Ангел Григоров с Андрей Кортунов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
Православната ни църква почита свети пророк Данаил (Даниил) - един от четиримата големи библейски пророци от Стария Завет. Името Данаил идва от иврит и в превод означава "Бог е моят съдия". Старозаветният пророк се е прочул със своята дарба да тълкува правилно сънища. Християните почитат Данаил, защото от неговите пророчества прозират бъдни думи за..
Наградите "Полицай на годината" за 2024 г. ще бъдат връчени на церемония в 11:00 часа в Националния дворец на културата. Това съобщиха от пресцентъра на МВР. Това е 31-вото издание на церемонията. Служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, политическото и професионалното ръководство на МВР ще наградят полицейски служители и..
Днес председателят на ЕП Роберта Мецола ще връчи наградата "Сахаров" за свобода на мисълта за 2024 г. на Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонсалес Урутия от Венецуела, съобщиха от пресцентъра на Европейския парламент. Едмундо Гонсалес Урутия, който беше признат от Европейския парламент за легитимен и демократично избран президент на Венецуела,..
"По първите сигнали – по-скоро може да сме умерени оптимисти. Виждаме по-премерени позиции, готовност за преговори . Има някакви индикации, че макар и трудно, може да се достигне до успешен завършек на преговорите, които да доведат до редовно управление." Това каза в интервю за БНР Павел Вълчев от "Алфа рисърч". Позицията на ПП в този..
България не е най-често даваният пример като проблем що се отнася до честността на изборите. Това заяви пред БНР Диана Ефтимова - председател на УС на Института за развитие на публичната среда, относно форума на Европейската платформа за демократични избори в Брюксел. "Темата по отношение на честността на изборите в тази супер изборна година -..
Коледен ретро трамвай ще се движи от днес до 25 декември между спирките "Журналист" и "Възраждане" в София, съобщиха от Столична община. Ретро трамваят ще потегли в 15:00 часа и на всеки кръгъл час до 19:00 часа желаещите ще могат да се насладят на пътуване в компанията на Дядо Коледа и Снежанка, като за най-малките ще има специални подаръци.
Споразумението за транзит на руски газ през Украйна няма да бъде продължено след края на годината, заяви украинският премиер Денис Шмигал след разговор със словашкия премиер Роберт Фицо. Преди разговора солавашкият премиер Фицо заяви, че поддържането на транзита на газ не е само двустранен въпрос между Украйна и нейните съседи, но е въпрос и..
Главният прокурор трябва да разполага с най-високите професионални и нравствени качества. Това заяви пред БНР с ъдия Владислава Цариградска...
"Прокуратурата е независима! Движението за права и свободи няма нищо общо с прокуратурата". Това заяви пред БНР Ерол Мюмюн, кмет на Кърджали,..