Симон Меснер - извън сянката на баща си, легендата Райнхолд Меснер

Да растеш в сянката на велика личност никога не е лесно, но младият южнотиролец Симон Меснер успешно се справя с това предизвикателство. Той е син на един от най-великите алпинисти на всички времена - Райнхолд Меснер, управлява филмовата къща на баща си, поел е грижата за двете му ферми, завършил е молекулярна биология, но след няколко години затворен в лабораторията разбрал, че мястото му е в планината. В момента Меснер-младши е един от най-успешните млади алпинисти и прокарва нови маршрути в някои от най-дивите места по света. Той беше официален гост на тазгодишното издание на Банско филм фест, където се състоя и световната премиера на филма му. 

Не винаги е лесно, когато правиш различни неща. Учех молекулярна биология, която се занимава с миниатюрни неща - протеини, ензими. В същото време, се интересувах от високи планини, които са нещо огромно. Но аз харесвам това разнообразие и се чувствам много добре, ако един ден съм в планината, а на следващия - на сцената на някой фестивал.

Добър въпрос. Имах наистина голям страх от високото и не беше лесно да го преодолея. От друга страна, беше толкова интересно за мен да науча повече за този свой страх - какъв е той, откъде идва. Така започнах да се катеря, беше странно. Колкото до молекулярната биология, започнах да се занимавам с нея, защото като млад човек имах въпроси, на които исках да получа отговори. Получих ги, но се породиха куп други. Така прекарах 3 години в лабораторията, занимавайки се с научна работа. После осъзнах, че макар това да е нещо много специално, то не е за мен. Много повече ми харесваше да бъда навън и започнах да се катеря, а после и да правя филми за планините. Като дете много се интересувах от история на алпинизма, а правенето на филми е начин да се предаде историята на следващите поколения. 

Мисля, че по отношение на молекулярната биология това е вече затворена страница за мен. Продължавам да се интересувам от новостите в областта, но не професионално. Не бих казал, че съм открил своя път, защото е трудно да кажеш ще правиш нещо цял живот. Отворен съм за всичко. Не съм толкова концентриран в бъдещето, харесва ми да живея тук и сега. А и не съм човек, който би си казал - добре съм, имам всичко. Винаги търся. 

Това също е добър въпрос, защото алпинизмът има толкова много лица - спортно катерене, алпийски изкачвания, зимни изкачвания, ледено или микст катерене, северни стени, ски туринг, високи върхове, толкова широко поле. На мен ми харесва да правя от всичко по малко, защото така не ми омръзва, винаги е различно. Може би в момента се интересувам малко повече от ледено и микст катерене през зимата.

Преди да тръгнеш понякога изпитваш смесица от странни чувства - страх, неизвестност какво ще се случи. Започнеш ли самото катерене, тези страхове обикновено изчезват. 

Имах период - учех в Инсбрук и не бях особено щастлив, защото прекарвах много време на закрито. Тогава започнах да се катеря соло, много маршрути изкатерих сам, без да се осигурявам, не казвах на никого къде отивам. От сегашна гледна точка, бих казал, че това беше откачено, защото повечето от тези маршрути бяха непознати за мен. Но това е част от мен. 

Не съм имал особено големи, но, например, в Непал през 2017 г. бях със свой приятел, който падна от 30 метра, изпадна в безсъзнание и вися 2 часа на стената. Аз го осигурявах, беше много трудно да го сваля, защото той не говореше. Колкото до мен самия - веднъж, както бях със ските на гърба, паднах от около 60 метра, счупих рамо, което и днес не работи добре. Това ми е най-голямата травма. 

Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Разбира се, че имаме общи неща, но и се различаваме, което е нормално. Аз започнах късно да се занимавам с алпинизъм, на 16 години, тоест, в половината от досегашния си живот изобщо не съм се интересувал от това. Но, ако трябва да съм честен, имам чувството, че с годините започвам все повече да приличам на Райнхолд. 

Да уча молекулярна биология беше мой избор, но през последните години се занимавам с двете ферми на баща си в планината. Там всичко правям сам, трудно е, но ако се махна, ще бъде много скъпо и още по-трудно за мен, така че това е нещо, за което нямах много свобода за избор. 

Катерехме заедно, когато бях по-малък, в началото. Ходили сме в Йордания - една прекрасна страна. Изкатерихме и някои от класическите маршрути в Доломитите, но проблемът е, че той е много по-възрастен от мен. Спря да се катери преди години, след като е участвал в толкова много експедиции и изкачвания. Разбирам това много добре. 

Имам уговорка с приятелката си - тя ми каза, че на всеки две години ми разрешава да ходя на експедиция, така че сега ще трябва да почакам 2 години. Съгласен съм с това, защото мисля, че прекалено много експедиции няма да ми се отразят добре. Следващото лято ще остана вкъщи, в Доломитите - там има толкова много линии, които бих искал да опитам да изкача. А и това е най-красивата планина, която съм виждал, с толкова богата история! 

Много зависи дали снимам филм. През останалото време е далеч по-лесно. През зимата се катеря повече, защото вечер мога да отида до залата, а през седмицата, ако имам свободно време, отивам на ледено катерене. Балансирам. 

Наистина бих искал да правя алпинизъм по възможно най-чистия начин, но тук се поражда въпросът - кой е истински пурист. Моята нагласа е такава - аз не слагам болтове. Разбира се, харесвам и спортното катерене, но най-много харесвам традиционни, дълги маршрути, защото когато в скалата има болтове и можеш по всяко време да слезеш безопасно, приключението изчезва. 

Избрах това заглавие, защото можеш да разказваш на другите хора истории за това, което си преживял, но ако следващите поколения искат да ги разберат, те трябва да излязат навън и да ги преживеят. Алпинизмът, особено днес, има огромен потенциал, той е добър контраст на града и на съвременния начин на живот. Дава ти възможност да живееш истинския живот - с всичките емоции, със студа, с жаждата, с всичко, което истинският живот предлага.

Надявам се. Много се надявам. В момента не изглежда така - повечето хора отиват за два часа в залата да тренират, разбирам това, но искрено вярвам, че ще има завръщане към истинския алпинизъм. Просто е нужно време хората да разберат, че това е истинското нещо - не просто спорт, а нещо много по-различно.

---

Новините следете в рубриката ни "Екстремните спортове".