Новото старо лице на крайната десница във Франция

За първи път от четири години фаворитите за върховния пост във Франция не са ясни. Откакто през 2017-а Марин льо Пен загуби президентските избори от Еманюел Макрон, анкетите неотменно предричаха реванш между двамата през 2022-ра. Но 6 месеца до вота догодина Марин льо Пен вече не е безапелационният лидер на крайната десница. От началото на този месец социологическите агенции изтикват на преден план друг основен претендент.

Ерик Земур е журналист - дълги години вестникар, а доскоро и водещ на едно от най-рейтинговите коментарни предавания във Франция. Известен е с книгите си за френската история, политика и общество. Застъпник е на тезата, че Франция пропада заради имиграцията и възхода на исляма, че християнската традиция е в битка с мюсюлманската „колонизация“ и че мюсюлманите са на път да „заместят“ кореняците европейци. Макар и сам да е от имигрантски (алжирско-еврейски) произход, той на два пъти е осъждан за религиозни и расови провокации. Кълне еднакво чеченци, косовари и африканци като олицетворение на най-бруталната организирана престъпност във френските градове.

Земур не е потвърдил публично, че ще се бори за президентския пост през април догодина. Но според някои от критиците му неофициално кампанията му е в ход поне от лятото. След техни жалби в началото на септември медийният регулатор разпореди на работодателя на Земур - телевизионния канал CNews, да осигури равностойно ефирно време на политическите му опоненти. „Модераторът“ предпочете да напусне телевизията, която обаче продължи редовно да го кани като коментатор. И оттогава рейтингът му се вдига все повече и повече.

Крайната десница във Франция има дълга история - още отпреди Втората световна война. И в политическата си философия Земур черпи от този богат извор.

„Той е доста по-близко до традиционната крайна десница от Националния сбор. Марин льо Пен и баща й Жан-Мари льо Пен полагаха и полагат повече или по-малко успешни усилия да се дистанцират от миналото. Земур, напротив, се връща към маршал Петен и дори в някои от книгите си се опитва да реабилитира него и режима от Виши“, пояснява Орелиен Мондон от Университета в английския град Бат, съавтор на книгата „Реакционната демокрация“.

След като идеите, които застъпва, далеч не са нови, как да си обясним възхода на Ерик Земур сред толкова много говорители и потенциални кандидати на екстремно дясното във Франция? Бенжамен Морел, преподавател по административно и конституционно право в Парижкия университет Пантеон-Асас, изрежда някои от факторите, които помагат на Земур:

„Много фактори допринасят за това. Първият е слабият пиар на кандидатите от дясното пространство. Марин льо Пен, кандидатката на Националния сбор, преживя доста трудно дебата с Макрон на предишните избори. Състоянието на „Републиканците“ е слабо - с твърде много потенциални кандидати, при това не добре познати на французите. За разлика от тях, Земур е много добре познат“. 

Земур е много добре познат не заради управленските си умения - такъв опит той няма, нито заради конкретни политики, които предлага. Но според Орелиен Мондон, се вписва много добре в десетилетния процес на нормализация на десния екстремизъм във френската политика.

„Не бива да отдаваме възхода на Ерик Земур на самия него - като че ли е някаква невероятно умна и успешна личност. Ерик Земур вече от доста време е в крайната десница във Франция, като по въпроси като исляма, правата на жените, правата на хомосексуалистите е дори по-краен от Националния фронт и от Националния сбор. Въпреки това през годините му бе предоставяна многократно платформа в във водещи медии. Кулминацията от последните години е трибуната, която му предоставиха от CNews“. 

Звездата на Земур изгрява паралелно със CNews. Поддържан от милиардера Венсан Болоре, за четири години този канал удвоява аудиторията си и се нарежда на второ място сред четирите 24-часови новинарски канала във Франция, като замества репортажите с talk-show и измества националния дебат, разпалвайки (според критиците) още повече разделението във френското общество по теми като полицейското насилие, климата и имиграцията. Но според Мондон „не бива да гледаме на CNews като на единствения „виновник“ за възхода на Земур. Основните медии, дори тези отляво, се справят доста слабо при отразяването на проблеми, свързани с крайната десница, и на практика са в помощ на крайнодесните политици. Отговорността се пада на голяма част от медиите. Това важи не само за Франция, но и за Запада изобщо“. 

Ако на медиите не може да се разчита изцяло, може ли да се разчита на социологическите агенции? Особено след скандала в Австрия, който струва канцлерския пост на Себастиан Курц? Как изглежда израстването на Земур според агенциите?

Към 8 септември - дни преди да огласи, че напуска CNews - анкетите му отдаваха 7% от гласовете, в случай че се кандидатира за президент. Не мина и месец и Harris Interactive му даде 17 процента. Преди седмица Ipsos му предрече близък до този резултат. И двете агенции му дадоха второ място след Макрон и малка, но отчетлива преднина пред третата Льо Пен. Както припомнят от „Файненшъл Таймс“, Земур просто повтаря номера на Макрон от 2017, когато сегашният президент „се появи от нищото“, за да щурмува успешно Елисейския дворец. И все пак ръст на рейтинга с 10 процентни пункта за броени седмици е забележителен. Орелиен Мондон предупреждава да не избързваме с изводите:

„Бих внимавал доста с анкетите. Все още не знаем със сигурност кой точно ще се кандидатира за президент, нито кой ще бъде кандидат на Републиканците, нито кой ще представлява левицата. Анкетите са проблематични - те на практика участват в рекламирането на потенциалната кандидатура на Земур. Трябва да ги тълкуваме доста внимателно, защото може да се окажат част от усилията за легитимиране на идеите му“. 

Ако анкетите са все пак коректни, те показват спад в популярността на Националния сбор и Льо Пен. Може ли ефектът „Земур“ да ги маргинализира? Според Бенжамен Морел е твърде рано да се каже:

„Анкетите дават горе-долу равен резултат на двамата. Земур и Льо Пен черпят популярност от различни сегменти на електората. Социалните им бази не се припокриват съвсем. Земур е предпочитан от по-образованите крайнодясно настроени избиратели“. 

Орелиен Мондон е на мнение, че евентуално кандидатиране на Земур няма да е с изцяло негативно отражение върху Льо Пен:

„Марин льо Пен вече не представлява крайната десница - вече има някой още по-вдясно от нея. Този факт би могъл да засили процеса на легитимирането ѝ. Това би могло да ѝ бъде от полза, би могло обаче да бъде и проблем, защото протестният вот може да се насочи към Земур. Много от поддръжниците на крайната десница гласуваха за бащата на Марин - Жан-Мари, заради неприкрития му расизъм. Сега те могат да се обърнат към Земур, защото той е доста по-близък до възгледите на стария Льо Пен“. 

Не бива да изключваме появата на още фаворити за президентския пост - консерватора Бертран Ксавие например, но ако битката за място на балотажа е между Льо Пен и Земур, кой от двамата ще бъде с по-големи шансове да привлече по-умерените десни избиратели? Бенжамен Морел залага на Земур:

„Ерик Земур е в по-добра позиция от Льо Пен да привлече избиратели от традиционната десница. По-възрастните избиратели все още асоциират Льо Пен с баща ѝ, Жан-Мари. Земур е по-консервативен по отношение на икономиката, докато Льо Пен е по-социално ориентирана“. 

От години вече значителен дял от френските избиратели се въздържат от участие в изборния процес. Този дял достигна 2/3 на по-маловажните избори за регионални органи на управлението това лято. Това е още един фактор, който може да допринесе за успеха на кандидат с профила на Земур, сочи Орелиен Мондон.

„От 20 години вече - откакто Жан-Мари Льо Пен достигна втория тур на президентските избори през 2002-ра - непрекъснато говорим за крайнодесния електорат. Всъщност през 2002 година истинската новина бе рекордно високият процент на неучастие на избирателите. И понеже не говорим за неучастието, никой не говори на неучастващите в изборите. За това ми се струва, че много от тези хора ще се въздържат и на изборите догодина. Това, разбира се, ще раздуе процентите на крайната десница. Защото колкото по-малко хора гласуват, толкова по-малко гласове ти трябват, за да получиш висок процент“. 

До 2016 година малко бяха тези, които очакваха Тръмп да се издигне в Америка. Шансовете на Земур да повтори примера на Тръмп изглеждат - поне към момента - нищожни, но въздействието му върху политиката в страната е вече силно осезаемо. Саймън Тисдал от „Гардиън“ поставя предложението на Льо Пен за национален референдум срещу имиграцията именно в контекста на подриването на Националния сбор от страна на Земур.

Земур задава тона и дневния ред на кампанията, съгласен е Орелиен Мондон.

„Много крайнодесни политици не очакват истински да спечелят. Основната им цел не е да победят на изборите, а да променят идеите, да пренасочат политическия дебат в руслото, в което те искат. Виждаме, че Земур вече успява да представи своите идеи като десни и центристки. Например, наскоро имаше дебат между него и Жан-Люк Меланшон, лидера на радикалната левица. Накрая Меланшон заговори приказките на Земур, вместо да говори за икономиката и други проблеми, които истински засягат хората. Независимо дали Земур ще победи и дали изобщо ще се кандидатира, той вече успя да постави своите проблеми в центъра на политическия дебат“. 

Това означава, че ксенофобията и ислямофобията във Франция тепърва ще растат.

„И антисемитизма, и сексизма, и хомофобията. Ерик Земур е много лоша новина за всеки, който е дискриминиран във Франция. Той представлява най-екстремната форма на реакция до момента и това е наистина много лоша новина. Фактът, че му отдават толкова голяма тежест в политиката и в основните медии на Франция е шокиращ“, казва Мондон.