Българските организации и посолството на страната ни са в напрегната подготовка в последните дни преди изборния ден.
И третите поредни за тази година парламентарни избори обаче не направиха изключение с проблемите със съставите на секционните избирателни комисии. До последно се предлагат смени, искат се отводи, дават се нови предложения и се очакват окончателните списъци.
За изборите на 14 ноември в Кипър избирателни секции са разкрити във всички градове на острова, където живеят големи групи български граждани. Те ще могат да упражнят правото си на глас в столицата Никозия, в Ларнака, Лимасол, Паралимни, Пафос, Полис Хрисохус и Дали.
Секциите са по една във всеки град. Броят им е с една по-малко от тези на предишните избори през юли. Заради подадените сега по-малко предварителни заявления за регистрация за гласуване отпадна откритата през лятото втора, допълнителна секция в Никозия, освен тази в сградата на дипломатическата ни мисия.
Промяната обаче няма да възпрепятства българите на острова да гласуват и няма да забави изборния процес със струпване на чакащи на опашка, смятат представители на българските организации.
Една секция в столицата е в състояние да поеме желаещите да гласуват, показва броят им на предишните избори. Освен това и сега ще действа откритата за първи път през юли секция в близкото градче Дали, където живеят много наши сънародници и които по-рано идваха да гласуват в Никозия.
Подготовката в последните дни е свързана с очакваните до последния момент указания от ЦИК, пристигането и инсталирането на машините за гласуване в избирателните секции, както и тяхното зареждане с необходимите бюлетини. Българските организации съдействат с всичко необходимо за безпроблемно протичане на изборния ден, коментираха за БНР техни представители.
Готовност за него има в Паралимни, в югоизточния край на острова, твърди Живка Милова, училищен ръководител на българското училище „Народни будители” в града и активен организатор на всички български избори в района.
„Подготовката си върви, навреме всичко е организирано, за трети път тази година, ние вече си караме по инерция, всичко се знае. Пак има неразбории с комисиите, пак някакви комисии поставени, нищо общо с това, което искат те от нас да предложим, пък после слагат някакви други хора, но иначе всичко си върви нормално. Залите са готови, чакаме само да кажат с машини ли ще бъде, как ще бъде, и документацията вече да си поемат комисиите”.
За Кристина Параскева, председател на секционната комисия в малкото градче на западния бряг на острова Полис Хрисохус, която е натрупала над 10-годишен опит като член на местната българска изборна администрация, остават само изборните ангажименти в събота.
„Абсолютно сме готови, остава само в събота да си подредим материалите, да заключим секцията, а на сутринта отваряме и чакаме избирателите.”
По-сдържана за подготовката дни преди финала е Снежана Георгиева, училищен ръководител на българското училище „Васил Левски” в Дали, която за трети път тази година оглавява секционната комисия в посолството на България в Никозия.
„За съжаление трябва да кажа, че нещата са все по-зле. Все още нямаме указания, изпратени от ЦИК, все още нямаме окончателен състав на секционните избирателни комисии. Хора, които имат опит и до момента са участвали в избори, са изхвърлени от списъците за секционни избирателни комисии, така че още нямаме никаква яснота. До последния момент се извършват промени. За машините това, което знаем, е, че ще имаме по една в секция”.
Съставите на секционните избирателни комисии в Кипър се оказаха за трети път тази година „проблемни”. Българската общност на острова реагира много остро срещу спускането на партийни „парашутисти” за техни членове на първите избори през април и незачитането на предложенията на сънародниците ни. В сегашните списъци отново като представители на някои партии личат имената на хора, които не само, че нямат никакъв опит, не познават изборния процес, как той се подготвя и провежда, но нямат дори образователен ценз – това сигнализират за някои от комисиите.
Така очакванията, че третото издание на парламентарния вот ще изчисти установените проблеми с комисиите, не се оправдаха, напротив, твърди Живка Милова.
„Не, не ги разреши, задълбочи ги. Комисията, която при нас е поставена за трети път, освен, че пак са сложили някакви хора, които по партийна линия са избирани и предлагани, но пак ни искаха пълен списък за комисията ние да подадем. В този списък имаше само две нови имена, които нямат опит с избори, и точно те са сложени. Всички останали са някакви хора, които те са си слагали, т.е. никакво съобразяване пак с местните хора. Нищо не се е разрешило, те казват - така е по закон - и това е”.
На предишните два вота тази година Живка Милова бе заместник-председател и председател на секционната избирателна комисия, като бе предложена от българската общност в града. Тя отново бе кандидатура на сънародниците ни за третата по ред комисия, но не е одобрена от ЦИК за неин член.
Съставът на комисиите, още повече при предполагаеми затруднения при гласуването за парламент и президент „2 в 1”, и то с машинния вот, за Снежана Георгиева предизвиква и друго опасение:
„Имаме обучени хора, които ще дават указания на гражданите, но ако ги оставят в комисиите, защото и това не се знае”.
Още повече, че новите членове на комисиите не са обучавани.
„Обучавани сме на предишните избори, този път - не. Очакваме представители от обслужващата фирма с машините, които изпращат, в последния момент да ни обучат евентуално”, каза председателката на комисията в Никозия.
Според Живка Милова проблем при изборите „2 в 1” няма да възникне нито за комисиите, нито за гласоподавателите при самото гласуване, но той е възможен след това, при предаването на резултатите в София.
„Проблемът ще бъде след това за комисиите. Страх ме е да си помисля какво ще е пак чакането с ЦИК, защото миналия път с изключение на една или две комисии специално тук, в Кипър, всички стояхме до следващия ден - 7, 8, 10, 11 на обяд на другия ден, докато получим отговор от ЦИК, което за мен е абсолютно неразгадаемо и неразбираемо защо така се получава, при положение, че всичко вече е в електронна форма и би трябвало много бързо да се обработва”.
По неофициална информация в Кипър живеят около 30 - 35 000 наши сънародници. На парламентарния вот през април бе поставен рекорд за избирателна активност в страната за последните 10 години, като общият брой на действителните бюлетини бе 3076. През юли българите в Кипър дадоха 2446 гласа за управлението на страната.
Прогнозите за избирателна активност сега, в третия парламентарен тур за годината, са нееднозначни.
„Честно казано, изглеждат ми отчаяни, от това, което чувам, и нямат желание да гласуват. Разочаровани от многобройните избори и липса на резултат, на сформиране на правителство”, коментира нагласите на сънародниците ни Снежана Георгиева.
Живка Милова обаче не вярва, че ще има отлив и очаква по-активно участие.
„Вярвам, че на тези избори сега избирателната активност ще е по-висока отколкото през юли, защото през юли хората някакси им досади цялата грозна ситуация след първите избори и доста от тях не дойдоха да гласуват. Сега има промяна, картинката е друга с кандидатите, аз доколкото с хора, с които разговарям, и в социалните мрежи като виждам какво се коментира, това е, което ще привлече повече избиратели, плюс фактът, че изборите са и за президент. Така, че вярвам, че пак ще имаме малко по-висока изборна активност този път. Надявам се да не я опропастят и този път нашите политици и да отиде нахалост всичко.”
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
Александруполис е най-големиятград в Западна Тракия с най-голямото пристанище в региона . Градът, разположен недалеч от българската граница, предлага съчетание от крайбрежна атмосфера, достъпни цени и богати възможности за активен отдих и забавления, посочи за "Пътувай с "Хоризонт" Петрос Кириакидис – заместник-председател на туристическия сектор в..
Германия е най-добрата културна дестинация за туристите в Европа по данни на Световната организация по туризъ м. За българските туристи тя се нарежда на трето място след Гърция и Турция. Какво поддържа интереса на българските туристи към Германия и какво предстои през тази година? За това разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Кристиян Салай –..
Какви са основните жалби на потребителите, как се извършват проверките, и какви реални санкции могат да понесат туроператори, които работят "на тъмно", посочи за БНР Игнат Арсенов, директор на дирекция "Контрол на пазара" в КЗП . Колко често се получават сигнали и жалби , свързани с туристически услуги и какви са тенденциите в броя им в последните..
"Вижте кой предложи създаването на държавни магазини?! Тази политическа структура, която господин Пеевски представлява и управлява, перфектно се..
Когато лекуваш един пациент, това е цяла вселена , каза в интервю за БНР проф. Асена Сербезова, бивш министър на здравеопазването, бивш изпълнителен..
По данни на Националния статистически институт от 2020 година насам има значително трайно покачване на броя на българите, които се прибират да живеят..