Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На 40-50 години разделителните линии в обществото се променят и това води до политически сътресения

Стоян Панчев: Или „Възраждане“ ще стане по-голяма партия, или други партии ще се доближат до нея

Ако пандемията остане дългосрочно, консенсусът между партиите ще започне да се чупи, прогнозира експертът

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС

Влизането на партия като „Възраждане“ в парламента не е само моментна конюнктура, каза в интервю за БНР икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (EКИП).

„Или „Възраждане“ ще стане по-голяма партия, или други партии ще станат по-близки като виждане до „Възраждане“. Това е процес, който тече и е много по-голям от някакви моментни теми на сблъсък. Голямата разделителна линия: космополитно мислене – националистическо мислене, национално мислене, ще се претворява в нови такива сблъсъци като Covid. Covid е просто един симптом, ще има много други такива“, прогнозира той в предаването „Преди всички“.

Панчев се позовава на теорията за политическото пренареждане, според която на около 40-50 години основната разделителна линия между различните партии и групи в едно общество се сменя, което води до сътресения в политическата система – възникване на нови партии и изчезване на други. Този процес тече още от 17 век в най-старите парламентарни системи и в страните с управление от западен тип, поясни той.

Брекзит беше симптом на това, избирането на Тръмп беше симптом на това. В различните страни то се случва с различна скорост и съвсем естествено е да очакваме нещо подобно и в България.“

Когато повечето партии са със сходни позиции и „нямат гигантски различия на тема идеология, на тема виждане за света, то най-вероятно предстои нещо ново да навлезе в системата и да преобърне това статукво“, коментира експертът. 

Според Панчев тласък на промените дават сблъсъци по ключови въпроси, по които в политическата система цари единодушие, но в останалата част от обществото преобладава абсолютно различно мнение.

Първият такъв сюжет беше Истанбулската конвенция. След това – по въпроса с еврото. Сега очаквам – това ще е сигнал, че теорията за пренареждането важи и в нашия случай – ако се окаже, че партиите също започват да си сменят мнението по този въпрос. И последното нещо беше влизането на „Възраждане“ в парламента, която е изцяло на друго мнение от останалите партии по редица въпроси, включително този въпрос с ваксините и пандемията. Отново има една голяма дупка – значителна част от обществото е скептично настроена и към мерките, и към ваксините, в същото време имахме един голям консенсус в повечето партии по този въпрос, който най-вероятно ще започне да се чупи в следващите години, ако пандемията остане по-дългосрочно в общественото пространство.“

„Дали ще бъдат наложени мерките или не, зависи от разпределeнието на силите. Но аз съм сигурен, че ще има партии, които досега са били или пасивни, или подкрепящи тези мерки, които ще заемат нови позиции. Това го видяхте дори в краткия диапазон, в който бяха въведени зелените сертификати. Моето очакване е, че вследствие на това пренареждане много повече партии ще се ориентират към тази част от обществото, която не е била представена до този момент – тези хора, които са против ваксини и т.н.“

За западния свят в последните 40 години основната разделителна линия е повече или по-малко държава в икономиката, капитализъм срещу социализъм. Сега навлизаме в нова фаза – разделителната линия ще бъде свързана с идентичността, посочи Панчев. Той поясни, че местната и националната идентичност ще се противопоставят на космополитната интернационалистка идентичност, като при нас това ще се изрази и по въпроса за Македония.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Румен Радев говори пред студенти в Пловдивския университет.

Румен Радев: Начинът на гласуване и неговото отчитане трябва кардинално да се променят

Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..

публикувано на 13.03.25 в 13:17

Възможно ли е и у нас да има роботизирана рехабилитация за хора с инсулт?

Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..

публикувано на 13.03.25 в 11:31

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..

публикувано на 12.03.25 в 09:23
Росица Матева

ЦИК изпрати на Темида копия на част от поисканите материали за вота

ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година.  Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации  и копията от приемо-предавателни разписки..

публикувано на 11.03.25 в 13:31
Йорданка Бекирска

Йорданка Бекирска: При споделеното родителство важните за детето решения ще се вземат единодушно

Споделеното родителство означава важните за детето решения да се вземат от двамата родители единодушно – къде ще учи, къде ще живее, каква религия ще изповядва, какви неспешни медицински грижи да се полагат. Това обясни в интервю за БНР Йорданка Бекирска, адвокат по семейно право. От трите законопроекта трябва да се изработи един..

публикувано на 11.03.25 в 08:03