А Моравецки допълни от Варшава, че мозъкът зад тази атака е в Москва и се казва Путин. Говорителят на Кремъл отвърна седмица по-късно: „Русия не води никакви хибридни войни. Това е абсолютно изключено!“
Прави впечатление, че Москва възприема този термин, само когато интересите й са застрашени. Песков обяви в края на миналата година американските санкции срещу газопровода „Северен поток 2“ за част от хибридна война срещу Русия. За такива части Кремъл смята още цветните революции в някои бивши съветски републики, икономическите санкции, информационния и идеологически натиск чрез неправителствени организации.
На Запад пък отвръщат, че Русия напада хибридно с намеса в избори, кибератаки, дезинформационна пропаганда.
„Хибридна война и хибридна заплаха са термини, които навлизат в употреба в изследванията за войните и международните конфликти през 2007 година. Терминът хибридна заплаха е използван за първи път от полковника от американската морска пехота Франк Хофман. Отнася се за използване на неконвенционални методи за водене на война - като например кибератаки или злоупотреби със законите на дадена държава, като част от многопланов подход за подриване и изваждане на противника от строя, без да се стига до открити враждебни действия“, пояснява в интервю за БНР преподавателят от университета в австралийската столица Канбера Саша-Доминик Бахман, който изследва новите предизвикателства пред сигурността през ХХI век.
„Хибридните атаки могат да са извънредно ефективно и разнообразно средство за поразяване на противника. Те включват едновременно и динамично прилагане на множество различни тактики, подкопаващи бойния дух и способностите на врага, често в комбинация с конвенционални действия. С хибридните атаки са свързани операциите в „сивата зона“ между войната и мира.
Тези операции не се класифицират като преки военни действия, а се свързват с дипломация на принуждаването или с политическа война, която не включва физически конфликт.“
Операция „Миграция“ на Александър Лукашенко отговаря ли на критериите за хибридна война?
„По мое мнение Лукашенко всъщност се впусна в нещо между хибридна война и операция в „сивата зона“. Той пуска в действие т.нар. зловредна законова атака в отговор на наложените му санкции от Европейския съюз, включваща използване, или по-точно стратегическа злоупотреба с миграцията, с която се цели да бъде оказан натиск върху Евросъюза и да се предизвика разделение в редиците му. Това може да се нарече "миграционна дипломация" или стратегически проектирана миграция.“
Масовата миграция, припомня професор Бахман, е в списъка на НАТО с потенциални хибридни заплахи още от 2010 година. Тогава обаче като източник на тази заплаха се имаше предвид организираната престъпност - трафиканти, които експлоатират за печалба мащабни потоци от мигранти. Сега човекът, който властва в Беларус, се прояви точно като такъв - кара отчаяни хора от Близкия изток в Минск, взима им големи суми за визи. Праща ги под въоръжен ескорт на границата с Полша, където са окуражавани, често със сила, да се опитват да нахлуят в Европейския съюз.
„Според мен само действията на силите за сигурност на Беларус попадат в категорията на хибридните заплахи.“
Професор Саша-Доминик Бахман държи да обясни, че според него мигрантите не са нито оръжия, нито боеприпаси за хибридната война на Лукашенко.
„Не смятам, че оръжието са хората, а хуманитарната криза. Малки деца има там. Съобщава се, че е починало едно от тях - на 1 година. Хора като Лукашенко експлоатират такива ситуации като оръжие. Но си струва да отбележим, че и полският премиер Моравецки говори за употреба на цивилни като оръжия за модерна хибридна война. Това не е справедливо спрямо тези хора.“
А как да си обясним действията на Лукашенко и безскрупулната експлоатация на мигрантите? С желанието му да отвърне на европейския санкционен удар?
„Той трябваше да се върне в играта. И за тази цел можеше да направи няколко неща. Едното от тях беше да последва примера на Путин от 2016-а година - да злоупотреби с проблема с миграцията и да я използва като оръжие.“
Руският президент тогава преследваше същата цел, като Лукашенко сега, и даде зелена светлина за т.нар. Арктически маршрут за близкоизточни мигранти към Финландия и Норвегия.
„Путин го направи като ответен удар срещу Европейския съюз заради санкциите срещу Русия, наложени след незаконното анексиране на Крим и заради конфликта в Източна Украйна. Путин просто искаше да покаже, че може да отвърне по този начин.“
Пряко или непряко замесен, или просто възползващ се от ситуацията - какво иска Путин сега?
„Той иска да бъде основният посредник - миротворецът. Това се наблюдаваше не само в този случай, но също и в Сирия. Като се върнем назад към всички етапи на конфликта там, ще си дадем сметка, че в момента режимът на Асад е по-силен от всякога. Всъщност Путин буквално спаси Асад.“
По същия начин руският президент гради имидж и в Кавказ - покрай конфликта между Армения и Азербайджан. В Европа такъв статут е много трудно постижим.
„Европа обаче още е в състояние на нещо подобно на Втора студена война, която започна по времето на Тръмп и сега при Байдън очевидно продължава. По-скоро бих нарекъл ситуацията Студен мир - заради подкрепата на Русия за сепаратистите в Източна Украйна и поредното струпване на военна сила на границата.“
„А Путин иска да бъде признат за европейска сила. Даже нещо повече - да бъде признато на Русия, че е глобална сила и че без нея мир не може да има.“
Русия иска да дестабилизира ЕС. Защо? ЕС е най-големият търговски блок в света. Може и да не демонстрира най-силните военни мускули, но икономическата му мощ е незаобиколима. И заедно със Съединените щати напада Русия със санкции. Е, как се дестабилизира такъв силен играч на международната сцена?“
С хибриден удар - точно, където съюзът ще го „заболи“. Той беше уязвим още преди пандемията - разделение има буквално по всички въпроси, особено за миграцията. Нагласите срещу чужденците се радикализират - дори в най-либералните в това отношение еврочленки. И това не е тайна за хищниците. Но може ли една хибридна война да продължава вечно - без да еволюира в нещо различно?
„Отговорът на този въпрос е и да, и не. Спомнете си за Студената война и се дайте сметка, че по онова време имаше и хибридни елементи, макар и на далеч не толкова високо ниво, както сега, в противопоставянето между водения от Съветския съюз Варшавски договор и НАТО. Предвид това, може да направите аналогия и тъй като Студената война така и не ескалира десетилетия наред, да предположите, че и сега това е възможно.
Но мисля, че всъщност не сме в състояние на Втора студена война. Въпреки всичко. Води се борба за надмощие на ниво свръхсили. И в момента сме в нещо като преходен период. А това увеличава опасността от ескалация на хибридни противопоставяния, както беше на полската граница с Беларус. Достатъчно щеше да е един взвод от едната страна да открие огън срещу някой взвод от другата.“
Проф. Саша-Доминик Бахман (@SdBachmann) е полемолог с 20-годишен преподавателски опит в университети във Великобритания, Швеция, Република Южна Африка, а в момента и в столицата на Австралия Канбера. Изследванията му са интердисциплинарни и са свързани с предизвикателствата пред сигурността през ХХI век, включително хибридните войни. Проф. Бахман е служил в германската армия, където е достигнал до ранг подполковник.
Отиваме към нови избори, въпросът е как. Това заяви в кулоарите на парламента лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов веднага след като стана ясно, че поредният балотаж между Рая Назарян и Силви Кирилов, отново не е излъчил председател на НС. И петият опит – неуспешен: Няма избран председател на НС Според Костадинов обаче..
Президентът Румен Радев пожела успех на парламента в избора на председател на Народното събрание. Държавният глава очаква Конституционният съд да се произнесе в разумни срокове по жалбата му за промените в основния закон. "Пожелавам успех на парламента в избора на председател ", каза президентът Румен Радев. Той коментира актуалните..
Община Рила няма отношение към процедурите по превъзлагане на реставрацията на църквата от 12 век "Св. Архангел Михаил", заради които Европейската прокуратура започна разследване за злоупотреба с пари от ЕС. Това каза кметът на общината Георги Кабзималски пред БНР: "Дали става въпрос за укрито ДДС, дали става въпрос за укрити..
Депутатите отново не успяха да изберат председател. За кандидатурата на Рая Назарян от ГЕРБ-СДС гласуваха 68 депутати. Предложението не беше прието. Номинацията на Силви Кирилов от ИТН бе подкрепена с 101 гласа "за". 51-вото НС продължава първото си заседание в пореден опит да избере председател Борисов в НС: Няма да..
Има шанс Румъния и България да се присъединят изцяло към Шенгенското пространство от януари 2025. Това заяви вътрешният министър на Унгария Шандор Пинтер след неформалната среща в Будапеща на вътрешните министри на Унгария, България, Румъния и Австрия. Илков на среща с вътрешните министри на Австрия, Унгария и Румъния в Будапеща Унгария е..
Проблемът с водоснабдяването в Ловеч и няколко села от общината се задълбочава. От дружеството ВиК предупредиха, че ако няма валежи и не се повиши дебитът на основния водоизточник "Черни Осъм", който е под критичните стойности, режимът на вода в областния център от 13 часа ще стане още по-тежък. ВиК: Нивата на обемите на язовирите в..
Вероятно от март 2025 г. България ще влезе в Шенген . Тази прогноза направи пред БНР Владимир Кисьов, бивш заместник-външен министър и главен преговарящ с ЕС. Той подчерта, че очаква до края на годината да отпадне "тази несправедливост" страната ни да не е част от Шенгенското пространство и определи днешната среща на вътрешните министри в..
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..