Андрей Кортунов: В Кремъл се опасяват, че Киев може да предизвика ескалация на изток

"Западът се отнася повърхностно към руските червени линии", смята президентът Владимир Путин. Някои от тях обаче се местят също като част от западната ѝ граница преди 7 години. Украйна в НАТО е стара червена линия, но такава изглежда вече е и НАТО да подкрепя Украйна.

Гледната точка на Москва постави пред БНР Андрей Кортунов - генерален директор на Руския съвет по международни отношения. 

Андрей Вадимович, само преди няколко месеца, през април, обсъждахме вероятността от въоръжен конфликт между Русия и Украйна. Тогава не се стигна до война, а до първата среща между президентите Владимир Путин и Джо Байдън. Сега отново се говори за всякакви военни сценарии и в същото време върви подготовка за нова среща между лидерите на двете най-големи ядрени държави. Каква е вероятността Русия да нахлуе в Украйна, а Украйна - в Донбас?

Можем по различен начин да оценяваме намеренията на президента Путин, но мисля, че никой няма да отрече, че първо, Путин е рационален политик, който проявява предпазливост и избягва излишните рискове. Второ, безспорно Путин е много добър тактик. Може да се спори доколко добър стратег е той, но това, че е добър тактик се признава от всички, включително от опонентите му. Следвайки тази логика, можем да предположим, че ако Путин искаше да нахлуе в Украйна, ние по-скоро нямаше да знаем за тази подготовка. Щеше да се подготви тайно, оперативно и това щеше да е изненада за всички. Както беше изненада присъединяването на Крим. Вежливите хора или, както ги наричат на Запад, малките зелени човечета, се появиха неочаквано, сякаш от нищото. Като цяло, от гледна точна на оперативното изкуство, това беше направено много грамотно. Сега ситуацията е различна. Виждаме някакво движение на войските в близост до границата, което е достатъчно активно и бих казал демонстративно. Ако е така, това ме навежда на мисълта, че не става дума за започване на бойни действия, а за това, че руските власти искат да изпратят сигнал на някого.

На кого и какъв сигнал?

Логично е да се предположи, че адресатите на този сигнал са Украйна и Западът. В Кремъл се опасяват, че Киев може да предизвика някаква ескалация на изток. Трудно е да се каже какви цели може да преследва такава ескалация. Може би цялостно решаване на проблема. Илхам Алиев показа в Азербайджан, че военно решение на такива проблеми по принцип е възможно. Зеленски може да се опита да повтори този опит. Още повече че Украйна, също като Азербайджан, активно си сътрудничи във военно-техническата сфера с Турция. Видяхме, че в Донбас вече се използват турски дронове. Използват се и американски системи. 

У Зеленски може да се появи изкушението да започне малка победоносна война. Още повече че за съжаление на Зеленски рейтингът му в момента пада, а предстоят избори. Президентът не можа да изпълни предизборните си обещания за мир в Донбас. Затова не може да се изключва вероятността от някакви действия на Киев на изток. При наличието на такива опасения Москва, разбира се, смята за необходимо да предупреди Киев, че ако започне ескалация в Донбас, конфликтът ще излезе извън границите на тази територия и Украйна ще се окаже в тежко положение. Някои даже казват, че ще бъде поставено под въпрос бъдещето на украинската държавност като цяло. Силни думи, които трябва да бъдат подкрепени с някакви действия. Вероятно такива действия са военните маневри на руска територия, но близо до украинската граница. 

Възможно е сигналът да е насочен към западните страни и на първо място, разбира се, към Съединените щати. Русия иска да покаже, че е сериозно обезпокоена от това, което ние наричаме военно усвояване на територията на Украйна от Северноатлантическия блок. Всички знаят, че в обозримо бъдеще Украйна няма да стане пълноправен член на НАТО и че Член 5 от Северноатлантическия договор няма да важи за нея. Това обаче не пречи на НАТО да разгръща военно-техническата си инфраструктура на територията на Украйна. Виждаме, че се увеличават доставките на американско оръжие. Виждаме, че Великобритания помага за модернизиране на украинските военноморски бази на Азовско море. Виждаме разширяване на сътрудничеството на Украйна с някои други членки на НАТО. Това, разбира се, безпокои Москва и в Кремъл биха искали да начертаят някаква червена линия. Да, Украйна е в правото си да развива такова сътрудничество, но в същото време по някакъв начин, в някаква степен и при някакви условия трябва да се отчитат интересите на Русия. Ако се състои среща между президентите на Русия и на Съединените щати, това ще е една от темите, които ще се обсъждат. 

• Густав Гресел: Спрямо Украйна руснаците ще изиграят картите си предпазливо

• Андрей Кортунов: Наивно ще е да се разчита на САЩ като главен миротворец в Украйна

Редица западни журналисти и анализатори тълкуват струпването на руски войски в близост до границата с Украйна като опит на Владимир Путин да накара Джо Байдън да се срещнат отново. Съгласен ли сте с тях?

Мисля, че преговорите са необходими и на двете страни. Неслучайно в последно време в Москва дойдоха много американски чиновници. Струва ми се, че те обсъждаха някакви междинни резултати от изпълнението на договореностите, постигнати от двамата президенти в Женева. Беше възстановен диалогът между Русия и Съединените щати и по стратегическата стабилност, и по контрола над оръжията, и даже по киберсигурността, което беше голям успех. 

През лятото беше удължена резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за хуманитарната помощ за Сирия. Това също нямаше как да стане без руско-американско споразумение. Русия не се възползва от правото си на вето, когато в Съвета за сигурност се обсъждаше резолюцията за Афганистан. Има някакви положителни промени, които, разбира се, не трябва да бъдат преувеличавани. Като цяло отношенията остават сложни. Продължава войната на посолствата. Продължават и санкциите. Мисля, че има взаимен интерес от запазване на контактите, включително на най-високо равнище. Що се отнася до Украйна, допускам, че ситуацията на границата е допълнителен стимул за американската администрация да проведе оперативно такава среща. 

Нека не забравяме, че в Москва е налице голямо разочарование от позицията на западните участници в Нормандския формат. Това, че Министерството на външните работи публикува кореспонденцията на Лавров с неговите колеги в Париж и Берлин, е безпрецедентен случай, който говори за степента на това разочарование. Затова е напълно възможно в Москва да са решили, че ако някой може да повлияе на украинските власти, това е Вашингтон и затова срещата с Байдън е особено важна. 

В речта си пред колегията на Министерството на външните работи президентът Путин заяви, че западните страни се отнасят доста повърхностно към руските червени линии. Кои са тези червени линии? 

Ако говорим за червените линии, най-важната от тях е стремежът да не се допусне това, което Москва тълкува като намеса на Запада във вътрешните работи на Русия. Това е доста разтегливо понятие, но в Кремъл са убедени, че Западът се опитва да влияе активно на политическите процеси в нашата страна, като използва най-различни инструменти. Втората червена линия е свързана с враждебните и неприятелски действия в близост до руските граници. Пресичане на червената линия ли е сътрудничеството между Азербайджан и Турция? Путин казва, че не е - че Азербайджан е суверенна страна и може да работи с Турция. Турция обаче е членка на НАТО. Очевидно е, че укрепването на позициите й в Кавказ означава поне косвено укрепване на позициите на НАТО. Активните действия на Китай в Централна Азия са предизвикателство за сигурността на Русия. У нас казват, че не са, защото Китай е приятелска страна, която признава стратегическите интереси на Русия в Централна Азия. Критиците обаче могат да кажат, че днес Китай е партньор, а утре може да стане съперник. Доколкото разбирам, сега под неприятелско влияние се има предвид влиянието на Запада и неговото военно-политическо и военно-техническо присъствие. 

Ако приемем тезата, че най-големият проблем за Съединените щати в момента не е поведението на Русия в Европа, а поведението на Китай в Азиатско-тихоокеанския регион, то какво очаквате от евентуалната нова среща между президентите Путин и Байдън?

Съгласен съм, че най-важният приоритет на Съединените щати се намира извън Европа. Съществува фиксация върху Китай и, за съжаление, расте напрежението в Азиатско-Тихоокеанския регион и по-точно в Тайванския проток и в Южнокитайско море. Това, разбира се, трябва да тревожи американската администрация повече от всичко друго. Затова виждаме различни инициативи, включително създаването на новия военен блок с Великобритания и Австралия. Върви предислокация на войските в Тихоокеанския регион. Съединените щати укрепват двустранните си отношения със съюзниците и партньорите си там. Европа отива на заден план и Русия се разглежда не толкова като главен опонент, колкото като дразнител. Дразнител, който ангажира време, сили и ресурси и отвлича вниманието от главната задача - противопоставянето на Пекин. Затова допускам, че администрацията на Байдън все още е заинтересована от стабилизиране на отношенията с Москва. Ясно е, че ще се запазят отношенията на съперничество и противопоставяне, защото двете страни имат различни възгледи за света, за неговата динамика, за бъдещия глобален ред. Въпреки това тези отношения могат да бъдат стабилизирани при наличието на взаимна политическа воля. Надявам се, че ще успеем да постигнем напредък в двустранен формат поне по контрола над оръжията. Може би интересите ни съвпадат и по някои регионални проблеми. Мисля обаче, че би било неправилно да очакваме някакви чудеса от следващата среща между Путин и Байдън.