Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ходовете на Ердоган стават все по-отчаяни

"Войната" му за икономическа независимост струва все повече на турците

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Както неведнъж в най-новата история инфлацията се превръща в бич за Турция. На годишна база тя наближава 20 процента, а икономисти предричат, че сривът на турската лира от тази седмица ще я повиши още повече. Във вторник, 23 ноември, за броени часове лирата пропадна с 15 процента спрямо щатския долар. Пропадането от началото на годината е с близо 40 на сто. Тази тенденция се ускори от септември, когато новото, четвърто за последните две години ръководство на Централната банка, започна смело да намалява лихвените проценти под равнището на инфлацията, съгласно инструкциите на държавния глава. 

Поевтиняването на лирата удари директно по джоба на повечето турци, но това не разколеба ни най-малко президента Реджеп Таип Ердоган. Нещо повече - в понеделник той заяви, че е решен да доведе до победен край това, което нарича война за независимост (по подобие на войната на Кемал Ататюрк срещу Гърция и Антантата отпреди век).

Ще подкрепи ли обаче народът своя президент в тази "война"? 

Битката на Ердоган с високите лихви изисква и висока социална цена, засилва политическата нестабилност и отслабва външнополитическите инициативи на турския президент, сочи д-р Берк Есен - преподавател по политология в Университета "Сабанджъ", в интервю за "Събота 150".

Д-р Есен, видяхме и тази седмица как турската лира ту пропада, ту се вдига с малко. Видяхме и опашки по бензиностанциите, и протести, и арести на протестиращи в Истанбул. Превръща ли се вече нестабилността на паричната единица в политическа нестабилност?

Политическата ситуация в Турция вече е нестабилна от доста време. С влошаването на икономическото положение политическата криза също ескалира. Все по-ясно става, че президентът Ердоган не може да управлява икономиката. Не може да задоволи собствените си избиратели. Затова управляващата "Партия на справедливостта и развитието" губи подкрепа. Мисля, че ще има още протести и още нестабилност в Турция.

През 2017 година президентът Ердоган убеди мнозинството от съгражданите си да подкрепят с референдум въвеждането на президентска система, като им обеща, че тази система ще направи управлението на страната по-ефективно. Можем ли да виним конституционната промяна за сегашната ситуация в Турция, при условие че и по време на републиката - през 70-те и през 90-те години, а после и в 2001 - имаше периоди на галопираща инфлация и банкови кризи?

Президентската система допринася за днешните икономически проблеми, макар че не бих я определил като единствената причина. Още преди 2018 година Ердоган водеше политики, които вредяха на страната в дългосрочен план. Но след прехода към тази хиперпрезидентска система - наричам я "хиперпрезидентска", понеже, за разлика от Съединените щати, няма никакъв контрол и баланс между държавните институции - няма кой да контролира и да балансира решенията на Ердоган. Тази система не може да предотврати грешките му. Ситуацията се влоши след 2018 година, защото системата позволява на Ердоган да назначава когото си пожелае и разбира се, защото президентът увеличи правомощията си над Централната банка. Ердоган наложи своя външна политика, своя икономическа политика и свой държавен апарат, а това доведе до ерозия на държавните институции. Всичко това поставя Турция в настоящата незавидна ситуация и мисля, че негативните тенденции ще продължат.

През 2018 година Турция вече преживя остра валутна криза. Как да си обясним политиката на президента днес - защо залага упорито на негативни реални лихви предвид доскорошния опит?

Според мен Ердоган не мисли, че ще се задържи на власт, като следва ортодоксалните икономисти и увеличи лихвените проценти. Защото това ще повлече със себе си рецесия и ще навреди на избирателите на "Партията на справедливостта и развитието". Турската икономика е отслабена до такава степен, че няма лесен изход. Ако вярваме на икономистите, които твърдят, че годишната инфлация е достигнала 30 процента, то тогава лихвите ще трябва да бъдат повишени поне с 15 процентни пункта. Това ще задуши напълно турската икономика.

При такъв сценарий икономиката ще започне да се възстановява след, да кажем, 6 месеца, но Ердоган не смята, че ще оцелее политически дотогава. Той продължава упорито да намалява лихвите с надеждата, че така ще увеличи потреблението и инвестициите. Надява се, че ще убеди чуждестранни фондове и компании да вложат капитал в поевтинелите турски активи. Надява се, че така ще може да си спечели още няколко месеца, през които да отслаби опозицията.

Има ли шанс опозицията да издейства предсрочни избори и да ги спечели?

Мисля, че опозицията има голям шанс да спечели следващите избори. Именно затова Ердоган предприема тези отчаяни, рискови ходове в икономиката. Президентът е наясно, че при настоящите тенденции в икономиката опозицията само ще се засилва. Противниците на Ердоган разшириха електоралната си подкрепа и през 2019 година спечелиха някои от големите градове, включително най-големите - Истанбул и Анкара. Силно ме съмнява обаче, че опозицията ще може да издейства предсрочни избори ако Ердоган и Девлет Бахчели (лидерът на Партията на националистическото действие) не са съгласни. А те не са съгласни, защото президентът иска да даде време на експеримента си с икономиката да подейства. Опозицията не може да инициира избори и чрез парламента, защото няма мнозинство, освен ако националистите напуснат коалицията си с Партията на справедливостта и развитието. Но партията на Бахчели също няма интерес от ранни избори, защото рейтингът ѝ е паднал до 7 или 8 на сто. Третият вариант за предизвикване на избори е чрез обща стачка или масови демонстрации, но това едва ли ще се случи. Едва ли ще се стигне до предсрочни избори, поне не в следващите 6 месеца.

В една Ваша статия сочите ключовото значение на кюрдския вот в досегашните и в следващите парламентарни и президентски избори. Но турската прокуратура поиска от съда да разтури прокюрдската "Демократична партия на народите". Ако съдът удовлетвори това искане, няма ли да се разпилее кюрдският вот?

Не мисля, че кюрдският вот ще се разпилее. Вече неведнъж в историята на Турция кюрдски партии се разформироват. Винаги обаче на тяхно място възникват нови и привличат електората на забранените формации. Подозирам, че и в случая с "Демократичната партия на народите" ще се случи същото. Затова замисълът на Ердоган едва ли ще сполучи. Има риск обаче евентуална забрана на "Демократичната партия на народите" да вбие клин в опозицията. Това се дължи на обстоятелството, че много от кадрите на една от опозиционните формации - "Добрата партия", произлизат от турски ултранационалистически среди. Затова може да не се противопоставят твърдо на една забрана на кюрдската партия и това да отвори разнобой между турския националистически вот и кюрдския националистически вот. Но и тази вероятност е малка. Защото кемалистите - "Републиканската народна партия", със сигурност ще заклеймят една забрана на кюрдската партия, а това ще е достатъчен стимул за кюрдските избиратели да подкрепят един общ кандидат за президент от опозицията. Така че, както в икономиката, така и в политиката, ходовете на президента Ердоган стават все по-отчаяни.

Как задълбочаващите се икономически и финансови проблеми на Турция ще оформят външната политика на президента Ердоган в идните месеци?

Финансовите и икономическите проблеми на Турция ще отслабват външната политика на Ердоган до степен, в която той няма да може повече да прокарва ревизионистките си цели. Тези проблеми го подтикват да търси финансова подкрепа от различни държави от и отвъд региона. Показател за това е сближението с Обединените арабски емирства, което наблюдаваме напоследък, след дълги години на регионално противоборство. В замяна на политически отстъпки Ердоган ще иска икономическа подкрепа от Емирствата, от Китай, от Русия, от Съединените щати - от всеки, който би пожелал да го подкрепи. В този момент обаче Турция няма други близки съюзници, освен Катар. Всички се отнасят с Ердоган с подозрение - и американците, и европейците, и Путин. Египет и Саудитска Арабия също. За да си осигури някаква подкрепа от някой от тези играчи, Ердоган трябва да направи съществени политически отстъпки. За да получи европейска подкрепа, Ердоган трябва да отстъпи по мигрантския въпрос. За да разчита на помощ от Вашингтон, той ще трябва да отстъпи по въпроса за ракетните комплекси С-400. За подкрепа от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия ще трябва да оттегли поддръжката си за Мюсюлманските братя. Колкото и отстъпки да направи обаче, това може да се окаже недостатъчно. Защото в очите на тези страни и лидери Ердоган променя твърде често позицията си и обещанията му не значат много. Освен това те виждат в него слаб лидер, който може скоро да загуби властта.

Каква ще е социалната цена на икономическия експеримент, както го нарекохте, на Ердоган? Ще донесат ли следващите избори, когато и да са те, стабилност на Турция?

Ефектът от този експеримент ще бъде катастрофален за турските граждани. Докато лирата остава в състояние на свободно падане, вносните стоки ще поскъпват, в това число и горивата. Това ще генерира значителна инфлация. Ще нарасне нивото на бедността. За все повече турски компании ще е трудно да оцелеят в тази обстановка. Колкото повече от тях банкрутират, толкова повече ще нараства безработицата, толкова повече ще намалява потреблението и турската икономика ще навлезе в омагьосан кръг. Не вярвам, че по-евтиният експорт или притокът на чужди капитали ще стабилизират икономиката. Негативният ефект от обезценяването на лирата ще е доста по-осезаем от подобренията, на които Ердоган може да се надява. Така че, предстои много, много тежка зима за хората в Турция. Цялата политическа ситуация ще се промени. За Ердоган ще става все по-трудно да я стабилизира докато отслабва политически и икономически и предвид риска от разрив между Партията на справедливостта и развитието и Партията на националистическото действие.

Интервюто с д-р Берк Есен можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Киър Стармър и Еманюел Макрон

„Дейли телеграф“: Макрон оказва натиск върху Стармър да признае Палестина

Еманюел Макрон оказва натиск върху Киър Стармър да признае Палестина за държава, пише „Дейли телеграф“. Френският президент ще бъде във Великобританияна тридневно държавно посещение следващата седмица, което ще включва обръщение към двете камари на парламента. Централното политическо събитие от посещението се очаква да бъде споразумение за връщане..

публикувано на 05.07.25 в 03:05

Най-малко 13 жертви на наводнения в Тексас

Най-малко 13 души са загинали при наводнения в американския щат Тексас, предизвикани от проливни дъждове.  Бедствието засегна окръг Кер в южната част на щата. Според губернатора на Тексас сред жертвите има както възрастни, така и деца. Някои от телата са открити в автомобили, отнесени от придошлите води. Властите допълниха, че има и хора в..

публикувано на 05.07.25 в 02:44
Президентът на САЩ Доналд Тръмп.

Президентът на САЩ подписа знаковия законопроект за бюджета

Американският президент Доналд Тръмп подписа знаковия за управлението му законопроект за бюджета на САЩ.  Утвърждаването на нормативния акт беше кулминацията на церемония, организирана в Белия дом по случай националния празник на страната 4-ти юли или Деня на независимостта.  Тя включваше и прелитане на бомбардировачи Б-2 като тези, използвани..

публикувано на 05.07.25 в 01:46
Разрушения в Ивицата Газа, 7 януари 2025 г.

Положителен отговор на "Хамас" на предложението за 60-дневно спиране на огъня в Газа

Палестинското движение "Хамас" съобщи, че е готово веднага да започне преговори за реализиране на най-новото предложение за прекратяване на огъня в ивицата Газа. Отговорът е предаден на посредниците за уреждането на конфликта в Газа -  Египет, Катар и САЩ.   "Хамас" посочи, че решението е взето след вътрешни разговори и консултации с другите палестински..

публикувано на 05.07.25 в 01:40

Министерството на земеделието започва прием на заявления за финансово подпомагане за залесяване

Министерството на земеделието започва прием на заявления за финансово подпомагане за залесяване.  Бюджетът е близо 12 млн.евро и за финансиране  могат да кандидатстват собственици на земи и гори, местни поделения на вероизповеданията, общини и държавни предприятия.  Финансиране ще се предоставя за подготовка на почвата за залесяване, закупуване..

публикувано на 04.07.25 в 22:18

С 20 дни по-рано започна да намалява нивото на язовир "Среченска бара"

С 20 дни по-рано започна да намалява нивото на язовир "Среченска бара" заради засушаването. Водоемът е почти пълен и няма проблеми с подаването на питейна вода, съобщават от ВиК - Монтана. От "Среченска бара" вода пият жителите на населени места от областите Монтана и Враца. В момента във водоема има малко над 15 милиона кубика вода, което..

публикувано на 04.07.25 в 22:15

Полицията в Плевен издирва 4-годишно момиченце

МВР- Плевен издирва 4-годишно момиченце. Сигнал за изчезването на детето е подал бащата преди повече от месец, но подробности за случая бяха оповестени днес.   Сигналът е подаден от бащата, след като майката не го връща в срок, определен от съда. МВР започва действия, детето е обявено за издирване. Говорителят на полицията Мариана Цветкова обясни:..

публикувано на 04.07.25 в 21:57