Милко Божков и думите на камъка

Човек не трябва да подскача да се измъкне за косата като Барон Мюнхаузен, за да се докаже колко е голям, а просто да намери себе си. Намирайки себе си, той осъществява своята мисия като художник, допълни Божков. 

В Софийската градска художествена галерия той представя свои творби в съвместната изложба с поета Борис Христов „Салонът на природата“ - 55 живописни  платна, 42 акварела и 40 рисунки с туш.

Поетът Борис Христов от години се вслушва в шепота на камъка. Срещата с такъв човек е чест, особено когато става въпрос за сътрудничество с неговите думи, сподели Божков в предаването „Преди всички“. Трябваше да потисна егото на художника, за да вляза в неговата мисъл, допълни художникът.

„Невинаги сме си говорили умни неща, не сме си говорили в рими, но понякога тези прости разговори дават едно усещане за безкрайност.“

Борис Христов живее в село Лещен, а Милко Божков - в родната къща на майка си в село Стефан Стамболово. Признава, че глъчката, шумотевицата, суматохата не го вдъхновяват.

„Аз за себе си намерих едно умиротворение, защото е далече от шума, от глъчката в буквален и преносен смисъл. И те радват или те тревожат неща, които са край теб и уж са малки, но всъщност най-малките неща са най-важни.“