Новите стратегически реалности са предизвикателството, което стои през въоръжените сили на европейските държави. Макар и в самото начало, европейското сътрудничество ще е нужно, смята Йордан Божилов от Софийския форум за сигурност.
„Европа трябва да има собствен подход, да има стратегическа независимост – това вече всички държави го осъзнаха.“
Божилов е оптимист, че макар и по-бавно, ще се върви към европейска стратегическа автономия и определи това като задължително. Според Божилов е направено немалко в тази посока – европейски военен щаб, фонд за отбрана, европейски бойни групи, годишен преглед на отбраната.
Проектът за стратегически военен транспорт е започнат от Европейската агенция по отбрана преди повече от пет години, а България е домакин на тренировка за четвърти път. Като собственик на три самолета от европейската платформа „Спартан“ страната ни е част от усилията на всички държави да уеднаквят поддръжката, подготовката инженерно-техническия състав и пилотите на тези машини.
Подполковник Антонио Де Сеса от Европейската агенция по отбрана наблюдава европейската летателна тренировка, в която участваха България, Италия, Литва и Словакия. Като заместник-директора на тренировката той обяснява важността от използването на европейска платформа за военния транспорт.
„Ние осъзнахме, че имаме нужда да тренираме наши пилоти. Тук – в Европа. Обикновено изпращахме нашите пилоти в Съединените щати. Но в Европа решихме да направим нещо подобно – програми, курсове. На по-късен етап разбрахме, че имаме нужда от инструктори. Всички тези дейности бяха разработени в рамките на програмата за европейски транспортен флот. На един етап 11 държави се обединиха и създадоха центъра, който трябваше да е в България. Решението обаче беше да бъде в Испания. А страната ви да допринася, като всяка година тук се провежда един от курсовете. Общото сътрудничество изисква общи тактики, техники и процедури. И това е смисълът на програмата „Спартан“.
Антонио Де Сеса твърди, че с общи усилия могат да се спестят и средства за поддържката и модернизацията на системите на държавите членки. Това може да става чрез общите програми. Представителят от Европейската агенция по отбрана допълва, че европейските усилия са били оценени дори и от САЩ при посещение в центъра за тренировки в Испания.
Поставят ли подобни европейски инициативи в ситуация на конкуренция ресурсите за НАТО и европейската отбрана? 21 от 27-те европейски държави са и членки на НАТО и е факт, че никоя от тях не може да си позволи да изгради отделни сили и за НАТО, и за ЕС.
Антонио Де Сеса определя като деликатен и по-скоро политически този въпрос, но е убеден, че дори и с едни и същи способности, ЕС и НАТО може да допълват нуждите си:
„Преди 15 години вероятно имаше голяма разлика между НАТО и Европейския съюз. Извън политическия аспект, сега можем да кажем, че се допълваме. България, както и Италия, и Германия, са държави членки и на НАТО, и на ЕС. Но на транспортните им самолети стои националният им флаг. Да, възможно е в повечето случаи, като се заговори за сигурност, да се разбира първо НАТО, а след това Европа. Но тук трябва да е ясен различният подход. Дори и при избор на способности. Ако трябва да придобивате способности само за НАТО, те не поставят условие дали ще предпочетете американски или европейски платформи. Докато целта на Европейската агенция по отбрана е да подобри европейските отбранителни способности и европейската отбранителна индустрия. Лесно може да се купят транспортни самолети от САЩ, но покупката на европейска платформа води до развитие на технологията тук, в Европа. Дори означава независимост по отношение на поддръжката. А ако имате Ф-16, зависите от доставчик, който не е в ЕС. Затова правим тези планове за тренировки. Ако ги развием в ЕС, общността би имала и съответната независимост. И това е целта на Европейската агенция по отбрана.“
Анализатори като Йордан Божилов също отбелязват, че вече има припокриване, а не конкуренция в използването на едни и същи европейски способности е в рамките на НАТО, и в рамките на Европа. И това се случва главно защото самите държави продължават да изграждат собствени, а не коалиционни въоръжени сили.
„Средствата, които се придобиват, са за модернизацията на армията. Средствата, които всяка държава – било членка на НАТО или на ЕС, влага, са вложени в развитието на собствената армия, единствено и защото нито ЕС, нито НАТО разполагат със собствена армия. Тоест военните сили и военните способности и на двете организации са военните сили и способности на страните членки.“
„Модернизираме българската армия първо и най-вече в интерес на националната сигурност“, потвърждава началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Ефтимов подкрепя европейски инициативи като „Стратегически компас“, но смята че трябва да се поддържа баланс с НАТО.
Като участник в разговорите по инициативата във Военния комитет на ЕС адмирал Ефтимов отбелязва, че това винаги води до повишаване на изисквания към армиите на страните членки.
България няма как да не се съгласи с изискванията по „Стратегически компас“, коментира анализаторът Йордан Божилов. Според него във финалния вариант, който ще е готов през март догодина, трябва да е ясно за кое в областта на обраната Европа ще разчита на себе си и за кое - на НАТО.
„Европа не може да изгради собствена отбрана. Няма достатъчно военни способности, няма стратегически транспорт, няма средства за стратегическо разузнаване, способности за планиране и провеждане на мащабни операции. Европа няма ядрените оръжия и системите за защита на ядрените оръжия, каквато могат да предоставят САЩ“.
Освен на този въпрос, „Стратегически компас“ трябва да отговори и как европейски държави с различно развитие на отбранителния сектор, различия във военната култура и оценка на сигурността и рисковете ще действат заедно. Защото е възможно да се получи изоставане в този сектор не само вътре в ЕС, но и на ЕС спрямо глобалните партньори, напомня Йордан Божилов.
"Тогава, когато една държава се развива като модерна държава, в нейната основа е заложено образованието , а един от основните приоритети в това образование, е неговото качество ". Това отбеляза пред БНР проф. д-р на науките Стойко Стойков , инженер и полковник от запаса: "За съжаление, точно плагиатството, което придоби изключително широк..
" Много е трудна връзката с близките ми в Газа, защото нямат ток и ако успеят да си заредят телефоните, могат на седмица около 20 минути да говорят, колкото да се чуем. Положението е много тежко. Хора падат по улиците , много е тежко наистина. Даже аз имам едно видео, което показва журналист на "Ал Джазира", докато снима на живо, хора падат след..
"Продължаваме промяната" имат пълно основание да твърдят, че институциите по някакъв начин злоупотребяват по отношение на тях с правомощията си ". Това коментира пред БНР Ивет Добромирова , журналист, PR експерт: " Проблемът е, че те са част от този проблем . Те спомогнаха за това институциите да бъдат превърнати в репресивен орган и сега се..
"Творчески терминал България - Израел" е с четвърто издание сега и е обратна връзка на Международния фестивал на българското изкуство или българските изкуства "Българска душа на святата земя" . Това каза пред БНР Весела Райчинова , кореспондент на БНР в Израел: " Това не е религиозен фестивал . Това е фестивал, който беше създаден под..
"Смяната на противопоставянето от Изток-Запад на статукво-промяна дава възможност за някакъв опит за сближаване, за синхронизация, но в никакъв случай не и на някакви директни общи действия на тези политически сили, защото там различията са прекалено големи, особено между "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и "Възраждане" . Това заяви..
Плевенска фирма изнесе данни за неплатени суми от Община Плевен по договор като подизпълнител на "Паркстрой“ . Каква е причината за тази ситуация след твърдението, че Общината няма финансови проблеми? Какво се случва с оранжерията и закупената техника на "Паркстрой“, след като управителят беше освободен от Общинския съвет, но заведе съдебни дела и..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална субективна криза у личността ". Това обясни пред БНР Даниел Генков , криминален психолог: "Тогава, когато индивидът е изправен пред непреодолима обективна или пък субективно преживяна ситуация, която..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..