Това е поредният случай, с който Комисията по академична етика ще се занимава, но за първи път това се отнася до действащ министър.
„Фабриката“ за научни степени и публикации, създадена и управлявана от севлиевския учител по химия Венелин Терзиев, развива широка дейност и привлича всякакви клиенти, които растат в кариерата и обществото до министерски постове. До работите на неговите докторанти се стигна след продължително изследване на всичко написано и публикувано от Терзиев, който вече е обект на проверка от Комисията по академична етика към МОН.
Това беше потвърдено в писмо до БНР в отговор на запитване. В същото писмо от МОН потвърждават, че има сигнали за четирима от докторантите, чийто научен ръководител е именно Терзиев. Това са действащият служебен министър на икономиката Даниела Везиева, зам.-ректорът на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите Екатерина Арабска, ръководителката на квалификационния център в Русе Преслава Димитрова и колегата на Терзиев от русенската болница „Канев“ и Военната академия Марин Георгиев.
Тъй като Даниела Везиева заема висок държавен пост, общественият интерес е да се знае повече за нейната научна дейност. Сигналите са подадени от заинтересовани хабилитирани лица, които са представили доказателства в Министерството на образованието. Вече е преминал първият етап – за допустимост, те вече се разглеждат от Комисията по академична етика.
За какво става дума? От 180 страници дисертация на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“, 171 от тях са преписани от други автори и източници. Това прави 95% плагиатство. Останалите 9 страници са заглавие и увод.
В сайта на Министерството на икономиката Везиева е представена като доктор по икономика - логично, но невярно. Тя всъщност е доктор по национална сигурност, тъй като Националният военен университет във Велико Търново, където тя е защитила в кратък срок, няма право да обучава в направление „Икономика“.
Даниела Везиева заяви пред БНР, че по отношение на нейния процес на докторантура няма притеснения.
Коментара си тя направи преди да са ясни точните оценки за плагиатство в дисертацията ѝ.
Везиева уточни още, че има трима научни ръководители и отбеляза, че със сигурност знае по-добре.
„Те са трима. Екип са научните ръководители.“
Да, но са двама - Венелин Терзиев и Марин Петков. Дребна работа, но дяволът е в детайлите. Не детайлно, а с лопатата са насипвани цели страници от доклади на министерства, служби и неправителствени организации в полза на докторантурата на Везиева.
Нейната разработка, както и тази на останалите трима - Екатерина Арабска, Преслава Димитрова и Марин Георгиев, ще бъдат разгледани в Комисията по академична етика към Министерството на образованието. Последиците обикновено са неприятни.
В сигнала за плагиатство в докторската дисертация на служебния министър на икономиката Даниела Везиева, получен в Министерството на образованието, са посочени точните текстове на оригиналните разработки. Съгласно Закона за развитие на академичния състав, дисертационният труд трябва да съдържа научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Странно за проверяващите е било да установят, че в докторантурата на Везиева в направление „национална сигурност“ това словосъчетание се среща само в заглавието. Този сигнал бе определен днес от Везиева като политическа атака:
„Според мен тя си е чисто политическа в правилно подбрания момент – предстои да бъде сформиран кабинет, аз съм част от служебния момент, така че тя си е с перфектен тайминг по отношение на всичко това в страната ни…Не очаквайте от мен да се държа по начина, по който се държат към мен – да се пуска в пространството нещо, което не е потвърдено. Но всичко, което се случва в последните две седмици, определено говори за такава политическа атака в перфектния тайминг“.
Повече по казуса чуйте в звуковия файл.Най-важното след 10 ноември 1989 г. е, че се озовахме в Европа . Това каза пред БНР Александър Каракачанов, един от основателите на Клуб "Екогласност", основател на Зелената партия, основател и член на ръководството на СДС, първият кмет на София след 10 ноември 1989 г., участвал е в Кръглата маса, депутат от Великото народно събрание...
Фотоизложба със снимки на млади хора с епилепсия , които те са направили, за да се научат да разпознават емоциите си, се открива на 10 ноември в Рослин Сентръл Парк Хотел София. Изложбата е по проект "Емоции на фокус“, финансиран от Столична община по програма "Социални иновации“. Входът е свободен. Лилав ден в подкрепа на хора с епилепсия..
"Зареждането на банкоматите с евро ще стане в нощта на 1 януари. На сутринта всеки ще може да изтегли евро банкноти" , увери в интервю за "Преди всички" Никола Бакалов , главен изпълнителен директор на една от водещите банки у нас и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Той припомни и призива на банковите институции..
Едно от най-старите светски училища у нас - СУ "Христо Ботев" във Враца - организира мащабна кампания за събиране на средства за паметник на своя патрон в двора на втория учебен корпус. Намерението е паметникът да бъде открит в деня на рождението на гениалния поет и революционер на 6 януари догодина. През 2026 година се навършват и 150 години от..
Представители на Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването и пациентски организации започват национална информационна кампания за безопасни естетични операции и козметични процедури. Организаторите съветват, първо, да се проверява дали салоните за красота са лицензирани и какви специалисти правят процедурите. Над 20 000..
Нов неинвазивен метод за диагностика на кожни тумори се тества в България. Оптичната „виртуална биопсия“ позволява анализ на кожата в реално време, без болка и без риск от белези Нов оптичен метод за диагностика на кожни тумори, известен като „виртуална биопсия“, вече се прилага към университетската болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“ в София. Това съобщи..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..