Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Протестните нагласи в Германия са по-силни в източните провинции и в общностите по-близо до природата

Любомир Пожарлиев: Затягането на консуматорската примка притиска неваксинираните

Изследователят на постсъветското пространство предупреждава за появата на онлайн гета

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Ако има нещо, което ще промени поведението, то се случва, е затягането на примката на достъп до консуматорската култура, до консуматорския свят, без който в някакъв смисъл вече не можем да си представим да съществуваме. Или другият вариант е, че ще доведе до едни онлайн гета и тези комуни до каква степен ще дойдат в реалния свят, вече времето ще покаже.“ Това мнение изрази пред БНР Любомир Пожарлиев, изследовател на мобилността в постсъветското пространство от Института по регионална география в Лайпциг, Германия. Той коментира темата за ваксините срещу Covid-19 и новото затягане на мерките в Германия.

Според изследователя правилата за липсата на достъп до стоки и услуги биха имали по-голям ефект върху неваксинираните, отколкото новата ваксина на „Новавакс“, разработена по конвенционална технология, защото германците вярват на техните ваксини на "Байонтех".

Локдаунът в отделни провинции отдавна съществува, действа правилото 2G – преболедувал или ваксиниран, поясни Пожарлиев.

„За част от Германия това е вече действителност от известно време. Другата част тепърва ще трябва отново да си припомни миналата зима.“

Това, което основно удря на този етап ежедневието, е консуматорската култура. Практически неимунизиран или непреболедувал човек трудно може да влезе да си купи обувки или да посети културно събитие, доколкото изобщо ги има, разказа сънародникът ни.

„Това е главният ефект. Разбира се, води до натиск върху хората, които не желаят да се имунизират. Числата лека-полека почнаха да растат на имунизираните отново, най-вече заради изключеността на хората, които отказват все още да се имунизират.“

Наблюдават се два различни клона на един и същи феномен – хората, които протестират, отбеляза Любомир Пожарлиев.

„В огромна степен, освен в Бавария и в Берлин, в много голяма степен те се случват в Източна Германия, в старите индустриални и в момента деиндустриализирани градове. С други думи, това са все места, в които има много губещи, в последните 30 години с уклон към носталгия, с националистически уклон. Бавария не прави изключение. Това е едната линия хора, които твърдо протестират. Те си бяха там и преди кризата. Това са хора, които вече са гласували за „Алтернатива за Германия“ в източните провинции… Дали щеше да е корона или нещо друго, избликът си присъства.“

Втората група се състои от работещи в агрокултурния сектор, сравнително богати германски селяни, затворени в малки, отдалечени и изолирани общности, които са много по-близо до природата, отколкото до съвременните ваксини и технологии, посочи изследователят.

„Това също важи и за западногерманските леви – хора, които също споделят до голяма степен живот близо до природата. Тези две групи условно можем да ги наречем дяснонационалистически и по-скоро природно-ляво. Но и двете са твърдо отворени към конспиративни теории, но по различна логика.“

В Източна Германия, по подобие на останалите източноевропейски страни, се наблюдава традиционно недоверие към институциите и неприязън към официалната власт, в някаква степен и към задалите новия ред – западногерманците, изтъкна Любомир Пожарлиев.

В Германия изцяло ваксинирани са 71% от населението. Според Пожарлиев 10% от населението категорично отказват ваксинация, а при останалите 20 на сто причините „могат да бъдат от всякакъв характер“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

Снимки: ЕПА/БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Робертс Зиле

Робертс Зиле: Отнесете се към еврото по-малко политически и по-прагматично

Латвийският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Европейския парламент Робертс Зиле коментира пред БНР прехода от национална валута в евро. Латвия въведе еврото преди 11 години. Каква е равносметката? "Разбира се, преди това някои политически движения казваха, че трябва да си..

публикувано на 12.06.25 в 17:57

Телефони, санкции, поведение – как да дисциплинираме ученика?

Учителският синдикат към КТ "Подкрепа" излезе с ясна позиция за сериозна промяна в образователната ни система. Сред основните искания са разтоварване на учебните програми, въвеждане на оценка за поведение, по-строг контрол върху мобилните телефони в училище и по-добри условия за преподавателите. Преди дни от синдиката съобщиха, че голямата част..

публикувано на 11.06.25 в 10:01
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52