Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„По ръба“ с Калина Андролова:

Ще подпишем ли за американски бази в България

През 2016 г. изтече десетгодишният договор със САЩ, разписан от Ивайло Калфин и Кондолиза Райс през 2006 г. за т.нар. „американски бази“ у нас. Всъщност това не са американски бази, а български бази, съоръжения и полигони, които, по силата на този договор, се предоставят за съвместно ползване, за обучение на български и американски войници или войници от други страни-членки на НАТО. Територията на подобни обекти остава българска собственост, тя се охранява от военна полиция, американските военнослужещи присъстват временно и на ротационен принцип, като само при застъпването им броят може да достигне до около 5 хиляди души. Това не са класически американски бази, където държавата гостоприемник няма много права, не знае какво точно се случва на територията на базите, нито пък ги охранява.

След изтичането на въпросния договор Бойко Борисов не реагира достатъчно отзивчиво на желанието на САЩ да сключат споразумение за постоянно военно присъствие. Това е и една от причините грубо да се трасира „Продължаваме промяната“, която да лидира различно отношение към няколко стратегически въпроса. САЩ искат да разположат на наша територия до 3700 военнослужещи за постоянно. Американците дори вече оглеждат терени, където могат да построят сгради и жилища за техните военни.

Днес областта на стратегическо напрежение между САЩ и Русия, която преди се простираше върху цяла Източна Европа, е изместена на Балканите, в Украйна и в Кавказ. По време на Студената война Турция беше единствената страна-членка на НАТО с дълбочина в Азия. След края на Студената война, благодарение на стратегията на САЩ за тактическа употреба на ислямския вектор в постсъветската сфера на влияние, Турция увеличи силно значението си на Балканите и в Азия. В рамките на тази американска стратегия обаче Турция започна да търси свои собствени интереси и баланси в Средна Азия, в Близкия изток и на Балканите. Затова САЩ предприеха неуспешни опити за цветни революции и пуч срещу Ердоган. Така се стигна до момента, в който изтече информация, че САЩ се канят да преместват ядрените си оръжия от турската база Инджирлик, макар че атомните бомби са разположени там по силата на програмата за ядрен обмен на НАТО (Nuclear sharing), и че Турция реално не би могла да ги използва, защото няма кодовете за тяхното активиране. Турция обаче би могла да поиска атомното оръжие да бъде изведено извън територията ѝ, такива прецеденти е имало вече от правителствата на Великобритания и Гърция. Или както самият Ердоган заплаши през 2019 г., Турция може направо да закрие американските бази Инджирлик и Кюреджик. Трябва да се отбележи, че Турция неведнъж е заплашвала САЩ със закриване на базите. Експертите казват, че радиолокационната станция в Кюреджик е доста по-важна и по-трудно може да ѝ се намери заместваща позиция. Това несигурно поведение на Турция при управлението на Ердоган обостря търсенето на сигурни варианти за американско присъствие на Балканите.

В този контекст през 2019 г. Гърция подписа безсрочно споразумение със САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. То включва разширяване на американската база на о. Крит и откриване на още три бази в континенталната част на Гърция. Преди подписването на това споразумение гръцкият парламент трябваше всяка година да гласува продължаване на съществуващия договор, което е несигурно за активната политика на САЩ на Балканите. Гърция предприе този ход заради собствените си конфликти с Турция и усещането, по думите на гръцкия военен министър, че „Турция се отдалечава от Запада и не е достатъчно надежден партньор в НАТО“. Не може да се подмине фактът, че Турция има втората по мощ армия в НАТО и географски е твърде полезно разположена. По време на турското нахлуване в Кипър през 1974 г. Вашингтон е на страната на Анкара, а не на Атина, въпреки че режимът на Черните полковници в Гърция се случва с подкрепата на САЩ и като част от борбата с комунизма. През 2017 г. Турция сключи споразумение с Русия за придобиване на противоракетни системи C-400, което взриви отношенията на Ердоган с американците. Две години по-късно САЩ се договориха окончателно с гърците и имат абсолютно същите намерения спрямо България и Северна Македония.

Ударите на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и откъсването на Косово дават възможност на САЩ да изградят най-голямата по някои параметри своя база в Европа – „Бондстийл“. „Вашингтон пост“ по онова време пише, че САЩ имат нужда от бази на Балканите, за да осъществяват контрол върху нефтоносните райони в Каспийския басейн. Всъщност става дума за напълно извлечена територия, подчинена единствено на Пентагона, в рамките на един проамерикански анклав – Косово. Тъй като Косово дължи възникването си като държавен субект единствено на САЩ, там американците се чувстват напълно неограничени в решенията си. В този смисъл „Бондстийл“ логично е на път да се превърне в главния европейски военен център. През Балканите преминават и маршрутите на наркотрафика, които тръгват от Югоизточна Азия. Балканският маршрут пропуска 80% от наркотиците, които се продават в Европа. Материалът от Афганистан и Пакистан се преработва в Турция, след което, преминавайки през Косово и Чехия, се доставя до всички части в Европа. Контролът върху тъмните доходоносни трасета е особено важен, защото такива източници осигуряват финансиране за редица неосветени операции, които неминуемо съпътстват всяко противопоставяне.

В продължение на всичко това България съвсем скоро ще бъде принудена да приеме постоянно американско военно присъствие на територията си. И да сключи дългосрочен договор за изграждане на военни бази, тъй като стратегията на САЩ за Балканите включва мрежовидно и динамично разпределение на военното присъствие. Балканите са новият гравитационен център, откъдето ще се търси подход, за да се конструира линия на пълното изтласкване на Русия на изток към себе си. Превръщането на Украйна в гореща граница на сблъсъка между двата полюса Русия и САЩ придава на Черно море нова геополитическа важност. И България, независимо дали иска или не, заедно с Румъния, ще трябва да се включи в доизграждането на американската военна инфраструктура на Балканите, което ще бъде легендирано като партньорство за сигурност в НАТО. И няма да има български премиер, президент и министър на отбраната, които да отложат или да отхвърлят такава задача, и да останат на постовете си...


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Киър Стармър

Ситуацията в Близкия изток и Кипърският въпрос - сред темите на визитата на Стармър в Кипър

Новата ситуация в Сирия и Близкия изток, регионалната сигурност и Кипърският въпрос са сред ключовите теми по време на посещението на премиера на Великобритания Киър Стармър в Кипър днес. Предстоящите разговори бележат началото на стратегически диалог между Лондон и Никозия. Министър-председателят на Великобритания Киър Стармър ще има..

публикувано на 10.12.24 в 08:14

Променят графика за водоподаване в Брезник

Графикът на водоподаване в Брезник временно се променя заради подмяната на довеждащия водопровод от язовир "Красава", съобщават от общината. От 10 декември до приключване на дейностите и прикачването към  новия водопровод, вода ще се подава по 6 часа на денонощие, в часовите пояси- от 05:30 до 08:30 ч. и от 17:30- 20"30 ч. Ограниченията..

публикувано на 10.12.24 в 08:12

Съюзът на архитектите с конференция: "Витоша - време е за решения"

Съюзът на архитектите в България организира конференция на тема: "Витоша - време е за решения". Целта е да бъдат набелязани предложения за координирани действия по опазването, поддържането и развитието на природния парк.  Витоша е първият парк на Балканския полуостров и тази година с поредица от активности, отбелязва своята 90-а годишнина.

публикувано на 10.12.24 в 08:03

Срещата между бизнеса и властта - с акцент върху здравето, демографията и енергетиката

Тазгодишното издание на срещата между бизнеса и властта ще постави акцент върху здравеопазването, демографията, енергетиката, финансите, предприемачеството и образованието. Специално внимание ще бъде обърнато на тристълбовия пенсионен модел по темата "Финанси", а в тема "Енергетика" акцент ще бъде поставен върху енергийната свързаност на..

публикувано на 10.12.24 в 08:00

Даниел Смилов за поискания имунитет на Кирил Петков: Посланието е към ГЕРБ и ПП-ДБ - да внимават!

Моментът за искането на имунитета на Кирил Петков не е избран случайно . В това е сигурен политологът доц. Даниел Смилов. "Явно моментът е подбран, за да има някакъв ефект. Прави се опит да се повлияе от една страна на процеса на съставяне на правителство, а другото е – евентуално на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор вече за..

публикувано на 10.12.24 в 08:00
 Национална библиотека

Националната библиотека чества 146 години от създаването си

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София чества 146 години от създаването си.  Празничната програма ще започне с поднасяне на цветя пред паметника на Светите братя Кирил и Методий.  Официалното отбелязване на празника ще завърши с откриване на гостуваща изложба на Историческия музей в Попово по случай 180 години от рождението..

публикувано на 10.12.24 в 07:48
Володимир Зеленски

Зеленски против намаляването на възрастта за мобилизиране до 18 г.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски се противопостави на намаляването на мобилизационната възраст до 18 години, за което призовават Съединените американски щати. Той написа в социалната мрежа X, че сега страната трябва да се съсредоточи върху осигуряването на военна техника и обучението на съществуващите бригади. Зеленски съобщи, че..

публикувано на 10.12.24 в 07:47