Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„По ръба“ с Калина Андролова:

Ще подпишем ли за американски бази в България

През 2016 г. изтече десетгодишният договор със САЩ, разписан от Ивайло Калфин и Кондолиза Райс през 2006 г. за т.нар. „американски бази“ у нас. Всъщност това не са американски бази, а български бази, съоръжения и полигони, които, по силата на този договор, се предоставят за съвместно ползване, за обучение на български и американски войници или войници от други страни-членки на НАТО. Територията на подобни обекти остава българска собственост, тя се охранява от военна полиция, американските военнослужещи присъстват временно и на ротационен принцип, като само при застъпването им броят може да достигне до около 5 хиляди души. Това не са класически американски бази, където държавата гостоприемник няма много права, не знае какво точно се случва на територията на базите, нито пък ги охранява.

След изтичането на въпросния договор Бойко Борисов не реагира достатъчно отзивчиво на желанието на САЩ да сключат споразумение за постоянно военно присъствие. Това е и една от причините грубо да се трасира „Продължаваме промяната“, която да лидира различно отношение към няколко стратегически въпроса. САЩ искат да разположат на наша територия до 3700 военнослужещи за постоянно. Американците дори вече оглеждат терени, където могат да построят сгради и жилища за техните военни.

Днес областта на стратегическо напрежение между САЩ и Русия, която преди се простираше върху цяла Източна Европа, е изместена на Балканите, в Украйна и в Кавказ. По време на Студената война Турция беше единствената страна-членка на НАТО с дълбочина в Азия. След края на Студената война, благодарение на стратегията на САЩ за тактическа употреба на ислямския вектор в постсъветската сфера на влияние, Турция увеличи силно значението си на Балканите и в Азия. В рамките на тази американска стратегия обаче Турция започна да търси свои собствени интереси и баланси в Средна Азия, в Близкия изток и на Балканите. Затова САЩ предприеха неуспешни опити за цветни революции и пуч срещу Ердоган. Така се стигна до момента, в който изтече информация, че САЩ се канят да преместват ядрените си оръжия от турската база Инджирлик, макар че атомните бомби са разположени там по силата на програмата за ядрен обмен на НАТО (Nuclear sharing), и че Турция реално не би могла да ги използва, защото няма кодовете за тяхното активиране. Турция обаче би могла да поиска атомното оръжие да бъде изведено извън територията ѝ, такива прецеденти е имало вече от правителствата на Великобритания и Гърция. Или както самият Ердоган заплаши през 2019 г., Турция може направо да закрие американските бази Инджирлик и Кюреджик. Трябва да се отбележи, че Турция неведнъж е заплашвала САЩ със закриване на базите. Експертите казват, че радиолокационната станция в Кюреджик е доста по-важна и по-трудно може да ѝ се намери заместваща позиция. Това несигурно поведение на Турция при управлението на Ердоган обостря търсенето на сигурни варианти за американско присъствие на Балканите.

В този контекст през 2019 г. Гърция подписа безсрочно споразумение със САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. То включва разширяване на американската база на о. Крит и откриване на още три бази в континенталната част на Гърция. Преди подписването на това споразумение гръцкият парламент трябваше всяка година да гласува продължаване на съществуващия договор, което е несигурно за активната политика на САЩ на Балканите. Гърция предприе този ход заради собствените си конфликти с Турция и усещането, по думите на гръцкия военен министър, че „Турция се отдалечава от Запада и не е достатъчно надежден партньор в НАТО“. Не може да се подмине фактът, че Турция има втората по мощ армия в НАТО и географски е твърде полезно разположена. По време на турското нахлуване в Кипър през 1974 г. Вашингтон е на страната на Анкара, а не на Атина, въпреки че режимът на Черните полковници в Гърция се случва с подкрепата на САЩ и като част от борбата с комунизма. През 2017 г. Турция сключи споразумение с Русия за придобиване на противоракетни системи C-400, което взриви отношенията на Ердоган с американците. Две години по-късно САЩ се договориха окончателно с гърците и имат абсолютно същите намерения спрямо България и Северна Македония.

Ударите на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и откъсването на Косово дават възможност на САЩ да изградят най-голямата по някои параметри своя база в Европа – „Бондстийл“. „Вашингтон пост“ по онова време пише, че САЩ имат нужда от бази на Балканите, за да осъществяват контрол върху нефтоносните райони в Каспийския басейн. Всъщност става дума за напълно извлечена територия, подчинена единствено на Пентагона, в рамките на един проамерикански анклав – Косово. Тъй като Косово дължи възникването си като държавен субект единствено на САЩ, там американците се чувстват напълно неограничени в решенията си. В този смисъл „Бондстийл“ логично е на път да се превърне в главния европейски военен център. През Балканите преминават и маршрутите на наркотрафика, които тръгват от Югоизточна Азия. Балканският маршрут пропуска 80% от наркотиците, които се продават в Европа. Материалът от Афганистан и Пакистан се преработва в Турция, след което, преминавайки през Косово и Чехия, се доставя до всички части в Европа. Контролът върху тъмните доходоносни трасета е особено важен, защото такива източници осигуряват финансиране за редица неосветени операции, които неминуемо съпътстват всяко противопоставяне.

В продължение на всичко това България съвсем скоро ще бъде принудена да приеме постоянно американско военно присъствие на територията си. И да сключи дългосрочен договор за изграждане на военни бази, тъй като стратегията на САЩ за Балканите включва мрежовидно и динамично разпределение на военното присъствие. Балканите са новият гравитационен център, откъдето ще се търси подход, за да се конструира линия на пълното изтласкване на Русия на изток към себе си. Превръщането на Украйна в гореща граница на сблъсъка между двата полюса Русия и САЩ придава на Черно море нова геополитическа важност. И България, независимо дали иска или не, заедно с Румъния, ще трябва да се включи в доизграждането на американската военна инфраструктура на Балканите, което ще бъде легендирано като партньорство за сигурност в НАТО. И няма да има български премиер, президент и министър на отбраната, които да отложат или да отхвърлят такава задача, и да останат на постовете си...


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Конференция на тема "Туризмът в ерата на климатичните промени" в Никозия

"Туризмът в ерата на климатичните промени: предизвикателства и иновации" е темата на втората кипърска конференция по тези проблеми, която се провежда днес в Никозия. В нея участват експерти от Кипър и чужбина, представители на държавни организации, научната общност и туристическата индустрия. Изменението на климата е най-значимото ново..

публикувано на 05.12.24 в 09:09
Матю Милър

Вашингтон призова Букурещ да разследва потенциална руска кибернамеса в изборите

Преди втория тур на президентските избори в Румъния в неделя, говорителят на Държавния департамент на Съединените щати Матю Милър призова за разследване на предполагаема руска кибернамеса с цел да се повлияе на вота, предаде ДПА. Коментарът беше по повод доклад на румънското Министерство на отбраната, който показва "руска намеса във..

публикувано на 05.12.24 в 09:00

Пламен Абровски за чумата: БАБХ да влезе във фермата, а МВР – да въведе ред

На този проблем най-накрая трябва да му се намери решение, защото ние вече търпим имиджови санкции като държава . Това е мнението на Пламен Абровски - юрист, бивш председател на Комисията по земеделие в Народното събрание, относно проблема с чумата по овцете и недоволството на фермерите. Според него за да може да бъде решен проблемът, БАБХ..

публикувано на 05.12.24 в 08:55

След обявената отмяна на водния режим: В Плевен назрява напрежение

В Плевен назрява напрежение след обявената отмяна на водния режим. В последните дни, ВИК отново спира водоподаването и обяви аварии, и ремонти. Извънредно кметът д-р Валентин Христов свиква пресконференция по темата в общината. Стотици сигнали до общината са подадени от плевенчани, които смятат, че режима не е преустановен и се чувстват..

публикувано на 05.12.24 в 08:52
Садик Хан

Кметът на Лондон предупреди британските политици "да не правят мили очи" на Тръмп

Кметът на Лондон Садик Хан предупреди политиците в Обединеното кралство "да не правят мили очи на Доналд Тръмп и да го ласкаят", когато той отново влезе в Белия дом. В интервю за "Файненшъл таймс" Садик Хан каза, че "специалните отношения" между САЩ и Обединеното кралство трябва да позволят на британските политици да се държат като..

публикувано на 05.12.24 в 08:45

Калин Джорджеску поставя под съмнение ефективността на еврофондовете

Фаворитът за президент на Румъния постави под съмнение ефективността на европейските фондове за развитието на страната. "Няма ли и други инвеститори?" запита Калин Джорджеску. В интервю за агенция Ройтерс той посочи, че ангажиментът към НАТО поне 2 процента от брутния вътрешен продукт да бъдат вложени за отбрана е далеч от приоритетите му...

публикувано на 05.12.24 в 08:30
НАИМ - БАН

Учени от РСМ с лекции в НАИМ - БАН

Учени от Република Северна Македония ще гостуват в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Визитата им започва днес и ще продължи до 9 декември, съобщава БТА. Днес в сградата на музея ще се проведе откриващата лекция на проф. д-р Драги Митревски на тема "Пеонските общности и тяхната култура". На 6..

публикувано на 05.12.24 в 08:27