Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„По ръба“ с Калина Андролова:

Ще подпишем ли за американски бази в България

През 2016 г. изтече десетгодишният договор със САЩ, разписан от Ивайло Калфин и Кондолиза Райс през 2006 г. за т.нар. „американски бази“ у нас. Всъщност това не са американски бази, а български бази, съоръжения и полигони, които, по силата на този договор, се предоставят за съвместно ползване, за обучение на български и американски войници или войници от други страни-членки на НАТО. Територията на подобни обекти остава българска собственост, тя се охранява от военна полиция, американските военнослужещи присъстват временно и на ротационен принцип, като само при застъпването им броят може да достигне до около 5 хиляди души. Това не са класически американски бази, където държавата гостоприемник няма много права, не знае какво точно се случва на територията на базите, нито пък ги охранява.

След изтичането на въпросния договор Бойко Борисов не реагира достатъчно отзивчиво на желанието на САЩ да сключат споразумение за постоянно военно присъствие. Това е и една от причините грубо да се трасира „Продължаваме промяната“, която да лидира различно отношение към няколко стратегически въпроса. САЩ искат да разположат на наша територия до 3700 военнослужещи за постоянно. Американците дори вече оглеждат терени, където могат да построят сгради и жилища за техните военни.

Днес областта на стратегическо напрежение между САЩ и Русия, която преди се простираше върху цяла Източна Европа, е изместена на Балканите, в Украйна и в Кавказ. По време на Студената война Турция беше единствената страна-членка на НАТО с дълбочина в Азия. След края на Студената война, благодарение на стратегията на САЩ за тактическа употреба на ислямския вектор в постсъветската сфера на влияние, Турция увеличи силно значението си на Балканите и в Азия. В рамките на тази американска стратегия обаче Турция започна да търси свои собствени интереси и баланси в Средна Азия, в Близкия изток и на Балканите. Затова САЩ предприеха неуспешни опити за цветни революции и пуч срещу Ердоган. Така се стигна до момента, в който изтече информация, че САЩ се канят да преместват ядрените си оръжия от турската база Инджирлик, макар че атомните бомби са разположени там по силата на програмата за ядрен обмен на НАТО (Nuclear sharing), и че Турция реално не би могла да ги използва, защото няма кодовете за тяхното активиране. Турция обаче би могла да поиска атомното оръжие да бъде изведено извън територията ѝ, такива прецеденти е имало вече от правителствата на Великобритания и Гърция. Или както самият Ердоган заплаши през 2019 г., Турция може направо да закрие американските бази Инджирлик и Кюреджик. Трябва да се отбележи, че Турция неведнъж е заплашвала САЩ със закриване на базите. Експертите казват, че радиолокационната станция в Кюреджик е доста по-важна и по-трудно може да ѝ се намери заместваща позиция. Това несигурно поведение на Турция при управлението на Ердоган обостря търсенето на сигурни варианти за американско присъствие на Балканите.

В този контекст през 2019 г. Гърция подписа безсрочно споразумение със САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. То включва разширяване на американската база на о. Крит и откриване на още три бази в континенталната част на Гърция. Преди подписването на това споразумение гръцкият парламент трябваше всяка година да гласува продължаване на съществуващия договор, което е несигурно за активната политика на САЩ на Балканите. Гърция предприе този ход заради собствените си конфликти с Турция и усещането, по думите на гръцкия военен министър, че „Турция се отдалечава от Запада и не е достатъчно надежден партньор в НАТО“. Не може да се подмине фактът, че Турция има втората по мощ армия в НАТО и географски е твърде полезно разположена. По време на турското нахлуване в Кипър през 1974 г. Вашингтон е на страната на Анкара, а не на Атина, въпреки че режимът на Черните полковници в Гърция се случва с подкрепата на САЩ и като част от борбата с комунизма. През 2017 г. Турция сключи споразумение с Русия за придобиване на противоракетни системи C-400, което взриви отношенията на Ердоган с американците. Две години по-късно САЩ се договориха окончателно с гърците и имат абсолютно същите намерения спрямо България и Северна Македония.

Ударите на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и откъсването на Косово дават възможност на САЩ да изградят най-голямата по някои параметри своя база в Европа – „Бондстийл“. „Вашингтон пост“ по онова време пише, че САЩ имат нужда от бази на Балканите, за да осъществяват контрол върху нефтоносните райони в Каспийския басейн. Всъщност става дума за напълно извлечена територия, подчинена единствено на Пентагона, в рамките на един проамерикански анклав – Косово. Тъй като Косово дължи възникването си като държавен субект единствено на САЩ, там американците се чувстват напълно неограничени в решенията си. В този смисъл „Бондстийл“ логично е на път да се превърне в главния европейски военен център. През Балканите преминават и маршрутите на наркотрафика, които тръгват от Югоизточна Азия. Балканският маршрут пропуска 80% от наркотиците, които се продават в Европа. Материалът от Афганистан и Пакистан се преработва в Турция, след което, преминавайки през Косово и Чехия, се доставя до всички части в Европа. Контролът върху тъмните доходоносни трасета е особено важен, защото такива източници осигуряват финансиране за редица неосветени операции, които неминуемо съпътстват всяко противопоставяне.

В продължение на всичко това България съвсем скоро ще бъде принудена да приеме постоянно американско военно присъствие на територията си. И да сключи дългосрочен договор за изграждане на военни бази, тъй като стратегията на САЩ за Балканите включва мрежовидно и динамично разпределение на военното присъствие. Балканите са новият гравитационен център, откъдето ще се търси подход, за да се конструира линия на пълното изтласкване на Русия на изток към себе си. Превръщането на Украйна в гореща граница на сблъсъка между двата полюса Русия и САЩ придава на Черно море нова геополитическа важност. И България, независимо дали иска или не, заедно с Румъния, ще трябва да се включи в доизграждането на американската военна инфраструктура на Балканите, което ще бъде легендирано като партньорство за сигурност в НАТО. И няма да има български премиер, президент и министър на отбраната, които да отложат или да отхвърлят такава задача, и да останат на постовете си...


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Гърция очакват масови протести заради годишнина от убийството на тийнейджър от полицай

Днес в Гърция се очакват масови протестни демонстрации по повод годишнина от убийството на тийнейджър от полицай. Блокирани са центровете на градовете. С изключителна тържественост отбелязват днешния празник на Свети Никола в Гърция. Той се почита като закрилник на моряци и рибари. На всеки остров има поне една църква в негова чест. Литургия се..

публикувано на 06.12.24 в 10:44

Балаж Денеш: Не виждам в България някой, който би могъл да направи стореното от Орбан

Този вид закони винаги имат една цел - да дискредитират неправителствените организации и да подкопаят общественото доверие в тях.  Това казва в интервю за БНР Балаж Денеш от Съюза за граждански свободи в Европа във връзка със законодателството за регистрация на чуждестранните агенти в различните страни. "Няма никакво значение какви са..

публикувано на 06.12.24 в 10:35
Доц. Наталия Киселова

БСП - Обединена левица отново издига Киселова за председател на НС, чака подкрепа от ПП-ДБ

"БСП-Обединена левица" отново ще издигне Наталия Киселова за председател на парламента.  Председателят на обединението Атанас Зафиров заяви, че групата вече е предала на "Продължаваме промяната" - "Демократична България" подписаната от тях декларация за санитарен кордон около "ДПС-Ново начало" и очаква от ПП- ДБ да спазят уговорката им и да..

публикувано на 06.12.24 в 10:05
Илхан Кючюк

Илхан Кючюк: Пеевски не иска да има работещо Народно събрание

Ако на 12 декември, когато ще се проведе среща на вътрешните министри на Европейския съюз,  бъдем поканени да се присъединим и със сухопътните си граници в Шенген, вероятно ще пътуваме без граничен контрол още от първи януари. Това обясни пред БНР евродепутатът Илхан Кючюк.  Премиерът на Нидерландия уверил Главчев, че Амстердам ни дава "зелена..

публикувано на 06.12.24 в 10:00

Животновъдите от Велинград - доволни от решението на министерството, но искат и разследване

Животновъдите от Велинград са удовлетворени от решението на министерството на земеделието да не се пристъпва към принудително умъртвяване на поставените под карантина овце. Стопаните обаче настояват случаят да се разследва. Фамилията Илиеви твърдят, че са жертва на конкуренти. Няма да се умъртвяват животни от фермата във Велинград..

публикувано на 06.12.24 в 09:58

МС предлага 8 - 9% индексация на пенсиите от 1 юли 2025 г.

Между 8 и 9 процента да е индексацията на пенсиите от 1 ви юли догодина, а още от 1 ви януари да се увеличи максималният осигурителен доход на 4130 лева, това предлага служебното правителство с проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2025 година, научи БНР. Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., се..

публикувано на 06.12.24 в 09:55

Край Тутракан избират цар на рибарите

Цар на рибарите - ватаф, ще избират днес на брега на Дунав край Тутракан. Преди това се отслужва литургия в църквата "Свети Николай Мирликийски" и с литийно шествие всички ще се отправят към речния бряг. Храмът в Тутракан е строен с дарения на местните жители през 1865 година.

публикувано на 06.12.24 в 09:44