Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„По ръба“ с Калина Андролова:

Ще подпишем ли за американски бази в България

През 2016 г. изтече десетгодишният договор със САЩ, разписан от Ивайло Калфин и Кондолиза Райс през 2006 г. за т.нар. „американски бази“ у нас. Всъщност това не са американски бази, а български бази, съоръжения и полигони, които, по силата на този договор, се предоставят за съвместно ползване, за обучение на български и американски войници или войници от други страни-членки на НАТО. Територията на подобни обекти остава българска собственост, тя се охранява от военна полиция, американските военнослужещи присъстват временно и на ротационен принцип, като само при застъпването им броят може да достигне до около 5 хиляди души. Това не са класически американски бази, където държавата гостоприемник няма много права, не знае какво точно се случва на територията на базите, нито пък ги охранява.

След изтичането на въпросния договор Бойко Борисов не реагира достатъчно отзивчиво на желанието на САЩ да сключат споразумение за постоянно военно присъствие. Това е и една от причините грубо да се трасира „Продължаваме промяната“, която да лидира различно отношение към няколко стратегически въпроса. САЩ искат да разположат на наша територия до 3700 военнослужещи за постоянно. Американците дори вече оглеждат терени, където могат да построят сгради и жилища за техните военни.

Днес областта на стратегическо напрежение между САЩ и Русия, която преди се простираше върху цяла Източна Европа, е изместена на Балканите, в Украйна и в Кавказ. По време на Студената война Турция беше единствената страна-членка на НАТО с дълбочина в Азия. След края на Студената война, благодарение на стратегията на САЩ за тактическа употреба на ислямския вектор в постсъветската сфера на влияние, Турция увеличи силно значението си на Балканите и в Азия. В рамките на тази американска стратегия обаче Турция започна да търси свои собствени интереси и баланси в Средна Азия, в Близкия изток и на Балканите. Затова САЩ предприеха неуспешни опити за цветни революции и пуч срещу Ердоган. Така се стигна до момента, в който изтече информация, че САЩ се канят да преместват ядрените си оръжия от турската база Инджирлик, макар че атомните бомби са разположени там по силата на програмата за ядрен обмен на НАТО (Nuclear sharing), и че Турция реално не би могла да ги използва, защото няма кодовете за тяхното активиране. Турция обаче би могла да поиска атомното оръжие да бъде изведено извън територията ѝ, такива прецеденти е имало вече от правителствата на Великобритания и Гърция. Или както самият Ердоган заплаши през 2019 г., Турция може направо да закрие американските бази Инджирлик и Кюреджик. Трябва да се отбележи, че Турция неведнъж е заплашвала САЩ със закриване на базите. Експертите казват, че радиолокационната станция в Кюреджик е доста по-важна и по-трудно може да ѝ се намери заместваща позиция. Това несигурно поведение на Турция при управлението на Ердоган обостря търсенето на сигурни варианти за американско присъствие на Балканите.

В този контекст през 2019 г. Гърция подписа безсрочно споразумение със САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. То включва разширяване на американската база на о. Крит и откриване на още три бази в континенталната част на Гърция. Преди подписването на това споразумение гръцкият парламент трябваше всяка година да гласува продължаване на съществуващия договор, което е несигурно за активната политика на САЩ на Балканите. Гърция предприе този ход заради собствените си конфликти с Турция и усещането, по думите на гръцкия военен министър, че „Турция се отдалечава от Запада и не е достатъчно надежден партньор в НАТО“. Не може да се подмине фактът, че Турция има втората по мощ армия в НАТО и географски е твърде полезно разположена. По време на турското нахлуване в Кипър през 1974 г. Вашингтон е на страната на Анкара, а не на Атина, въпреки че режимът на Черните полковници в Гърция се случва с подкрепата на САЩ и като част от борбата с комунизма. През 2017 г. Турция сключи споразумение с Русия за придобиване на противоракетни системи C-400, което взриви отношенията на Ердоган с американците. Две години по-късно САЩ се договориха окончателно с гърците и имат абсолютно същите намерения спрямо България и Северна Македония.

Ударите на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и откъсването на Косово дават възможност на САЩ да изградят най-голямата по някои параметри своя база в Европа – „Бондстийл“. „Вашингтон пост“ по онова време пише, че САЩ имат нужда от бази на Балканите, за да осъществяват контрол върху нефтоносните райони в Каспийския басейн. Всъщност става дума за напълно извлечена територия, подчинена единствено на Пентагона, в рамките на един проамерикански анклав – Косово. Тъй като Косово дължи възникването си като държавен субект единствено на САЩ, там американците се чувстват напълно неограничени в решенията си. В този смисъл „Бондстийл“ логично е на път да се превърне в главния европейски военен център. През Балканите преминават и маршрутите на наркотрафика, които тръгват от Югоизточна Азия. Балканският маршрут пропуска 80% от наркотиците, които се продават в Европа. Материалът от Афганистан и Пакистан се преработва в Турция, след което, преминавайки през Косово и Чехия, се доставя до всички части в Европа. Контролът върху тъмните доходоносни трасета е особено важен, защото такива източници осигуряват финансиране за редица неосветени операции, които неминуемо съпътстват всяко противопоставяне.

В продължение на всичко това България съвсем скоро ще бъде принудена да приеме постоянно американско военно присъствие на територията си. И да сключи дългосрочен договор за изграждане на военни бази, тъй като стратегията на САЩ за Балканите включва мрежовидно и динамично разпределение на военното присъствие. Балканите са новият гравитационен център, откъдето ще се търси подход, за да се конструира линия на пълното изтласкване на Русия на изток към себе си. Превръщането на Украйна в гореща граница на сблъсъка между двата полюса Русия и САЩ придава на Черно море нова геополитическа важност. И България, независимо дали иска или не, заедно с Румъния, ще трябва да се включи в доизграждането на американската военна инфраструктура на Балканите, което ще бъде легендирано като партньорство за сигурност в НАТО. И няма да има български премиер, президент и министър на отбраната, които да отложат или да отхвърлят такава задача, и да останат на постовете си...


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Президентът започва консултации с партиите след завръщането от Франция

Вицепрезидентът Илияна Йотова обясни, че след завръщането на президента от Франция се очаква начало на консултации с политическите партии преди връчване на мандат за съставяне на правителство.  Йотова коментира, че изборът на Наталия Киселова за председател отключва възможността за реална работа на парламента. "Смея да твърдя, че този път..

публикувано на 07.12.24 в 12:16
Доналд Тръмп

Надер Итяим: Петролният пазар очаква ефекта "Тръмп"

В четвъртък държавите от петролния картел и съюзниците му във формата ОПЕК+ с водещи партньори Саудитска Арабия и Русия взеха решение още три месеца да се прилагат настоящите съкратени квоти за добив на черно злато, защото пазарът е пренаситен. В същото време, според  Надер Итяим, редактор "Близък изток и ОПЕК" в специализираната в енергийната сфера..

публикувано на 07.12.24 в 12:05

Обиски в Румъния заради разследване за нередности при победата на Джорджеску

Румънската полиция е извършила днес обиски, свързани с разследване на нередности при победата на първия тур на президентските избори на крайнодесния кандидат Калин Джорджеску. Това става ден след като съдът отмени отмени резултатите от вота след обвинения за руска намеса. Обиските са извършени в три къщи в град Брашов в Централна Румъния..

публикувано на 07.12.24 в 11:53
Гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас

Гърция създава противоракетен щит в Егейско море и модернизира флота

Гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас обяви, че страната му създава противоракетен щит в Егейско море и модернизира флота. Активна роля се определя на новите френски фрегати, както и на съществунащите подводници и ракетни катери. В същото време започва интеграцията с Центъра за отбранителни иновации на военноморските сили на САЩ..

публикувано на 07.12.24 в 11:43
Мариян Карагьозов

Мариян Карагьозов: Сирийският театър винаги е бил двигател на руско-турските отношения

Бунтовниците имаха 4 години – от 2020-а насам, да изграждат своята структура, администрация, военен план, в зоната в Идлиб, договорена между Иран, Русия и Турция. Междувременно правителството на Башар Асад не е използвало това време, за да подготви армията за бъдеща офанзива на бунтовниците. Оказва се, че в тази зона те са били отгледани ...

публикувано на 07.12.24 в 11:39
Володимир Зеленски

Зеленски съобщи, че Украйна е получила още изтребители Ф-16 от Дания

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи в социалните мрежи, че страната му е получила още изтребители Ф-16 от Дания. Това е втората група от тези бойни самолети, които Копенхаген предоставя на Киев. Според Зеленски това е "пример за лидерство", който отличава Дания.

публикувано на 07.12.24 в 11:19
Башар Асад

Върви ли към края си полувековното управление на династията Асад в Сирия?

Върви ли към края си полувековното кърваво управление на династията Асад? Този въпрос си задават всички наблюдатели на събитията в Сирия последните десетина дни. На 30 ноември - миналата събота - бунтовниците от Идлиб овладяха напълно Алепо - най-значимия град на Сирия след Дамаск. Пет дни по-късно, на 4 декември, в техни ръце падна Хама...

публикувано на 07.12.24 в 10:51