В музейната експозиция има шест портретни пластични фигури на личности, свързани с историята на града. Една от тях е на руската баронеса Юлия Вревская, включила се като доброволка по време на Руско-турската война от 1877-1878 година и загинала именно в Бяла. За нея Виктор Юго казва, че е „Розата на Русия, откъсната за България“. Нейното име носи болницата в Бяла.
Сред останалите фигури са тази на руския император Александър II, на майстор Колю Фичето, изградил моста край Бяла, на революционера Панайот Волов, на княз Александър Батенберг, който на 20-годишна възраст получава в Бяла първия си орден от руския император Александър II. Шестата фигура е на поета Петко Рачов Славейков, който едва 18-годишен учителства за три месеца в града.
„Всичко тръгва от богатата история на Бяла. Ако извадим този отрязък – от началото на строежа на моста на Фичето 1865-а до 1878-а, за 12-13 години толкова събития! Имаме национални фигури, свързани с Бяла, познати за всички“, казва кметът на Бяла Димитър Славов.
Славов разказва как общината е откупила сградата - „порутена, уникално съсипана, обругана, навремето най-хубавата детска градина“ и са решили да превърнат мястото в културно средище, в което ще има и читалищен салон.
Според кмета восъчните фигури, които сме виждали в чуждите музеи, „не могат да ни докоснат така, както нашата си история“.
Над две трети от средствата за създаването на восъчните фигури са събрани от дарения, уточнява Димитър Славов.
Всички восъчни фигури са изработени от търновския скулптор Борис Борисов и екипа му - Константин Кирилов, Деян Тодоров и Галина Христова. Между два и три месеца е отнело изработването на всяка от фигурите.
„Самата тематика ми е много близка. Да се работи, да се прави портретът на Колю Фичето, на Панайот Волов е истинско предизвикателство. Те се правят първо от глина. То си е просто скулптурна работа, портрет, след което трябва да се съобрази облеклото, движението на фигурата, състоянието ѝ. Това е предизвикателство за един скулптор – да намери доброто въздействие на фигурата върху публиката“, споделя майсторът Борис Борисов.
В залата, където е експозицията, гостите могат да видят и три документални филма, свързани с историята на Бяла. Това са „Малката Бяла - столица на Руската империя“, „Беленският мост на Колю Фичето“ и „Ангелът на милосърдието“.
Плевен е домакин на първата по рода си олимпийска школа по математика. 40 от най-добрите ученици в решаването на задачи, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка. Школата се осъществява от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки в..
Наричат ги "Оркестърът на народа". В него свирят едни от най-добрите музиканти. Той е сред най-разпознаваемите символи на държавността .Свързан е с историята на българската армия и славните ѝ битки. Освен церемониални функции оркестърът участва в международни фестивали. Каква е историята на Гвардейския представителен духов оркестър? Те..
Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди. "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...
Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура, прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..
На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Страната ни вече съхранява слънчева енергия в батерии, които са частни инвестиции . На сайта на ЕСО в оперативните данни се показва енергията,..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..
Ясно