Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Традиционното българско облекло като свидетелство за нашата културна памет и идентичност

Дрехата - кодът на нашата история, вярвания, социален статус и естетика

Защо понякога най-дълбоката мъдрост се крие не в новото, а в нишките на старото

6
Снимка: Виктория Тодорова

В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. 

То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. 

Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е променило то през годините, какво е неговото настояще и как ще се развива в бъдеще?

Снимката е илюстративна

Изследването на облеклото на православните българи от до индустриалната епоха показва, че всяка нишка, всеки цвят и орнамент са били значение. 

В зависимост от региона и неговите културни и исторически специфики облеклото се е различавало според това кой си – откъде идваш, какъв е твоят пол, възраст, дори социална роля, казва доц. Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките, която посочи, че дори в рамките на Османската империя е било много трудно да се разбере за един мъж от къде е, отколкото за една жена.

Доц. Ива Станоева

Спецификите на традиционното облелко се коренят в самата същност на доиндустриалните култури. Те са се характеризират с регионална затвореност, цикличност, доминиране на общностната над индивидуалната идентичност, ритуалност, осезателно присъствие на дихотомиите природа-култура, свое-чуждо, горе-долу, мъжко-женско, подчертава доц. Ива Станоева.

Снимката е илюстративна

Основен елемент във всеки традиционен български костюм е бялата риза. Върху нея се надграждат различни компоненти: престилка, сукман, потури, джубе, пояс… Всички те формират пирамидална композиция, в която всеки слой остава видим.

Най-богато е облеклото на младите – особено на булките. Защото именно те ще продължат рода. Най-беден е съставът на облеклото при децата. По-цветните и светли цветове са се носели от по-младите, докато по-тъмни са били цветовете, носени от по-възрастните.


Настъпващите през 19 век модернизационни процеси, водят до постепенни промени в традиционното облекло, които засягат материалите, състава и декорацията. Навлизат вносни стоки, появява се памукът, който заради високата си цена се е поставял на видимите части на ризата – ръкави, пазви. Внасяли са се прежди, бои, платове. 

Съставът на костюма започнал да се опростява, като отпадат сложните женски забраждания, отделни дрехи и други. Обеднява и декоративната система, като се изоставят накитите, а шевицата започва да обеднява. Докато в един момент шевицата изцяло отстъпва на дантелата. 

Днес традиционната носия все по-често се връща в ежедневието – като част от сценични костюми, фестивални облекла или дори вдъхновение за съвременна мода. А работата по съхраняване и възраждане на това наследство става все по-важна.

Снимката е илюстративна

Към края на 19 век, когато България вече е свободна страна, по инициатива на Министерството на вътрешните дела се подема една инициатива да се събират описания на народни костюми. Министър-председател и министър на вътрешните дела тогава е бил Стефан Стамболов, а описването на дрехите е била ангажирана цялата регионална власт.

Днес традиционните носии се съхраняват в националния етнографски музей, регионалните музеи, в читалищата и дори в фолклорните състави, които изпълняват българска народна музика и български народни танци.

Днес традиционната носия все по-често се връща в ежедневието – като част от сценични костюми, фестивални облекла или дори вдъхновение за съвременна мода, посочва Борис Димитров майстор на традиционни облекла и бивш танцьор по български народни танци. А работата по съхраняване и възраждане на това наследство става все по-важна.

Междувременно има много ателиета, което създават носии, но Борис забелязва, че върху облеклата навлизат много външни влияния, особено украинските мотиви, споделя майсторът на народни носии Борис Димитров.

А във времена, в които често се губим в модерността, традиционната носия ни напомня кои сме. И че понякога най-дълбоката мъдрост се крие не в новото, а в нишките на старото.


Още по темата слушайте в репортажа на Виктория Тодорова за "Закуска на тревата".

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
На голямата сцена на Народния театър „Иван Вазов“ се провежда концерт на японски барабани тайко. София, 8 октомври 2025 г.

Откъде идва интересът в България към далечна Япония?

Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..

публикувано на 14.10.25 в 11:12

Дом за възрастни в Монтана приветства първа столетничка

Първата столетничка си има дома за възрастни хора в монтанското село Владимирово. Райна Мадова стана на 100 години и бе почетена за рождения си ден с торта, свещички и баница. От 10 години баба Райна Мадова е част от дома за възрастни хора в село Владимирово. Тя е от Бойчиновци, работила е в цеха за макарони, разказа Румяна Милетиева, която е..

публикувано на 13.10.25 в 22:25

Излиза новият исторически роман "Деултум посреща Свирепия"

Утре е премиерата на новия исторически роман "Деултум посреща Свирепия". Събитието е от 18.30 часа в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В момента предишният роман от поредицата - "Мистерии в Хераклея Синтика" , се превежда на 4 езика - френски, немски, английски и гръцки език.   В Деултум има амфитеатър, още не е открит и..

публикувано на 13.10.25 в 12:48

Биопроизводител: Орехът е един от най-ценните продукти на земята

Масло, тахан, брашно, крем за лице, дори оцет, както и… маджун от диня – това е продукцията на биопроизводителя Рашко Денев. В малката семейна работилничка работят той и съпругата му. Отглеждат 60 декара собствени орехови насаждения и 90 дка под наем . "Всички са био, нямаме право в стопанството да имаме и био, и не био." "Някога си..

публикувано на 09.10.25 в 07:03
Хераклея Синтика

Рекордно дълго археологическо лято на Хераклея Синтика

Рекордно дълго - половин година, продължи археологическото лято в района на античния град Хераклея Синтика . Освен планираните проучвания, имаше и извънредни, които получиха допълнително финансиране и много ценни резултати. Те се проведоха по трасето на разширявания вертикален газопровод в района на античния град. В края на миналата седмица..

публикувано на 07.10.25 в 12:00

платена публикация
Шестото издание на образователната кампания "Пресичам безопасно с TEDI" стартира от Велико Търново

24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..

публикувано на 06.10.25 в 16:15
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул" с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов . Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120..

публикувано на 05.10.25 в 05:22