Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Илхан Кючюк: Историята не бива да бъде воденичен камък за отношенията ни с РСМ

Скопие ще се опита да потърси много по-директна комуникация с българските власти, прогнозира евродепутатът

Илхан Кючюк
Снимка: ilhankyuchyuk.eu

„Моят прочит е ясен. Ние потвърдихме нещо, което беше българска позиция, без да си даваме ясната сметка дали това помага или пречи на процеса и дали това всъщност е българският национален интерес.“ Това каза пред БНР евродепутатът Илхан Кючюк, докладчик за Република Северна Македония в Европейския парламент.

В коментар по потвърдената на Консултативния съвет по национална сигурност българска позиция Кючюк изтъкна, че „трябва да търсим дефиниция на успеха, а не дефиниция на това как сме спрели Северна Македония“.

„Това да спрем някой не е успех. Да потърсим разрешението на въпроса е успех за българската външна политика.“

В предаването „Преди всички“ евродепутатът заяви, че има отношения, наслоени в миналото и разговорът е много емоционален.

„Историческият въпрос е важен, но той не бива да се гледа само като единственият възможен начин за продължаване на отношенията ни с РСМ. И не трябва да бъде онзи воденичен камък, който дърпа отношенията ни и ни отвлича от съществения разговор за бъдещето.“

Ветото е инструмент, не може да бъде само по себе си цел и трябва да се използва много предпазливо, смята Кючюк. Според него няма логика в многократното му използване от страната ни по въпроса за Северна Македония.

Между София и Скопие не сме имали такива хладни отношения в най-новата ни история, посочи още Кючюк. Той е на мнение, че има предпоставки и основания възстановяването на доверието между двете страни да започне от „една много критична точка“.

Договорът от 2017 г. даде възможност да разгърнем важни теми, които не бяха допускани от тежкия македонизъм да се влезе въобще в тях, подчерта Илхан Кючюк. Той сравни договора с врата, през която се влиза, за да се говори по важните теми.

Относно освобождаването на Владо Бучковски като главен преговарящ с България Кючюк изрази предположение, че „правителството в Скопие ще се опита да потърси много по-директна комуникация, с пътна карта, с българските власти“, защото „се възприема малко бизнес подход“.

Ако гледаме формално дипломатически, по-силният ход щеше да бъде новоизбраният премиер на РСМ да дойде в България, отбеляза евродепутатът.

Разделянето на Северна Македония и Албания по пътя им към ЕС ще бъде огромна грешка за българската дипломация, категоричен е Кючюк.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04