Проф. Дитер Рухт: Пандемията катализира настроенията срещу политическия елит

Германският канцлер Олаф Шолц се обяви категорично за въвеждането на задължителна ваксинация за възрастните над 18-годишна възраст. И така стана поредният политик, който наля масло в огъня. Срещу ваксините, срещу ограниченията, срещу зелените сертификати и срещу Covid диктатурата, както я наричат, от месеци в цяла Европа протестират хора. Тази седмица вълна тази достигна и България. Там, където имунизацията срещу Covid-19 под различна форма стана задължителна, демонстрациите са все по-чести, все по-радикални и все по-стабилни. Но изразяват все така мнението на една много малка част от обществото. Но затова пък шумно.

Превръща ли се обаче антиваксърският протест в движение?

"Бих се въздържал от такова определение. За разлика от политическите кампании, които имат краткосрочни цели, за да се превърне социалното недоволство в движение, то трябва да се стреми към промяна на обществения ред. Според мен никъде антиваксърските протести, които наблюдаваме в различни европейски държави, нямат проект за такава промяна. Или поне не е изкристализирал. Засега протестиращите просто казват: "Не искаме ограничения". Това каза в предаването "Събота 150" проф. Дитер Рухт, който оглавява института за изследване на протестните движения в Европа. И предупреждава, че протестиращите вече осъзнават, че от тях зависят политическите решения за управление на Covid кризата.

"Тези хора са напълно убедени, че техните граждански свободи са орязани, което всъщност отговаря на истината. Проблемът е в аргументацията - протестиращите твърдят, че целта на политиците е не опазването на живота и здравето на хората, а постановяването на коронадиктатура, както те я наричат. Затова те все по-често говорят за потисничество, а не за ограничителни мерки".

По думите на проф. Рухт протестите са се увеличили и са навлезли от големите в малките населени места, "демонстрациите станаха по-масови и по-радикални".

Това със сигурност го осъзнават и политиците. Но въпреки това в някои държави въведоха задължителна ваксинация, другаде подготвят тази стъпка. Ако обаче вярваме на епидемиолозите, тази мярка най-малкото е закъсняла, защото според тях вариантът Омикрон, който в момента върлува из Европа, е опашката на пандемията. Точно в този момент да се опитваш да задължиш антиваксъри да се ваксинират, е меко казано недалновидно. Вероятно това също радикализира протестите. В Германия дори има отправени смъртни заплахи срещу политици.

Къде е коренът на тази агресия?

Настроенията срещу политическия елит, каквито безспорно имаше и преди пандемията, сега просто се засилиха. Пандемията им подейства като катализатор. Към групата протестиращи се причисляват и привържениците на крайнодесни идеологии, които може и да са малцинство, но за сметка на това са много гръмогласни. Затова протестите се възприемат като по-значими отколкото са в действителност.

Днес в Австрия отново ще има масови демонстрации, всеки понеделник в Германия се организират протести. Кой всъщност протестира, и ако погледнем към Германия - има ли разлика между западната и източната част на страната?

Да, има разлика. В бившата ГДР протестите са по-агресивни и по-радикални. Има региони в Източна Германия, където противниците на коронаполитиката на правителството са мнозинство. В западните провинции протестите не са толкова масови. Но в същото време там има много повече привърженици на алтернативната медицина, което автоматично ги прави противници на Covid мерките и на цялостната политика на правителството. Разликите са исторически обусловени. В Източна Германия възникна движението "Пегида" срещу ислямизацията на западния свят, там започнаха масовите протести срещу бежанците и генерално срещу чужденците. В Саксония и Тюрингия крайната десница отдавна се радва на широка подкрепа. В малките населени места, на село, крайнодесните присъстват много осезаемо в обществения живот - такъв човек може да не е кмет, но е шеф на пожарната, или на местния спортен клуб или е втори или трети човек в общината. Такива хора имат влияние, тяхната дума се чува на село. У нас винаги е имало една константна група хора, които изповядват крайнодесни идеологии. През годините сме наблюдавали различни поводи за мобилизация на тези хора. Тогава те изведнъж се набиват в съзнанието ни и си мислим, че крайнодесните са увеличили влиянието си. Така беше по време на бежанската криза, така е и сега по време на пандемията и свързаните с това ограничителни мерки. Сигурен съм, че и в бъдеще ще има процеси, които ще активизират крайнодесните популисти.

Каква трябва да е реакцията на политиците при сегашната протестна вълна?

Не им лесно на политиците. Според мен не трябва да има някаква крайна, радикална реакция. Протестиращите са дифузна, хетерогенна маса хора и реакцията на политиците трябва да зависи от това към коя група сред тях се обръщат. Сред протестиращите има хора, които не са доволни от мерките, но са отворени за разговор с аргументи и факти, които биха могли да променят мнението им. С тях трябва да се говори с научни факти и без заплахи. Има обаче и хора, които трайно са се разделили с разумните аргументи не само по отношение на пандемията. Тях човек не може да спечели с научни факти. Разбира се, тези хора имат право на свое мнение и трябва да могат да го изразят свободно. Но политиците не могат да им повлияят. И разбира се има още една важна група - това са идеологически подплатените протестиращи, които са привърженици на крайни идеологии. Те са не само против Covid мерките, те са против установения демократичен обществен ред. Тази група хора е опасна и затова службите трябва да ги наблюдават. А когато престъпват закона, да бъдат съответно наказани.

Вместо това, което предлагате, политиците подхванаха дискусията за въвеждането на задължителна ваксинация. В някои европейски държави това вече е факт. Как се отразява тази дискусия на анти-Covid протестите?

Това налива допълнително масло в огъня. Не само в Германия, и в почти всички европейски държави, политиците още с появяването на ваксините категорично заявиха, че няма да налагат задължителна имунизация. Една година по-късно те се обърнаха на 180 градуса. Това се възприема като предателство, като груба лъжа. И ако трябва да съм честен, не мога никого да обвиня. И досега не мога да разбера кому беше нужно да обещава каквото и да било в началото на пандемията, когато никой нищо не можеше да предвиди със сигурност. Така че реакцията на антиваксърите е напълно разбираема.