Проф. Сорен Хайрабедян, БАН: Не трябва да се прави безкрайно ваксиниране със същата ваксина

Омикрон действително е по-леко протичащ, но като вземем предвид, че рано или късно ще зарази почти всички, дори сега да се бустерирате, след 3-4 месеца ще зарази повечето хора, абсолютният брой заразени, които са податливи, ще е много голям, затова рисковите групи трябва да бъдат пазени, смята Хайрабедян.

Имунният статус на пациентите не е еднакъв. Ваксините са насочени към първия вариант на вируса. При част от пациентите имунитетът може да бъде по-слаб, а и с времето имунитетът избледнява. Затова част от хората в рискови групи е възможно да бъдат имунокомпрометирани и да влязат в болница, дори ваксинирани. Това са групите, които трябва да помислят за бустерна доза, поясни специалистът. Останалите по думите му могат да очакват по-леко протичане на Омикрон.

Омикрон има 5-6 пъти по-леко протичане. 10 пъти е по-ниска смъртността, но е над 70 пъти по-заразен. В момента и двата варианта са налични: Делта и Омикрон и това не е добре – няма как да знаем с какво ще се заразим, допълни Сорен Хайрабедян.

Двойната ваксина трябваше да предпазва от Делта поне 4-6 месеца, при Омикрон защитата спада до 3 месеца. Бустерът връща ефективността на ваксината с 20% и защитата се вдига, каза още проф. Хайрабедян. 

Наблюдават се между 20 и 40% реинфекции с Омикрон при преболедувалите. Това е така, защото белтъкът, с който вирусът влиза в клетката, е много мутирал.

И при Делта, и при Омикрон хората, които няма да развият антитела, са 40-50%, каза проф. Сорен Хайрабедян в предаването „Преди всички“.

„Това е типично за тези настинки, които имаме всяка година. Това е настинка, която убиваше, затова стана такъв проблем.“

Омикрон избягва до голяма степен отговорът на антителата. Обичайно се тества неутрализиращ отговор към старите варианти, но тези тестове не са адекватни спрямо Омикрон, уточни Хайрабедян.

Запитан за честите бустери и проблемите с имунния отговор, проф. Хайрабедян посочи:

„Смята се, че един бустер, максимум още един позволяват на имунната система да направи нови клонове антитела. Безкрайното имунизиране с един и същи антиген не се смята за смислено, тъй като имунната система има определен капацитет колко клона може да развие. (…) Не трябва да се прави безкрайно много ваксиниране със същата ваксина.“

Проф. Сорен Хайрабедян цитира нова научна публикация в списание „Нейчър“, според която има места по вируса, по белтъка, с който той влиза в клетките ни, които могат да бъдат блокирани от антителата ни срещу други подобни вируси от сходни семейства.

„Вирусът има около 140 места, които се намират върху структурата, която се свързва с нашата клетка. Тези 140 места постоянно ако мутират и ние ако трябва да изчерпим всички възможни мутации и да направим ваксини срещу тях, това означава безкрайно ваксиниране. Част от тези места обаче, ако не мутират, той няма да може да се свързва изобщо с клетката и ще престане да има възможност да ни инфектира. Идеята е да се блокират такива места, които са ниско мутиращи, а в същото време са подобни за него и за други подобни семейства вируси. Към тях се оказва, че има кръстосани антитела, примерно имате антитела срещу друго семейство коронавируси или даже по-далечно семейство от същата група. Тези антитела могат да блокират Омикрон и на тази основа смятат да се използват структурите, които са сходни, за да се направи ваксина, която да бъде универсална, така че да блокира цялото семейство.“