За да има бъдеще, трябва да се знае историята – така е и със сградите, казват от Пространството за културни и социални събития ТаМ, което преди няколко месеца получи от Община Велико Търново партерния етаж от сградата на Клуба на дейците на културата в старопрестолния град и започна да я ремонтира и възражда за нов културен живот.
С подкрепата на фонд „Култура“ историите от миналото на сградата, паметник на културата, строена преди повече от век, и нейния живот като културна организация ще бъдат изследвани и събрани в дигитален двуезичен архив, разказва Галин Попов от клуб ТаМ, стопанисващ стария Клуб на културните дейци във Велико Търново:
„Какъв живот е имала, по какъв начин членовете на клуба са били приемани, защо мястото се налага да приключи дейност, какво се случва след това. Това е една история, от която ние може да научим много неща за начина, по който се управлява културата. И е много добре да започнем да пълним тази дупка, която се образува от историята, която се разказва за преди векове и живота, който живеем днес, точно с такъв тип лични и задълбочени проучвания“.
Клубът на дейците на културата във Велико Търново е функционирал като културно средище три десетилетия до 1993-а година. След това общинският имот сменя няколко наематели, а в последните години разрухата беше единственият обитател в емблематичната сграда на улица „Велчо Джамджията“ 16 до Колюфичевата църква „Св. св. Константин и Елена“ в старата столица. Не винаги е било така, разказват от клуб ТаМ:
„С великотърновския клуб са свързани имената на писатели като Андрей Гуляшки, Николай Хайтов, Васил Попов, Дончо Цончев, Антон Дончев, на поетите Младен Исаев, Павел Матев, Дамян Дамянов, Блага Димитрова, Матей Шопкин, на литературните критици Ефрем Карамфилов, Тодор Абазов, Стефан Коларов, Атанас Свиленов, Енчо Мутафов“.
От ТаМ поканиха великотърновци, които имат лични истории, документи и снимки за миналото на Клуба на културните дейци да ги разкажат.
„Там се влизаше със специален пропуск, а творческите срещи винаги завършваха в бирхалето“, разказва Йордан Паунов, син на един от първите съдържатели на клубното заведение:
„Серафим Северняк беше редовен, Петър Слабаков от артистите, Петър Чернев. С писателя Димитър Манов много неща сме си споделяли. Всяка вечер си бяхме там. Серафим хубаво пееше. Кубинци са идвали тук. Даже имаше автографи по тухлите. Просто си ни беше хубаво. Приятни компании, весели хора преди 40 години“.
Творческата бохема на Велико Търново се събираше и на срещи, поставяха се интересни спектакли в клуба до църквата на Колю Фичето, спомня си бившият фотограф Венцислав Илиев:
„Едно такова крупно събитие, което си спомням в по-последните години, тогава църквата беше в ремонт и имаше скелета, които бяха от двора на клуба по покрива на църквата, тогава се прави моноспектакъл на един актьор от театър, три вечери“.
Сред най-активните в срещите си в Клуба на дейците на културата бяха художниците, разказа творецът Галина Цветкова:
„Моят пропуск за там беше Цанко Петров, преподавател по история на изкуството във Великотърновския университет. Той се обитаваше изключително от художници, караха се, сърдеха се и пак там се събираха. Трудно беше влизането, не можеше кой да е да влезе. Галерийното, кръчмарското пространство стените бяха поддържани с най-различни изяви. Спомням си на Никола Хаджитанев изложби там. Последната, която си спомням, е на Стефан Лютаков – изложба с едни кончета, бяха естетски, чувствени. Лично аз съм имала портрет, нарисуван върху стената от Георги Райчев в една такава неформална, пиянска вечер, с химикал и стоеше дълго време, докато лека-полека в първите години на демокрацията всичко започна да се разпада“.
Историите на великотърновци, свързани с миналото на Клуба на дейците на културата, ще бъдат записани и обработени от д-р Зорница Драганова от Института по философия и социология към БАН:
„Личните истории, микроисториите на хората и общностите са всъщност социалната история на един град. Това е живата тъкан, паметта, която живее през поколенията и през хората. Това е един начин да разберем въобще културния контекст, социалната история на един град, за да разберем себе си, за да разбираме нашата социална реалност“.
В изследването на клуба на дейците на културата се включва и архитектът по паметници на културата Веселин Алексиев:
„Това е била една сграда, ключова за културния живот на града, което предполага, че е кипял много живот, а когато кипи живот, една сграда постоянно се променя във времето. Ще се опитам да направя периодизация за развитието на сградата през годините с цел бъдещите намеси да бъдат от една страна щадящи, от друга – автентични, за да запази тя духът си такъв, какъвто е редно да бъде“.
Събирането на историите от миналото на клуба не е самоцелно, те ще бъдат дигитализирани и превърнати в артистични творби, които ще прелеят в настоящето и бъдещето на културното пространство, разказа новият стопанин на клуба Галин Попов:
„След като архивът бъде създаден, надяваме се в края на април месец да ви го представим, сме поканили 10 артиста, които през 2022 година да създадат нашата културна програма. Артистите да работят с тъканта на сградата, с историите на сградата и ще направят културните си събития, базирани върху информацията и интересните факти, които ги вдъхновят от архива. Важното е да бъде въвлечена местната общност в създаването на тези събития“.
Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Максимални усилия полагат гръцките власти да овладеят пожарните огнища. Правителството поиска помощ от Европейския съюз под формата на четири самолета за гасене на пожари. В последните часове обстановката с пожарите се усложнява. Сложно е в област Ахаеа на Пелопонес. Там, въпреки мащабните сили от огнеборци и доброволци, огънят влезе в..
Външните министри на 27 страни призоваха Израел да позволи доставките на помощ в Газа. Израелската армия отново нанесе удари по град Газа през изминалата нощ. Загинали са най-малко 11 души, съобщиха очевидци и медици. Същевременно лидерът на "Хамас" Халил ал Хая се очаква да пристигне в Кайро за преговори по подкрепяния от САЩ мирен план за Газа...
Над 70 майстори занаятчии ще участват в традиционния панаир на занаятите в троянското село Орешак, който започва на 14 август и ще продължи до неделя. Той се провежда в дните около големия християнски празник Успение на пресвета Богородица. Майсторите на традиционни български занаяти ще разположат своите шатри на улицата пред Националното..
Мъж от Монтана е задържан заради домашно насилие над 19-годишната му дъщеря. Патрул на полицията в Монтана е изпратен на сигнал за домашно насилие около 2:40 часа в понеделник. На място са установени майка, баща и дъщеря. При проведената беседа дъщерята - на 19 години, заявява, че ѝ е бил нанесен побой от нейния баща, като свидетел на побоя..
Турският президент Реджеп Ердоган заяви във вторник в телефонен разговор с украинския си колега Володимир Зеленски, че Турция "е готова да бъде домакин на среща на върха на лидерско ниво" между Украйна и Русия, предаде Ройтерс. След разговора турското президентство публикува изявление, в което се казва, че лидерите са обсъдили и двустранните..
Младежки обществен съвет към областния управител на Смолян ще бъде учреден в следващите месеци. Това стана ясно по време на среща в областната управа с младежи в Международния ден на младежта, който отбелязваме днес на 12 август. Срещата бе по покана на областния управител Захари Сираков: "На 12 август 2025 г. се навършват 26 години от..
Броят на мигрантите, прекосили Ламанша с малки лодки, откакто лейбъристите в Обединеното кралство дойдоха на власт миналото лято, надхвърли 50 000. Данните на Министерството на вътрешните работи показват, че 50 271 души са предприели опасното пътуване, като само в понеделник 474 мигранти са акостирали на английския бряг. Отделно френските..
Страната ни вече съхранява слънчева енергия в батерии, които са частни инвестиции . На сайта на ЕСО в оперативните данни се показва енергията,..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..