Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо т.нар.пъп на София е оставен да се руши

За тъжната съдба на туристическата точка на столицата ни - жълтата осмоъгълна кула от 1920 година

Вили Лилков: Наричат това място Софийския меридиан и чрез кулата сме свързани с Гринуичкия меридиан

Основната астрономическа точка на държавната триангулация на България - жълтата осмоъгълна кула от 1920 г. зад Военния клуб
Снимка: Добромир Видев

Защо е в окаяно състояние основната астрономическа точка на държавната триангулация на България - жълтата осмоъгълна кула от 1920 г. зад Военния клуб?

Вече 100 години история, но история по български. Кулата, която е поставила страната ни на картата на света – в буквалния смисъл, от десетилетия търси новото си предназначение. В историческия център на София, на пътя на туристическите обиколки, сградата сега стои заключена с решетка, но с избита врата. И „украсена“ с графити и петна от кучетата, които май са единствените с интерес към съществуването й. А и само скромната плоча, поставена преди 31 години от Министерството на отбраната поизбеляло напомня, че „Построената от Географския институт при Министерството на войната“ кула е „определила географската дължина през 1930“-та.


Но въпреки централните заслуги на кулата за оформянето на основната туристическа точка на столицата ни, точно тя стои встрани от интереса на туристите. Тошко Ташков от сегашната военна географска служба разказва, че кулата се поддържала до преди 30-ина години. А преди 10-тина  години сложил веригата на решетката, заключил катинара. И дал ключа на един от отделите на МО, който се занимава с военните клубове и военно-почивното дело. От онзи момент нататък „експонирането на кулата“ в историческия център на столицата ни е само на хартия и под формата на идеи.

Последният съвременен интерес към нея е от началото на 2021-ва година. Тогавашната областната управа се поинтересувала как може да бъде организирана постоянна експозиция на географската служба, показва документи Тошко Ташков от военната географска служба. Той е сигурен обаче, че преди да има реализирани идеи, трябва да има съгласуване как да се стопанисва обектът. Кулата е била част от войсковия район на Военния клуб от най-старо време. А по-съвременните документи казват – кулата е публична държавна собственост, а МО е ползващ собственик.


Обаче общината решава как историческият център на София да бъде оформен. Така в решаването на съдбата влизат много фактори, които май не са седнали да си говорят с годините, става ясно от думите на Тошко Ташков.

Запознати споделят, че вариант е кулата и районът около нея да се деактува от публична държавна собственост в общинска. И така чрез програмата на Столичната община „Стара София“ да бъде показана в подходящия начин за този район. За да стане и по-забележима за туристите. А иначе и Тошко Ташков от военната географска служба не е доволен как изглежда районът.
"Кулата може да се нарече и паметник на културата и паметник на безхаберието. Тази кула може да се каже, че е разположена на т.нар. пъп на София. Наричат това място Софийския меридиан", коментира темата в "Хоризонт до обед" Вили Лилков, проф. по физика, преподавател в Минно-геоложкия университет , няколко мандата общински съветник във СОС и заместник-председател на СОС.

"Чрез тази кула и София България се свързва Гринуичкият меридиан. Така преди 90 години България се свързва с мрежата на Европа. За мен тази кула е джипиес преди сателитите, защото това е било мястото, от което са започнали да се изграждат триангулачната мрежа на България", разказа още проф. Лилков за използването на кулата от геодезистите преди 90 години.

Проф. Лилков сигнализира също за състоянието на кулата.

"Това е било и най-високото място в столицата тогава - 552 метра надморска височина и тази височина е отразена в една плочка, поставена на храм- паметника "Александър Невски". Тоест - най-високо място на т.нар. свещен хълм на София. И кулата в момента може да се впише много добре в едни туристически маршрут в центъра на града и да бъдат разказани много интересни неща за историята на българската геодезия и топография.

А тя в момента е изключително занемарена. Не се използва и не се говори на хората какво представлява", посочи още проф. Вили Лилков.

Според него Столична община трябва да предприеме действия за промяна на визията на кулата. Той ще напише писмо да кмета на София да се инициира промяна за съдбата на жълтата кула.


Още по темата в звуковите файлове.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38