Вече 100 години история, но история по български. Кулата, която е поставила страната ни на картата на света – в буквалния смисъл, от десетилетия търси новото си предназначение. В историческия център на София, на пътя на туристическите обиколки, сградата сега стои заключена с решетка, но с избита врата. И „украсена“ с графити и петна от кучетата, които май са единствените с интерес към съществуването й. А и само скромната плоча, поставена преди 31 години от Министерството на отбраната поизбеляло напомня, че „Построената от Географския институт при Министерството на войната“ кула е „определила географската дължина през 1930“-та.
Но въпреки централните заслуги на кулата за оформянето на основната туристическа точка на столицата ни, точно тя стои встрани от интереса на туристите. Тошко Ташков от сегашната военна географска служба разказва, че кулата се поддържала до преди 30-ина години. А преди 10-тина години сложил веригата на решетката, заключил катинара. И дал ключа на един от отделите на МО, който се занимава с военните клубове и военно-почивното дело. От онзи момент нататък „експонирането на кулата“ в историческия център на столицата ни е само на хартия и под формата на идеи.
Последният съвременен интерес към нея е от началото на 2021-ва година. Тогавашната областната управа се поинтересувала как може да бъде организирана постоянна експозиция на географската служба, показва документи Тошко Ташков от военната географска служба. Той е сигурен обаче, че преди да има реализирани идеи, трябва да има съгласуване как да се стопанисва обектът. Кулата е била част от войсковия район на Военния клуб от най-старо време. А по-съвременните документи казват – кулата е публична държавна собственост, а МО е ползващ собственик.
Обаче общината решава как историческият център на София да бъде оформен. Така в решаването на съдбата влизат много фактори, които май не са седнали да си говорят с годините, става ясно от думите на Тошко Ташков.
Запознати споделят, че вариант е кулата и районът около нея да се деактува от публична държавна собственост в общинска. И така чрез програмата на Столичната община „Стара София“ да бъде показана в подходящия начин за този район. За да стане и по-забележима за туристите. А иначе и Тошко Ташков от военната географска служба не е доволен как изглежда районът.
Проф. Лилков сигнализира също за състоянието на кулата.
"Това е било и най-високото място в столицата тогава - 552 метра надморска височина и тази височина е отразена в една плочка, поставена на храм- паметника "Александър Невски". Тоест - най-високо място на т.нар. свещен хълм на София. И кулата в момента може да се впише много добре в едни туристически маршрут в центъра на града и да бъдат разказани много интересни неща за историята на българската геодезия и топография.
А тя в момента е изключително занемарена. Не се използва и не се говори на хората какво представлява", посочи още проф. Вили Лилков.
Според него Столична община трябва да предприеме действия за промяна на визията на кулата. Той ще напише писмо да кмета на София да се инициира промяна за съдбата на жълтата кула.
Още по темата в звуковите файлове.
На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно