Израелски медици с апел за реформи в политиката за коронавируса

Според медиците непоследователността на правителството и разнопосочните наредби водят до объркване или просто до неизпълнението им от гражданите.

След тридневни дискусии в щаба за борба с пандемията дните на карантината при безсимптомно боледуване бяха намалени от 7 на 5, увеличен беше и броят на пунктовете за тестване.

 „В момента петият пик на пандемията се характеризира с масово заразяване, но и със сравнително леко протичане на болестта. Ако не се намали рязко заболеваемостта, здравната система може да забуксува.  Не мисля, че трябва да се остави вирусът да се разпространява свободно до постигане на колективен имунитет. Нужен е баланс между предпазването от заразяване, грижата за заболелите и нормалното функциониране на живота и икономиката“, заяви пред БНР проф. Надав Давидович, директор на училището по обществено здравеопазване към Университета „Бен Гурион“ и консултант на правителството на Израел.

„Въпросът е как да действаме при голям брой заразени хора и дали е необходимо да се правят толкова много тестове. Тази вълна е различна от предишните четири и опитът ни от тях не е достатъчен за вземане на най-правилните решения. Намирам за адекватни постигнатите след много дискусии решения за намаляване на дните на карантината и нуждата от допълнителни тестове. Намирам за доста крайно огласеното през социалните мрежи мнение на професор Едит Матот, че в болницата, в която работи и е една от най-големите в страната, няма нито един тежко болен от Омикрон. Според нея не трябва да се сравнява щамът Омикрон с предшестващите го и е погрешно да се представят като тежко болни от него хора, които боледуват от друго.“

От болницата Шиба огласиха резултатите от изследване за въздействието на четвърта бустерна доза.

„Нещата не са черно-бели. След четвъртата доза нивото на антителата в организма се увеличава два пъти по-бавно, отколкото след третата. Но не само антителата са показател за ефективност. Има се предвид и цялата етимологична картина. Ваксината предпазва или осигурява по-леко боледуване сред рисковите групи и при по-възрастните“, коментира Надав Давидович.

„Оставихме хората сами да си решат дали да си поставят поредна ваксина. Тази кампания не е така мащабна, както за ваксинирането на децата например. Правят се изследвания в цял свят и вече знаем повече за вируса и за начините за борба с него. Ако ваксинирането в цял свят не бе толкова мащабно, непрекъснато изменящият се вирус щеше да има по-опасни мутации. Още от сега се мисли и за периода след пандемията.“

Запитан защо на фона на това, че новият щам Омикрон не предизвиква толкова усложнения като предишните, той е причина за огромни разногласия сред политиците за управлението на епидемичната криза, проф. Давидович посочи:

„Участвам в щаба за борба с пандемията от 2020 г. Не съм съгласен, че сегашните противоречия са по-драматични от тези преди две години. Щамът сега е по-заразен, но боледуването е по-леко. Прекалени мерки могат да попречат на икономиката. Не сме единствената страна, в която има дискусии в националните антикризисни щабове. Така е и в САЩ, Италия Франция Дания, Швеция... Смятам, че сегашното ни правителство действа по-уверено от предишното.“

„Много е вероятно ваксините занапред да са съобразени с непрекъснато менящите се щамове, както е при грипните ваксини“, допълни той.  

„Всяка страна изработва своя програма за поощряване на превенцията. Не мисля, че трябва да има закон. Всеки човек решава за себе си и за децата си. В същото време, е необходимо да се насочат усилия за повишаване на здравното образование и възпитание, и за опровергаването на фалшивите новини“, изтъкна проф. Надав Давидович в отговор на въпрос за ниския интерес към ваксинацията в България.

„Трудно е, но не и невъзможно, да се убедят семейните лекари в ефективността на ваксинирането и да се обучат как да убеждават пациентите. Необходимо е да се намери подход към религиозните водачи и различните обществени лидери и да бъдат привлечени към каузата. Невинаги политиците са най-авторитетните. Има дългосрочна програма за имунизации, не само срещу този вирус. Знам, че такава е стратегията на Евросъюза. Там все повече се огласяват най-новите резултати от изследванията на научни работници и статистиките на болниците. Нежеланието за ваксиниране може да е по различни причини. В миналото също е имало периоди, в които хората не са искали да се ваксинират. Трябва да се огласи как това им е повлияло. Не задължаването чрез закони ще накара хората да се ваксинират. В момента истината за постиженията на науката е сред най-сериозните аргументи.“