ИПИ предлага мерки за стимулиране на инвестициите и намаляване на осигурителната тежест

В проектобюджета на кабинета заложената средногодишна инфлация ще бъде 5%, ръстът на БВП - 4,9%, а бюджетният дефицит без мерките срещу коронавируса ще се движи около 2,5%, а с тях – 4,1. Предвижда се минимална работна заплата от 710 лева.

Според старши анализатора в ИПИ Петър Ганев тази година подходът при изготвянето на алтернативния бюджет е различен.

„Ако в предходна година много често сме влизали в много малки теми, малки дебати – дали за МРЗ, дали ще е за някоя помощ, бюджетът сигурно предизвиква десетина теми, които влизат силно в публичното пространство и много често те се касаят до 10-20-30 милиона лева, тоест сравнително малки дебати на фона на 50-милиарден бюджет, тази година, влизайки начисто, решихме да бъдем и по-смели и да гоним голямата цел. Ако ние в момента сме на 55% от средноевропейското ниво като доходи и като икономика, исторически сме стигали до 60 максимум и там някъде идва някоя криза и ни връща много надолу, как да тръгнем нагоре, как да отидем след 5 или 10 години на 80%“, коментира Ганев в предаването „Преди всички“.

По думите му пример в това отношение е Естония, която за 10 години е извървявала пътя от 55 до почти 80%, както и друг пример - на Хърватия, която е била „в подножието на 60 и десет години по-късно пак е там някъде“.

Петър Ганев очерта двете големи стъпки, които ИПИ предлага за отключване на този потенциал.

„Първо, няма как да скочиш, ако не инвестираш. Говорим за инвестиции общо, даже предимно в частния сектор, не просто публични инвестиции, в България общо инвестициите са около 20% от БВП. Тези, които са успели да скочат, са 25-26 или нагоре процента от БВП. На нас ни трябват мерки не за компенсации, не за запазване на заетост, тя така или иначе е близо до рекорди, а мерки, които да стимулират инвестициите. Такава мярка е т.нар. бърза амортизация, по-нисък данък печалба за тези, които инвестират и вдигат потенциала на своите компании.“

„Ние се намираме в бюджет, който галопира като приходи и сме в позицията да търсим големите идеи“, подчерта икономистът.

„Другата идея, тъй като икономиката е труд и капитал, е насочена към труда, към хората. На практика най-високото облагане в България остават осигуровките и ние предлагаме доста смела промяна там – намаление на осигурителната тежест с 10 процентни пункта, именно за да има рязко отключване на разполагаем доход, на ръст на доходите на хората и да могат да си отдъхнат заради пандемията и реално да забогатеят в тези години на растеж.“

Дългосрочната визия занапред е много хора, тоест всички, да плащаме по малко и да плащаме честно, заяви Петър Ганев.

„Ако само някои сектори плащат всичко или само някои сектори плащат честно, а други не плащат, тогава се обричаме на високи данъци, дефицити, спорове и т.н. Начинът всички да плащат, е когато данъкът е много нисък и е по-изгодно да си го платиш, отколкото да не го платиш. Това го направихме с плоския данък, но хората бягат от осигуровките – това е голямата тежест. Най-различни сектори видимо бягат от осигурителната тежест. Не можем да ги плашим със затвор, можем да направим система, която позволява да плащат честно.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.