Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Франсоа Ейсбур: Русия започна играта "разделяй и владей", но ще загуби

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Eвропейските лидери бяха главните действащи лица тази седмица в нажеженото пространство между Москва и Киев. Руският президент Владимир Путин очевидно се отказа от курса да преговаря изключително с президента на Съединените щати Джо Байдън за Украйна и за европейската сигурност. Президентът на Франция Еманюел Макрон получи най-много внимание от Кремъл - няколко телефонни разговора само за 10 дни и уговорено посещение в Москва идния понеделник.

Макрон е ротационният председател на Европейския съюз и пое инициативата заради несвойствено пасивната по отношение на Русия и нерешителна Германия. Волно или неволно, с огласените си планове за пътуване на изток френският президент наля масло в огъня на критиците му от източния фланг на НАТО, особено от балтийските членки, които го обвиняват в липса на прозрачност и нежелание за координация.

Един от проблемите е, че Макрон ще отиде първо в Москва, а чак след това в Киев. И украинците заподозряха, че воден от традиционния френски интерес към по-топли отношения с Русия, той би направил неприемливи за тях отстъпки пред Путин.

Проф. Франсоа Ейсбур е старши съветник за Европа в лондонския Международен институт за стратегически изследвания и специален съветник в парижката Фондация за стратегически изследвания. Вижда ли потенциал Макрон да промени хода на играта с Путин? В предаването "Събота 150" той отговори: 

"Никой не знае! Продължават да не са ни известни намеренията на Путин - ще тръгне ли на война, или не. Напредъкът на дипломатическия фронт е далеч от задоволителен. Но нали все пак, докато се преговаря, войната още не е факт! Моите очаквания, за съжаление, не са много оптимистични". 

"Файненшъл таймс" публикува тази седмица статия, озаглавена с въпрос - много интересен въпрос: Може ли да се има доверие на Макрон, когато става дума за Русия?

И отговорът в статията, между другото, беше "да".

А според вас какъв е отговорът?

Към момента французите работят в изключителен синхрон с американците. Не сме били свидетели на толкова силни стратегически отношения между Франция и Съединените щати от Бог знае кога. Може би от 80-те години на миналия век. Каналите за комуникация между Париж и Вашингтон и Париж и Брюксел функционират изключително добре. Такова беше и заключението в статията.

Но нека се върна към въпроса - какво се очаква да направи Макрон в Москва. И предполагам, че ви интересува и какво ще стане в Киев. Осведомен отговор на тези въпроси, разбира се, може да получите едва след разговорите там. Аз не очаквам много. Защото президентът Путин не е заинтересован, поне към момента, от нищо друго освен от пълна капитулация пред исканията, които отправи през декември. 

Прибързано ли е да се смята, че Германия е загубила вече статута си на определящ фактор в отношенията на Европейския съюз с Русия?

Към момента е факт, че Германия вече не е в главната роля. И това е донякъде непреднамерено. Управляващата коалиция в Берлин е неопитна в полето на външната политика и политиката на сигурността. На всичкото отгоре имат вътрешни разногласия по тези въпроси. Не са се разбрали помежду си. Такива неща обикновено се случват при нови правителства, които още не са стъпили стабилно на краката си. И в периода докато това стане, празнините се запълват от други, в случая - от французите.

Владимир Путин се отвори за контакти с европейски лидери веднага щом получи писмените отговори от Вашингтон и от НАТО на предложенията си за гарантиране на сигурността в Европа. И след като Съединените щати и други западни съюзници обявиха, че изпращат подкрепления на източния фланг на алианса. Текстът на американските отговори изтече тази седмица в пресата. Какво ви е мнението за него?

Знаете как е с президента Путин - той непрестанно се опитва да разделя, за да владее. Първоначално не искаше да преговаря с европейците. Двата му проекта за договори бяха предложени на американците и на НАТО, с което даде да се разбере, че ще си говори само с боса, т.е. Вашингтон. Сега, тъй като единството в НАТО изглежда пълно, а американците се отнасят много професионално към европейските си съюзници, руснаците са решили да скарат европейците с американците. Това е тяхна стандартна процедура на действие. Не смятам, че някой ще им се върже и дори не съм много притеснен - защото декемврийските им искания са напълно неприемливи. Дори премиерът на Унгария Орбан избра да не се отлъчва от консенсуса в НАТО и Европейския съюз. Унгария е членка и на двата блока, въпреки че много хора го забравят напоследък. Посланието е много силно и затова Русия започна тази игра. Но ще загуби.

Наближава ли моментът, в който единството в Трансатлантическия съюз ще бъде поставено на истинско изпитание?

Известно ви е, че настоящата руска криза - защото тази криза е руска - се състои от два компонента. Първият е свързан с руските искания за пренареждане на европейската сигурност, и по-конкретно - за практическо елиминиране на членството в НАТО на страните, които се присъединиха към алианса след 1997 година, и за възстановяване на статуквото от преди Съветският съюз да изчезне. НАТО и Европейският съюз отхвърлиха тези искания със забележителна лекота. Единството и солидарността са налице. Както и дипломатическият професионализъм, за което свидетелства споменатият от вас текст на американските отговори на руските искания, публикуван от испанския вестник "Ел Паис". Това, между другото, е много добро журналистическо попадение, защото показва какво се случва зад кулисите.

Вторият компонент е Украйна. А там нещата са далеч по-сложни. Защото текат трудни преговори за това какво би било достатъчно да възпре Путин от нападение - какъв точно да е пакетът от санкции срещу финансовия, банковия, енергийния и други сектори на руската икономика. Нормално е това да е труден момент, защото различните страни членки ще бъдат различно засегнати от санкциите срещу Москва. Но имам усещането, че ще бъде постигнато споразумение.

Под въпрос в много по-голяма степен е какво ще се случи, ако Путин реши да воюва. Това би било в резултат на провал на усилията за възпиране или решение от страна на Русия просто да понесе ударите на санкциите. Тогава ще трябва да се договорим какво да правим по-нататък. Засега обаче чуваме само какво няма да направим. Президентът Байдън декларира, че войниците, които изпраща в Източна Европа, няма и да стъпят в Украйна. Това може и да е разумно, но все пак е сигнал с отрицателен знак. А тъкмо в тази фаза на противопоставянето ще е истинският стрес тест за западните държави. Рискът от избухване на война е голям. А още по-големи ще са трудностите, които тя ще донесе със себе си. При справянето с тях ще си проличи колко здраво е единството в НАТО и Европейския съюз.

Изключени ли са каквито и да било отстъпки пред Русия за сметка на Украйна?

Нищо не бива да бъде правено в ущърб на Украйна. Но това не означава, че няма пространство за маневриране. Факт е, че Нормандският формат не работи достатъчно добре. Но това не е само защото руснаците са много лоши момчета. Украинските лидери също не са прекалено отзивчиви. Минските договорености се нарушават и от двете страни и би било добре да се разберат за същината им и за това как да ги прилагат. Оттам нататък обаче не смятам, че трябва да се правят каквито и да било отстъпки на Русия. Крим не е част от нея. Тя няма и право да анексира и Донбас.

След като и Китай реши да се обяви против по-нататъшно разширяване на НАТО, наемате ли се да прогнозирате десетилетия на ново противопоставяне Изток - Запад като през Студената война?

Първо, в случая на Украйна заплахата е от гореща, а не от студена война. Сценариите, за които говорим през последните месеци, са само за реални военни действия - нещо от което сме отвикнали през последните десетилетия. А иначе китайско-руското стратегическо партньорство е реалност. То съществува. Пекин и Москва си пазят взаимно гърбовете, както обичат да се изразяват американците. Подкрепят се взаимно в ООН. Подкрепят националните интереси един на друг, стига те да не пречат на техните собствени интереси. Разширяването на НАТО например няма никакво отношение към Китай. То е важно за Русия. Но, въпреки това, Москва получава дипломатическата подкрепа на Пекин. Когато обаче има потенциален сблъсък на интереси, двете страни не оспорват взаимно действията си. Например по отношение на Индия. Тя не е приятел на Китай - дори се стига до престрелки на границата им в Хималаите. Но е значим стратегически партньор на Русия.

В Пекин обаче вчера стана ясно, че занапред, когато интересите ѝ в Централна Азия се преплитат с китайските, Русия ще трябва да си плаща. Организацията на Договора за колективна сигурност, под чието прикритие руснаците потушиха бунта в Казахстан, не е спомената нито веднъж в огласената китайско-руска декларация. А Шанхайската организация за сътрудничество, в която членуват същите централно-азиатски страни, фигурира седем пъти. Така Китай дава ясно да се разбере, че Русия вече не е най-важната сила в региона и че той е поне толкова значим, колкото и тя. Затова подозирам, че Русия плаща доста солено за тази съвместна декларация, която й е политически важна и необходима в момента.

Интервюто с проф. Франсоа Ейсбур можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

9200 тона мазут са превозвали двата руски танкера, които бедстваха в Керченския проток

9200 тона мазут са превозвали двата руски танкера, които бедстваха вчера в района на Керченския проток. Властите в Русия съобщават днес, че има частичен разлив на гориво в морето. Разлятият мазут се носел към източния нос, оформящ протока. Двата плавателни съда са на повече от половин век. Единият - "Волгонефт 239" - е заседнал на плиткото на близо 80..

публикувано на 16.12.24 в 18:50
Сградата на общината в Брезник

Справянето с водната криза е основен приоритет за ръководството на община Брезник, обяви кметът

Справянето с водната криза е основен приоритет за ръководството на община Брезник, посочва в позиция, публикувана на "Фейсбук" страницата на общината, кметът Васил Узунов. Изявлението градоначалникът прави по повод растящото недоволство заради въведения воден режим и налагащите се през последните дни промени в часовия график на водоподаване...

публикувано на 16.12.24 в 18:30
Тони Маринова и дъщеря ѝ Яница

Има ли бъдеще за "Слънчевото място" за специални деца

Борба за интеграция и достоен живот на хората със Синдром на Даун има и преди това да засегне семейството на рап певеца Криско, и преди раждането на Яница, която скоро навърши 15 години. Това припомни нейната майка Тони Маринова, председател на Сдружението на родители на деца с Синдром на Даун. По повод публичното признание на Криско, че има..

публикувано на 16.12.24 в 18:15
Директорката на Езиковата гимназия във Велико Търново Смилена Тодорова и френският посланик в България Жоел Мейер

Френският посланик връчи на Езиковата гимназия във В. Търново сертификат на френското министерство на външните работи

Френският посланик у нас Жоел Мейер връчи на Езиковата гимназия във Велико Търново сертификата на френското Министерство на Европа и външните работи за постижения в областта на преподаването и изучаването на френския език. Сертификатът е признание за ангажимента и отрадността на училището към френския език и неговото преподаване, каза..

публикувано на 16.12.24 в 18:13
Германският канцлер Олаф Шолц говори пред депутатите от Бундестага преди гласуването по поискания от него вот на доверие, 16 декември 2024 г.

Германският канцлер Шолц не получи вот на доверие в Бундестага

Германският Бундестаг (долната камара на парламента)  отказа да гласува доверие на правителството на канцлера Олаф Шолц, съобщиха информационните агенции. В Бундестага ще се гласува вот на доверие на германското правителство Така с днешното си решение парламентът в Берлин на практика разчисти пътя за произвеждането на предсрочни избори , които..

публикувано на 16.12.24 в 17:54
Проф. д-р инж. Димитър Аличков, Хидротехнически факултет, УАСГ, и доц. д-р инж. Петър Филков (вдясно), декан на Хидротехнически факултет на УАСГ.

Броят на дипломиращите се хидроинженери у нас е намалял 5 пъти за 7 години

Приемът и дипломирането на студентите от хидроинженерните специалности в Университета по архитектура, строителство и геодезия е намалял над 5 пъти за последните 7 години. Това стана ясно по време на пресконференция, на която бяха представени резултати и акценти от проведена експертна кръгла маса "Безводие и предизвикателства пред водоснабдяването",..

публикувано на 16.12.24 в 17:37
Кузман Илиев

Кузман Илиев: Дефицитът ще бъде не по-малко от 5%

Дефицитът ще бъде не по-малко от 5%. Такава прогноза направи пред БНР  Кузман Илиев, председател на партия "България може", след като финансовото министерство представи проектобюджета за следващата година. Киселова не смята, че Бюджет 2025 ще бъде приет до Коледа "Ще има актуализация, ще има пак драми и ще си прехвърлят топката кой е..

публикувано на 16.12.24 в 17:29