"Таксономията не покрива 100% от това, което ще се случва в енергийния отрасъл. ... Енергетиката в Европа се развива не само с парите от ЕК и с парите на европейските финансови институции, но има и инвестиции от други - частни или държавни фондове, включително от страни, които са извън ЕС. ... Така че не всичко, което е изграждано досега, и не всичко, което ще се изгражда напред - ще попадне в таксономията. Но тя е предназначена за частните финансиращи институции, за да може, когато изпълняват новите си и все по-увеличаващи се задължения за рапортуване по отношение на това колко са зелени, да имат ясната дефиниция на това всяка една инвестиция, която са направили, колко нисковъглеродна е и защо е такава, както и дали има негативно отражение върху околната среда. Това означава, че те няма да могат да рапортуват като зелени такива инвестиции, които не са наистина такива".
Това каза пред БНР доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Той обясни, че таксономията "ще ориентира за финансиращите институции - банки и фондове, за това каква чест от техните инвестиции са нисковъглеродни и подпомагат прехода на Европа към нисковъглеродна икономика и енергетика".
По думите на доц. Георгиев в съобщенията на ЕК ясно се казва, че таксономията не е политика по отношение на дефиниране на националния енергиен микс на страните членки на ЕС:
"Тя не ограничава с друг тип инвестиции, примерно публични, да се случват и други проекти, които са извън таксономията".
През таксономията се изпращат сигнали до обществото, до енергийния отрасъл и до финансовите институции какво ще се случва по-лесно или по-трудно в енергетиката, подчерта той.
"Историята още не е приключила. Таксономията е приета, макар и с гласове против, в колегиума на ЕК. Предстои да влезе в Европейския парламент, където до 6 месеца може да бъде отхвърлена", уточни доц. Георгиев.
Интервюто на Весела Владкова с доц. д-р Атанас Георгиев в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Едва петима души протестираха пред прокуратурата в Кюстендил срещу изграждането на фоговолтаичен парк върху 1200 декара бивша земеделска земя край близките села Дворище и Коняво. Недоволството е заради това, че Софийската апелативна прокуратура е прекратила образуваното предварителното прозиводство по внесената жалба от местни екоактивисти. Те настояват..
Служители от териториалното поделение на НОИ - София област протестираха в обедната си почивка с настояване да получат 20 процента ръст на заплатите от началото на следващата година. "Осигурителният институт е стълба на цялата ни осигурителна система. 20% е нашето искане от държавния бюджет, които 20% да се разпределят справедливо между..
Дефицит от около 23 милиона лева има в приходната част на бюджета на здравната каса за тази година. Това съобщи управителят на касата Петко Стефановски след заседание на Надзорния съвет: "Към днешна дата това, което имаме, информация от Министерство на финансите, е, че ще имаме дефицит в приходната част - около 23 милиона лева не могат да бъдат..
Борбата е кой да контролира администрацията! Новата структура на Столичната община ще се обсъжда в комисии Така архитект Васил Василев, председател на Софийската колегия на Камарата на архитектите, коментира битката за щатните бройки в направление "Архитектура и градоустройство" в столицата. Докладът за новата структура на Столичната..
Белгия обяви, че ще похарчи половин милиард евро в борбата с дронове. Информацията е на местни медии, като се позоват на министерството на отбраната, предаде БТА. През последните седмици в страната бяха засечени дронове в района на военни обекти, атомна централа, ядрен изследователски център и няколко летища. Заради тези случаи властите..
Новите данъчни и осигурителни промени в държавния бюджет предизвикват сериозно напрежение сред малкия бизнес в регионите. В Силистра предприемачи предупреждават, че дори малък процент увеличение води до лавина от разходи – най-вече в сферата на услугите, където трудът е основният фактор. Как това се отразява на хората извън големия град..
Бюджетът за 2026 година влезе за разглеждане в пленарната зала на Народното събрание. По време на представянето му министърът на финансите Теменужка Петкова заяви, че целта е да гарантира дългосрочната фискална устойчивост. Опозицията обаче критикува финансовата рамка, която предвижда до края на следващата година възможност да се поеме нов дълг..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Групата за мониторинг на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Европейския парламент проведе вчера закрито заседание за..
Някои държави имат 75 поправки в Конституцията, ние имаме 75 погазвания на Конституцията. Това заяви пред БНР проф. Александър Маринов, социолог,..