Покачващите се цени продължават да бъдат сред водещите проблеми в Европейския съюз, като все повече икономисти гледат към Европейската централна банка с критичен поглед и учудване, че няма сигнал за покачване на лихвите. В края на март ще бъде преустановена програмата за изкупуване на активи в условията на пандемия, но според мнозина това е твърде малка крачка в борбата с високата инфлация, „която е тук, за да остане“. През януари в еврозоната тя достигна 5,1%, но още по-стряскащите данни дойдоха отвъд океана. Януарската инфлация в Съединените щати е 7,5 на сто - рекордно ниво от 1982 година.
За разлика от ЕЦБ Федералният резерв даде с ясни послания, че през годината ще има повишаване на лихвените проценти и то не веднъж. Английската централна банка също не се поколеба и вдигна лихвите. По-консервативните икономисти винаги отбелязват, че Вашингтон и Лондон са ястребите в семейството на централните банки, а Франкфурт предпочита поведението на гълъб - без резки движения в паричната политика.
На този фон в Европейския съюз все по-оживена става дискусията за промяната на правилата от Договора от Маастрихт, 30-годишнината на който накара повечето експерти да припомнят, че именно тази възраст бележи нов етап в живота на всеки, включително и на фискалните правила. В момента те изискват държавите от Европейския съюз да не превишават 60% дълг и 3% дефицит спрямо брутния си вътрешен продукт.
Миналата и настоящата година са изключения заради пандемията, но възстановяването, проблемите с веригите на доставки и високите цени на енергоносителите промениха правилата на играта. Каква е тежестта им в структурата на инфлацията е ключовият въпрос, чийто отговор трябва да бъде намерен преди каквито и да е решения, заяви пред БНР Тейлър Пиърс, икономист в Официалния форум за парични и финансови институции.
"Вярно е, че инфлацията в еврозоната нарасна значително, въпреки че не е с толкова много, колкото в Съединените щати или в Обединеното кралство. Ръстът е над прогнозирания и със сигурност Европейската централна банка ще следи инфлацията с много голямо внимание. Струва ми се, че голямото предизвикателство ще бъде оценката на това дали тя се дължи на проблемите с веригите на доставки. През пандемията те пострадаха много и проблемът си остава, а и се увеличиха енергийните цени.
За ЕЦБ е важно да установи дали инфлацията се дължи почти изцяло на проблема с доставките или има и елемент, свързан с търсенето. Тази оценка е важна, защото не е ясно какво би постигнало едно затягане на паричната политика, ако проблемът е единствено при доставките. От последното интервю на Кристин Лагард става ясно, че тя се колебае дали ще има повишение на лихвите тази година, т.е. не е сигурно, че ЕЦБ ще повиши лихвите. Мисля, че Франкфурт засега ще продължи да следи събитията внимателно и предпазливо и това е правилното решение в тези несигурни времена. Най-разумно би било управителният съвет на ЕЦБ да се фокусира основно върху покупките на активи".
"Ястребът" Йенс Вайдман, който като че ли беше някак в изолация заради позициите си за сериозното затягане на политиката на ЕЦБ, вече не ръководи Германската централна банка и съответно не е част от управителния съвет на ЕЦБ. Смятате ли, че новият гуверньор на Бундесбанк ще успее да промени настроенията във Франкфурт?
"Добър въпрос, но ми е много трудно да отговоря. Изглежда, че Йоахим Нагел би искал да въведе по-рестриктивен подход в политиката на ЕЦБ. Самият той вече заяви, че би искал да се прекратят покупките на активи и да се вдигнат лихвите до края на тази година. Засега изглежда, че той е сред малцината ястреби. Все пак всички държави от еврозоната имат представители, а той е просто един глас в управителния съвет".
Ако се стигне до повишаване на лихвите тази година, как това би се отразило на страните с много висок държавен дълг, например на Италия?
"Това със сигурност би било по-голямо предизвикателство за държавите, които имат висока задлъжнялост. По-високите лихви се отразяват на цената на поемането на нови задължения, което за страните с дългове би означало и разпродажби на техните облигации. Със сигурност ЕЦБ иска да избегне спирала на увеличаващи се лихви по държавните облигации, защото това ще удари държавите с голям дълг. Във Франкфурт са добре запознати с тази динамика и ще го имат предвид, когато обмислят честотата и интензивността на повишенията на лихвите".
Все по-усилено се говори за промени в критериите от Маастрихт, основно заради високата задлъжнялост. Настъпил ли е моментът да променим 30-годишните фискални правила? Реално това е дискусия, която започна преди пандемията.
"Мисля, че сега тази дискусия е дори още по-интересна, защото имаме фискалните стимули, които идват от програмата "Следващо поколение Европейски съюз". Повече от половината страни - членки превишават границата от 60 процента на дълга към брутния вътрешен продукт. Най-важното съображение трябва да бъде със страните, които имат наистина много висока задлъжнялост. Това са основно южноевропейските държави. Най-вероятно те ще търсят някакъв вид преоценка и по-голяма гъвкавост при правилата за фискална стабилност.
По отношение на това как би изглеждала новата рамка за фискална стабилност, би било интересно преди да се мисли за правилата за харчове, да се вземе предвид програмата "Следващо поколение Европейски съюз", следователно да се включат правила по отношение на екологичните и дигиталните цели. Необходимо е да има текстове за социалното включване и може би някакъв механизъм, който да гарантира, че това са продуктивни социални разходи. За онези харчове, които биха били определени като "непродуктивни", трябва да има много по-стриктни правила".
Критериите от Маастрихт са ключови за държавите, които целят присъединяване към еврозоната. Ако има промени в тези правила, как това ще се отрази върху тези страни?
"За държавите, които искат да се присъединят към еврозоната или дори към Европейския съюз, изискването за спазване на правилата винаги са било по-строго спрямо тези, които са членове. Бих казала, че със сигурност трябва да се подобри спазването на правилата в страните - членки. По отношение на това как трябва да се променят правилата за държавите, които искат да се присъединят, струва ми се, че те не трябва да бъдат обсъждани в рамките на реформата и гъвкавостта, които се коментират за вече присъединените държави".
Интервюто на Марта Младенова с Тейлър Пиърс в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
С пропагандно говорене РСМ се опитва да покаже относителна конструктивност. Това каза пред БНР доц. Наум Кайчев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и заместник-председател на съвместната историческа комисия между България и Република Северна Македония (РСМ). Александър Николоски: РСМ има проблем не с Франция, а с..
Видяхте какво се случи в пленарната зала, коалиция "Москва" е вече факт, каза лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски пред журналисти в кулоарите на парламента. По думите му Кирил Петков "кръжи – първо, на колене при "Възраждане", сега - на колене влезе при БСП, готов на всичко, за да опази ограбеното". Пеевски се обърна към избирателите..
И шестият опит за избор на председател на 51-вото НС се провали. Достигналите до балотажа двама кандидати Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Силви Кирилов от ИТН, не събраха нужното мнозинство. Назарян получи 69-те гласа в подкрепа от собствената си парламентарна група, 147 бяха "против", четирима се въздържаха, а при прегласуването Силви Кирилов..
Обединението "Демократична България", което е част от коалицията ПП-ДБ, няма да пречи на избора на Силви Кирилов за председател на Народното събрание, съобщи депутатът Божидар Божанов. Рая Назарян и Силви Кирилов отново на балотаж за председателския пост в 51-вото НС Шести опит – неуспешен: Пак не избраха председател на НС Той обяви,..
Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация за 29-и път връчи своите Годишни награди за професионални постижения в областта на туризма на церемония късно снощи. БХРА връчва годишните си награди Годишните награди на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация традиционно отличават най-добрите в туристическия сектор за изминалата..
Кипър приветства постигнатото споразумение за прекратяване на огъня между "Хизбула" и Израел и е готов да допринесе по всеки възможен начин за неговото прилагане. Това е заявил президентът на Кипър Никос Христодулидис в телефонния си разговор днес с ливанския премиер Наджиб Микати, съобщиха от правителството. Кипърският президент предлага на..
Почти три пъти са се увеличили спестяванията на магистратите за последните 10 години. Това сочат данните от анализ на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, където своите имуществени декларации са длъжни да подават съдии, прокурори и следователи. Анализът е изготвен от мултидисциплинарен екип изследователи от Българския институт..
Пеевски е човекът, с когото Борисов води разговора, а не с ПП-ДБ . Това каза пред БНР Арман Бабикян, ПР експерт и бивш депутат от "Ние идваме". "..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..