Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лъчезар Богданов: Едва 2% от социалния бюджет отива при хората в екстремна бедност

Според икономиста е много малко парчето от пицата за онези, които са трайно в капана на бедността

Лъчезар Богданов
Снимка: БГНЕС

Макропоказателите в бюджета, големите числа, показват значително повишаване на социалните разходи. Въпросът е къде отиват ресурсите. Това мнение изрази пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. Според него голяма част от средствата на социалния бюджет отиват към широки програми с много бенефициенти и не се таргетира достатъчно най-уязвимия сегмент.

„Въпросът е как да мерим успеха на социалната политика. Успехът не е ли да имаме по-малко хора, които са заключени в капана на бедността? И то динамично – ако са били сега, да имаме механизъм след 5 или 10 години тези домакинства да излязат от този капан. Това, което виждам, е, че програми, които не са насочени, които дават по малко, но на много хора, всъщност никой няма как да измери успеха от тях, а се оказва, че дори не си поставя и цели“, коментира Богданов в предаването „Преди всички“.

Дори да изключим темата за пенсиите, която с мащаба си замъглява всичко останало, когато говорим за социална политика, има около 1 милиард или 30% повече разходи, които най-общо може да наречем свързани със социални трансфери и плащания, посочи икономистът.

Бюджетът на социалното министерство е увеличен с близо 500 милиона лева спрямо миналата година и спрямо 2020 г. Въпросът е дали всички програми и разходи водят до дългосрочно намаляване на бедността и социалното изключване, заяви Богданов.

За Лъчезар Богданов големият въпрос е този на развитието – как България да стане богата страна и да повторим опита на Ирландия, Естония, Словакия – страни, които, излизайки от тежкото си положение преди 20 години, за едно или две десетилетия „доста доближиха богатите страни в Европа“. Това обаче по думите му е въпрос, който трябва да се решава с комплекс от политики.

В България само около 2% от социалния бюджет отиват за подкрепа на хора, които са наистина в екстремна бедност, подчерта Богданов.

За тази социална група, която после дава дългосрочни последици, там отива малък ресурс. Големият ресурс отива на други места.“

Има удвояване на средствата за лична помощ. Около 60% от социалните плащания отиват, под една или друга форма, за хора с увреждания, отчита Лъчезар Богданов.

Друга подобна голяма промяна има при майчинството.

„Семействата и майките, които все пак са осигурени и могат да се върнат на работа, не са най-бедните. Хората в по-голяма нужда са тези майки, които нямат доход и няма къде да се върнат на работа. За тях има много по-малко парче от пицата. Там е концентрирана бедността, материалните лишения и големите рискове за тези семейства и тези деца. Въпросът е на баланс между отделните политики“, смята Богданов.

В работещите домакинства, особено такива с двама работещи родители, на практика риск от бедност няма, като говорим, разбира се, за бедност наистина в коректната представа. Това, че хората сравняват как се живее в Белгия или в Германия, е съвсем отделен въпрос. Бедността е концентрирана на други места.“

Повече от половината от социалните трансфери идват през осигурителната система, но отново това са обезщетения, програми, механизми, които дават заместващ доход на хора, които иначе работят.

Това показва ефективност на осигурителната система, но не са насочени програми, които отиват наистина там, където има най-големите рискове и най-големи потребности, категоричен е икономистът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Язовир "Черни Осъм" ли е решението за Плевен и Ловеч? Хората се заканиха за бунт

МРРБ набеляза мерки за подобряване на водоснабдяването на Плевен и срокове за изпълнението им. Те са 21 и включват дейности, които ще бъдат реализирани в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период, посочват отговорните институции и източниците на финансирането им. Публикувани са на официалната страница на Регионалното министерство. Темата..

публикувано на 01.09.25 в 09:51

Неизбежни ли са инцидентите при сегашното състояние на железницата ни?

От младежката организация на партия "Спаси София" - "Младите спасяват", настояват за инвестиционна програма за реновиране на старите вагони на БДЖ. Необходими са базови подобрения по влаковите състави , коментира в предаването "Преди всички" Константин Илиев, председател на "Младите спасяват". Последната мащабна инвестиция е около..

публикувано на 01.09.25 в 09:16

КНСБ иска контрол на ВУЗ-овете, където преподавателските заплати са по-ниски

МОН да упражни контрол по отношение на държавната субсидия за заплати във връзка с големите разлики в заплащането на преподавателите.  За това настоя пред БНР проф. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншови синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ.  " Държавата даде тези средства, които на 100% трябва да отидат само за..

публикувано на 29.08.25 в 10:30

Въпреки гръмките обещания: Тревненската гимназия още чака пари за покрива си

Сградата на Националната гимназия по изкуствата в Трявна, опустошена при пожар през април, остава с временен покрив на прага на новата учебна година. Вече два месеца се чака решение за отпускане на необходимите средства за ремонт от Междуведомствената комисия за възстановяване при бедствия и аварии, въпреки гръмките обещания на властта, че ще се..

публикувано на 28.08.25 в 10:23

Теодора Ангелова: Забраната на смарт устройства в училище звучи назадничаво

Психологът смята, че забраната   ще породи голямо напрежение, особено в гимназиална възраст. След това ние откъде да знаем, че след училище, когато получат телефоните си, те няма да са цяла нощ на тях, попита Ангелова . За нея е напълно адекватно да няма телефони, докато тече учебният процес, но в свободното им време трябва да е..

публикувано на 28.08.25 в 09:45
Капитан Мартин Попов

Мартин Попов от регионална служба Военна полиция-София: Харесвам си работата!

В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София .  Част от работата му е секретна и затова няма как да разкаже повече за нея. Но като цяло с невидимото си присъствие те осигуряват спокойствието и сигурността на всички НАТО-ски военни делегации, осигуряват преминаването на техниката на..

публикувано на 24.08.25 в 07:30
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55