Халит Куртулмуш представя своята втора самостоятелна изложба в България и този път показаните карикатури обединява под заглавието „Бодлив генгер“. Генгер е храстче, характерно за района на Айтос, обяснява Халит, който е израснал в този край. Иглите на растението причинявали много болка, но в него намирали убежище гущери, костенурки и змийчета, а пламнело ли - веднага изгаряло.
По тази аналогия метафорично художникът свързва генгерът със своята карикатура, заради която в Турция рискуваш да изгориш.
"Без да искаме ние сме принудени да се съобразяваме с някои неща. Нашата карикатура е без думи. Не употребяваме мото, надписи в карикатурите си, а използваме символи - универсални символи, които са разпознаваеми от зрителя на пръв поглед", каза за БНР Халит Куртулмуш.
Участията в конкурси дават свобода на художника. За 10-те години, в които се занимава с карикатура, е спечелил повече от 100 награди от карикатурни конкурси, повечето от тях международни. Член е на УС на Асоциацията на Анадолските Карикатуристи, членува и в Съюза на българските художници.
Повече от 30 години живее и работи в Бурса, където се изселва със семейството си:
"Не мога да забравя първите 20 години, в които съм живял тук, училището ми, първите наблюдения, съседи, приятели, обучението ми, дори съм служил в казармата в България".
За връзката на художника с България подсказва и артистичния му псевдоним - Айтослу. Когато заживели в Турция го наричали айтослия и така избрал да се представя като творец.
Дълги години не бил идвал в България, върнал се 20 години, след като се изселили - любопитен за промяната тук, като най-силно го впечатлила промяната в българския език.
"Много се затрудних, понеже точно след около 20 години имах възможност да посетя България. Тогава забелязах, че има много голяма промяна във всички. Хората се бяха променили", допълни за "Закуска на тревата" Халит Куртулмуш.
Халит Айтослу представя в Дома на хумора и сатирата 38 карикатури - поглед към световната политика и Covid-пандемията, и 22 шаржа на наши именити сатирични актьори. Помни добре ролите им и обича да гледа отново вечните филмови класики с тяхно участие. Рисува с обич образите им, за които казва, че са останали в националната памет. Първи шаржовете му оценяват изселниците от общността в Бурса, за която художникът споделя:
"Показвам на приятелите си, на изселниците. Има няколко определени квартали, които са само с изселници. Там продължават традициите".
Айтослу показва шаржове на Апостол Карамитев, Григор Вачков, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Тодор Колев, Велко Кънев, Стефан Данаилов и още любимци на публиката.
"Не съм ги направил много цветни, за да придадат черно-белия живот тогава, понеже снимките ги гледам, те са черно-бели - това е колорита, в който си спомням България преди 30 години. Радой Ралин е съвсем нов шарж, по-цветен".
Изложбата ще остане на разположение в залите на смеха до 8 април.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
„Комисията за противодействие на корупцията е обвързана с получаването на средствата по Плана за възстановяване от Европейската комисия. Този план, както и..
"Ако агресията на Русия срещу Украйна сложи важна черта върху международния правов ред, още по-бруталната агресия на Израел срещу Газа довърши това..