Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Милко Лазаров: Във фокуса на тази битка е посегателството на пазара върху субсидиите за култура

От смисъл или от продаваемост трябва да зависят държавните пари за кино?

Павел Веснаков: Това отворено писмо е породено от невъзможността да представим нашата гледна точка

НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
Снимка: META/Facebook - НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“

На какъв принцип трябва да се разпределя държавното финансиране за кино? Каква философия в сферата на Седмото изкуство трябва да се развива в рамките на националната политика? Тези важни въпроси поде отворено писмо до правителството и парламента на 38 изявени български режисори. 

Те са против намеренията за разделянето на киното на "зрителско" и  "фестивално", което би променило философията на субсидирането на българските филми и насочване на финансовия поток към комерсиалните филми, които нямат затруднения да намират пари за реализацията си. Въпросът е обсъден на заседание на комисията по културата и медиите в Народното събрание, на което не са били поканени едни от най-значимите творчески организации и сдружения в областта на филмовото изкуство. 

"Тази среща, на нея самата киногилдията не беше представена в нейната цялост. Много избирателно бяха поканени хора и сред режисьорите остана впечатлението, че там се защитават основно интересите на продуцентите в България. Те са бенефициент на държавната помощ. Те изразходват парите, те отговарят един проект да бъде реализиран, да се случи, но в крайна сметка продуцентите трябва да имат режисьори, с които да снимат и режисьори, които да реализират своите идеи, да направят филмите, които искат, да представят България по най-достойния и смислен начин навсякъде по света. Недоволството на всички режисьори, подписали това отворено писмо е породено от невъзможността да представим нашата гледна точка, нашите нужди, вярвания и да споделим какво мислими за евентуалната бъдеща държавна политика относно филмопроизводството и културната политика", каза за БНР режисьорът Павел Веснаков - един от инициаторите на отвореното писмо.

Веснаков е председател на Българската асоциация на кинорежисьорите. Познат е с получилите множество отличия негови филми - късометражната трилогия "Влакове", "Парафиненият принц", "Чест" и пълнометражния му дебют "Уроци по немски". В телевизията работи и по комерсиални проекти като сериалите "Откраднат живот", "Денят на бащата", "Татковци".

"Тук става въпрос за една битка, която се води от десетилетия в Европа, от много десетилетия. Бих се осмелил да кажа от векове, но може би няма да бъда толкова точен, защото говорим за кино. Във фокуса на тази битка е посегателството на пазара да се възползва от субсидиите за култура, която е предназначена за потребители на художествени стойности. Тази битка не е минала, винаги е съществувала", допълни в предаването "Нощен хоризонт" Милко Лазаров, председател на Съюза на българските филмови дейци, познат и със своите филми "Отчуждение" и "Ага". През 2018 вторият стана първото българско участие на Берлинале от 30 години насам.

В предаването "Нощен Хоризонт" двамата режисьори изразиха позициите си относно цялостното разделение на масово и по-високо изкуство, чието отражение е и определянето на едни филми за "зрителски" и предизвикващи първичен интерес и "фестивални" - с високи критически оценки, но по-труден път към масовата публика. 
"Масовият вкус е едно много добро прикритие, извинение за прокарване на пазарния интерес, на финансовия интерес. Задоволявайки нуждата да задоволим масовия вкус звучи сякаш ние правим нещо добро за обществото, но то по никакъв начин не придвижва обществото напред. Сложните филми имат свойството, качествата да променят живота на един човек", смята Веснаков. 

"Аз не мога да се наглася към индустрията - не мога. Да искам и да не искам - не мога", допълни Милко Лазаров, като допълни, че и "простите мутри изпращат децата си в Оксфорд", което показва нуждата на обществото от високо изкуство.

Милко Лазаров      Снимка: БНР

В прикачения файл можете да чуете целия разговор относно мисиите на киното и функцията на държавното финансиране, личните разбирания на двамата режисори за собствената им работа, както и интересни въпроси и филмови препоръки от участниците в разговора и слушателите на "Хоризонт".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Големинов (1956-2021)

Фестивалът "ТрансAрт" - мост между поколенията авангардисти

Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..

публикувано на 27.11.24 в 10:40
Йожен Йонеско

115 години от рождението на Йожен Йонеско

Днес - 26.11, се навършват  115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда".  "След  Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..

публикувано на 26.11.24 в 13:04
Грегъри Магуайър

Авторът на "Злосторница" Грегъри Магуайър: Филмът по книгата възпламенява политическите й нюанси

Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..

публикувано на 25.11.24 в 21:00

Един живот не стига да се предвиди всичко

Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..

публикувано на 25.11.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..

обновено на 25.11.24 в 15:35

"Вълшебната гора" на театрална група "Метеор" тази вечер в Гьоте институт

Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..

публикувано на 25.11.24 в 12:09
Петър Арнаудов

Спомен за цигуларя Петър Арнаудов

На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..

публикувано на 22.11.24 в 18:01