Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Готови сме с огромен пакет от потенциални санкци, но засега са само предложения в случай на агресия, заяви Стано

Говорителят на ЕК Петер Стано: Путин трябва да знае, че ако се оказваме в състояние на конфронтация, това не е защото ние го искаме

Петер Стано - говорител на Европейската служба за външна дейност.
Снимка: Пресслужба на ЕС

Европейският съюз остава на страната на Украйна и няма да разочарова народа й. Това послание отправиха тази седмица председателите на Съвета на Евросъюза и на Еврокомисията - Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен. Двамата произнесоха дрматични речи в Европарламента. Мишел призова Русия да събере кураж за преговори. Фон дер Лайен пък отбеляза, че Москва трябва да избере - или да воюва с Украйна, което ще доведе до огромна загуба на човешки живот, или да се върне към сътрудничество с Европейски съюз в името на общите ни интереси.

В интервю за "Събота 150"  говорителят на Еврокомисията Петер Стано очерта отношенията между Европейския съюз и Русия, евентуалните европейски икономически санкции и руски контрадействия, а също и за европейската политика към Западните Балкани и към Африка:

В началото на седмицата се появиха обнадеждаващи сигнали, че кризата с Русия тръгва към края си. Но за съжаление, надеждите се оказаха прибързани и неоправдани. Това ли ще е вече новото нормално в отношенията ни с Русия? И как трябва да се адаптира Европейският съюз към тази ситуация?

"Надяваме се, че това няма да е новото нормално. Европейският съюз винаги е бил заинтересован от това да има конструктивни отношения с Русия. Защото това, в което вярваме и се опитваме да постигнем, е да имаме работни отношения с партньорите ни по целия свят. А Русия е важен наш партньор и съсед и за нас е от голямо значение да имаме взаимноизгодно сътрудничество.  За съжаление Русия обърна гръб на Европейския съюз и на модерна Европа на XXI век - реши да се разграничи от традиционни европейски ценности като демокрацията и спазването на човешките права. Загърбва и международните правила и принципи - например с нарушаването на териториалния суверенитет на Украйна през 2014 година.

Въпреки, че не бихме искали това да е новото нормално в отношенията ни, заради поведението на Русия, по-точно на настоящото й ръководство, би трябвало да очакваме тази конфронтация да е продължителна. Защото на господин Путин очевидно му харесва да използва езика на заплахата и не му е известно как да комуникира с тон на взаимно уважение, така че всички да имат по лза. А ние в Европа винаги основаваме политиката си на този принцип. Тази концепция обаче е много чужда за неговия манталитет, защото той разбира само от отношения, в които единият печели за сметка на другия", подчерта пред БНР говорителят на Еврокомисията Петер Стано.

 Москва упорито демонстрира пренебрежение към европейските институции. Върховният представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел например имаше доста неприятни преживявания в Москва миналата година. Може ли Евросъюзът да промени това руско отношение към себе си?

"Две неща може да направи Евросъюзът. Можем да се опитаме да убедим Русия, че нейният начин на мислене е отживелица - че конфронтацията не носи никаква полза за никого и че ще е много по-добре да си сътрудничим. Защото сме съседи и имаме нужда един от друг.  Имаме огромни пазари. Но Русия е готова да се откъсне от Европа дори в областта на търговията.

Няма да успеем да убедим обаче Русия да промени поведението си. Това е нещо, което политическото й ръководство трябва да проумее само. Опитите да се разедини Европейския съюз и незачитането на институциите му не е правилният път напред. Но в сегашната криза Путин пак прави същото - иска да разедини съюза, да го скара със Съединените щати. Но всъщност постига тъкмо обратното - ние сега сме безпрецедентно единни.

Всички говорим с един глас в защита на Украйна и против политиката на сплашване. Господин Путин трябва да знае, че ако се оказваме в състояние на конфронтация, това не е защото ние го искаме. Няма да приемем такова поведение от негова страна. Винаги обаче сме отворени за диалог. Защото от конфронтацията не печели никой, включително руският народ".

Защо на извънредната кратка сесия на Съвета на Европейския съюз в четвъртък не бяха обсъждани евентуалните санкции срещу Русия?

"Все още се надяваме, че няма да се наложи да обсъждаме санкции, защото полагаме всички усилия - инвестираме цялата си енергия - за постигане на политическо решение на масата за преговори. Защо не се обсъждаха санкции тази седмица? Отговорът е прост - защото такова е естеството на санкционната ни политика. Тя е реакционна. Конкретни предложения се финализират, едва когато се материализират действия, срещу които трябва да реагираме.

Досега няма нищо съществено от руска страна, което да ни принуди да стигнем до такъв етап. Но, разбира се, макар да вярваме в дипломацията, сме подготвени за възможността Русия да провали дипломатическите усилия. За такъв случай сме готови с огромен пакет от потенциални санкции. Но това засега са само предложения в случай на агресия, нахлуване или нещо друго, с което биха били нарушени териториалната цялост и суверенитетът на Украйна".

Икономическите санкции са най-силното, макар и май единственото ефикасно оръжие в арсенала на Европейския съюз в ситуации като кризата с Русия. Подготвен ли е обаче съюзът да се справи с неминуемите щети, които сам би си нанесъл с такива санкции?

"Санкциите, разбира се, биха навредили и на двете страни. Но за нас това е принципен въпрос. Колко далеч сме готови да стигнем, да страдаме и да платим в защита на принципите си? Да не забравяме, че обикновено към санкциите на 27-те членки на Европейския съюз се присъединяват и страните кандидатки за присъединяване, страните от източното ни партньорство, от Европейската икономическа зона, а също и партньори като Съединените щати, Обединеното кралство, Канада, а може и други държави. Ние - цивилизованата международна общност - сме много по-силни икономически и много по-издръжливи. Няма да пострадаме толкова от санкциите, колкото Русия ще пострада. Защото те ще я изолират и ще спрат модернизацията й."

А дали е достатъчно добре подготвен Евросъюзът да понесе щетите от евентуална руска енергийна контраатака?

"Това би било в нарушение на всички правила. Търговските стоки не бива да се използват като геополитическо оръжие. Русия вече се е опитвала да го прави. Но това в XXI век не е пример за цивилизовано поведение. Ако все пак Русия реши отново да постъпи така, ще оцелеем. Вече сме в процес на преход към зелена енергия и така Русия само би дала тласък на усилията ни да се освободим от енергийната си зависимост от нея. Освен това вече се насочваме към по-предвидими и по-надеждни партньори. Така че Русия сама ще си навреди и ще подкопае икономиката си".

Ако Русия продължи да смята, че сигурността й може да бъде гарантирана само с враждебност към Запада, не е ли назрял моментът да се ограничат сферите й на влияние с например по-ефективна политика на разширяване на Евросъюза на Западните Балкани?

"Русия вече се опитва да подкопае и да дестабилизира много различни региони. Настоящите събития не са нещо ново за бившите съветски републики - в Украйна просто продължават започнатото през 2014-а. Такава тактика приложиха и срещу Грузия преди това. Продължават да дестабилизират и Молдова. По същия начин се опитват да спрат интеграционния процес на страните от Западните Балкани. Руснаците са сериозно замесени в дезинформационната кампания, която е в ход срещу популярността на Евросъюза там.  Това ни е добре известно и работим заедно със западнобалканските си партньори, защото европерспективата е много атрактивна за тях. И не е в техен интерес да бъдат отклонени от пътя им към Европейския съюз. Трудно им е, разбира се. Защото са изправени пред трудна вътрешнополитическа трансформация, а систематично усилията им се саботират по много различни начини.

Репутацията на Европейския съюз в региона зависи и от това как протича присъединителният процес. Затова беше много жалко, че нещата между Северна Македония и България се развиваха така. И Албания пострада даже. Тези две кандидатки са наистина добре подготвени и ако не можем да започнем присъединителни преговори с тях, последствията ще са негативни. Затова са много окуражителни знаците, че България и Северна Македония вървят към решаване на двустранния си проблем", изткъна още Стано.

Тази седмица Европейският съюз взе инициативата, за да конкурира Китай и Русия в Африка. В изгодно положение ли е Европа да си върне водещото влияние там?

"Европейският и Африканският съюз в момента се занимават само с отношенията помежду си - с това, което искаме да постигнем по пътя на сътрудничеството. Ние не приемаме това сътрудничество с Африка като конкурентно на чиито и да било интереси там. Евросъюзът никога не се опитва да покорява или да налага нещо на партньорите си. Което - страхувам се, не е случаят с Русия и Китай. Погледнете само естеството на техните инвестиции и въобще начина, по който се отнасят към тези държави. Стремят се всъщност да ги правят зависими от тях и в някои случаи накърняват суверенитета им и дори поставят под въпрос икономическото им оцеляване". Това каза за "Събота 150" говорителят на Еврокомисията Петер Стано.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04
Крум Зарков

Крум Зарков: Битката за дневния ред в България предопределя следващите управленски конфигурации

Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР  Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..

публикувано на 17.05.25 в 14:18