Проблемът „Украйна“ от друг ъгъл

Преговори между Украйна и ЕС се водят от 2007 г. Когато Янукович печели изборите за президент, той отначало декларира, че Украйна ще върви към ЕС и обещава парньорство с НАТО, което по думите му е неизбежно. Западните фактори наблюдават внимателно Янукович, чиято майка е рускиня, баща му е от Беларус, но е отгледан от баба си, която е полякиня. Както и да се увърта Янукович, на 27 април 2010 г. украинският парламент Върховната Рада ратифицира нов 25-годишен договор за наем на базата в Севастопол от руския военноморски флот, считано от 2017 до 2042 г. Решението е прието в обстановка на безредици и скандали в пленарната зала с мнозинство от 236 гласа от общо 450. Янукович ликвидира и комисията за подготовка на Украйна за влизане в НАТО. Всичко това обезсмисля усилията на САЩ и те предприемат ход по познатата схема за мек преврат. И когато през 2013 г. Янукович отказва да подпише договора за асоцииране на Украйна към ЕС, избухват протести. Те се превръщат в кървав майдан, който води до свалянето на Янукович от власт. Реакцията на Русия е неочаквана – окупиране на Крим и подкрепа на отцепването на Донецка и Луганска област. Това е шокиращо за конструкторите на протестния майдан. Но е недвусмислено – Русия няма намерение да се съгласи с разполагането на военни бази на НАТО на територията на Украйна. Москва счита, че Украйна й се полага по право.

Днес конфликтът става алармен. Произвеждането на една русофобска Украйна проби Русия дълбоко в сърцето. След 1991 г. Русия изгуби добро партньорство с много от бившите съветски републики, но трасформацията на Украйна в натовска държава и подреждането й в санитарния вражески кордон около Руската федерация за Кремъл е неприемливо. САЩ са напълно наясно с това и тъкмо поради тази причина безцеремонно използват Украйна като мюре, за да провокират Русия за действия. Както казва Сун Дзъ, най-добрата стратегия е да оставиш врага да се победи сам. САЩ очакват, дърпайки Украйна, Русия да излезе от равновесие. И тя излезе. Първо прибра Крим. А сега ръководителите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики обявиха евакуация на населението на руска територия. В същото време Държавната Дума в Русия изпрати искане до президента Путин да признае независимостта на двете т.нар. „републики“. В документа пише следното: „Признаването ще даде правни основания за осигуряване на защита на населението от външни заплахи и политики на геноцид“.

По всичко изглежда, че Русия се кани под формата на „защита“ да въведе войска, да проведе референдум, и да прибави двете области към руската територия по начина, по който това се случи с Крим. САЩ твърдят, че няма да са само тези две области, а според Байдън, руснаците ще атакуват Киев. А може би Русия просто ще продължи да ползва този конфликт, за да упражнява натиск върху Украйна.

Около 50 години й трябваха на Русия да приеме, че политическият резултат от Втората световна война повече не може да служи за основа на съвременния световен ред. Днес сме свидетели, че изминалите 30 години вече натискат САЩ да приемат, че политическият резултат от рухването на комунизма повече не може да служи за основа на настоящия световен ред. САЩ все още живеят с усещането за свръхдържава, която е монополизирала глобалната власт и никой не може да й противоречи. А икономическите суперцентрове се преместват в Азия, където възникват и нови глобални инициативи. Но дори в условията, когато САЩ губят популярност, Русия все още не успява да стане привлекателен модел на развитие за другите държави, включително и за тези от постсъветското пространство. За да привлече своите съседи към интеграция, Русия трябва да е демократична държава с ефективна правна система и в икономически възход. В действителност в Русия съществува някакъв вид неокомандна икономика, която обслужва вертикално властта. Руската държава е създала неконкурентна политическа среда и свръхцентрализирана, силно корумпирана олигархична икономика, която имитира пазарна. В този смисъл държавите от Западна Европа е логично да остават най-привлекателен обществен проект. Това е по-важната причина Русия да загуби влиянието си в Украйна и чак на следващо място са усилията на САЩ за дезинтеграция на постсъветското пространство. Качествените характеристики на една държава, нейното интелектуално превъзходство и привлекателност като успешен обществен модел на развитие правят въпросната държава да има влияние, да упражнява т.нар. мека сила. Русия продължава да се опитва както и през Студената война да култивира военно превъзходство. С което да респектира. Но оръжието не е достатъчно, за да осигури същински прогрес в нашия посмодерен свят, в който хората искат да живеят добре, в благоденствие.