Наистина ли следваме заветите на Левски?

Тук настъпва голямото объркване и то не само при първокласниците. На днешната дата аз само ще ви припомня някои от заветите на Апостола.

Във всички речи и високопарни репортажи, които ще чуете днес, ще се говори за „Чиста и свята република“. Това е едно от най-важните му послания, но дали си представяме как изглежда то през ХIХ в. Във времето, когато българите живеят в гнета на османската система и се борят срещу робството, Васил Кунчев изведнъж предлага новата държава, за която са се борили предците ни да бъде република. Европа по това време е управлявана само от крале и императори, а Балканите са част от една от най-ретроградните империи. Васил Левски не стига до тази идея сам, а стъпва върху философията и концепциите на Георги Раковски и Любен Каравелов. В тази голяма общност от будни българи се правят истински политически планове за това как да бъде възстановена нашата независимост. Всички те поставят въпроса за възможностите ни за самостоятелна революция и това ги различава от така наречените „стари“. Хора, които също допринасят много за българщината, но много от тях предпочитат някакъв еволюционен вариант – да търсим помощ отвън или да се надяваме на реформите в самата Османска империя.

Васил Левски се оказва едно от тези много радикални лица на нашето освободително движение, защото той ни посочва не само пътя, по който трябва да върви, но и крайната цел – република. Една по-справедлива и модерна система, която ще изведе България пред другите европейски и световни държави. За съжаление, след Руско-турската освободителна война, политическите реалности не позволяват да се следва неговата идея. Устройството на нашата държава е определяно отвън и тук проблемът не е само в Руската империя. Берлинският конгрес поставя едни съвсем различни рамки на нашето обществено и политическо бъдеще. За съжаление хора, които са били близки до делото на Васил Левски, по-нататък ще потъпчат републиканския идеал. Стефан Стамболов довежда до българския трон Фердинанд Сакскобургготски – човек, който води страната ни към първите национални катастрофи и е виновен за избухването на необявената гражданска война, която ще бушува у нас от 20 – те до края на 40 – те години на ХХ в.

Ако някой не е сигурен какво всъщност предлага Апостола ще ви прочета целта, която той залага при създаването на БРЦК с т.нар. Наредба на работниците за освобождение на българския народ:

„С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.“

Равноправие, демокрация, законност – това са посланията, които ни завещава Васил Левски. За съжаление, много хора, които днес смятат, че го почитат всъщност не знаят за отношението му към другите народности. Не знаят, че той търси свобода за всички независимо от вяра и раса и заради това често може да видим лицето му татуирано по телата им, заедно със свастики и друга нацистка символика.

Васил Левски е символ на Освобождението и на идеята за новото начало, което за съжаление не идва в България по начина, по който са го искали, както той, така и Христо Ботев, Любен Каравелов и Георги Раковски. Вероятно иначе щяхме да имаме по-различна история. Сигурно елитът ни щеше да бъде от хора с такива идеалистични възгледи като неговите, а държавата ни щеше да има друго място в света. Това не означава, че всичко е загубено – напротив. Другият завет на Апостола е да се борим, за да променим света около нас. Смятам да завърша с друг негов цитат, който днешните ни политици и богаташи явно не знаят, но ние трябва да помним – „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“