Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Кремъл използва същата матрица, като при анексирането на Крим"

Петър Карабоев: Голяма военна операция не е целта на Путин

Минските споразумения са мъртви, подчерта журналистът

Снимка: Цветелина Белутова

"Не очаквам голяма военна операция. Това не е целта на Путин".

С тази прогноза започна коментира си пред БНР журналистът Петър Карабоев, заместник-главен редактор на "Дневник", във връзка с признаването на Донецката и Луганската народни републики от Русия и изпращането на руски войски там. 

Той подчерта, че Кремъл използва същата матрица, която приложи през 2014 година с анексирането на Крим:

"Путин взема отново част от чужда територия, обещава да пречертае граници в Европа, вземайки част от друга държава, но с изключително проруско и говорещо руски език население. Това е един изключително добре премерен ход, който поставя под огромен въпрос цялата система за сигурност и международни отношения в Европа, но в същото време кара достатъчно много хора в Европа да казват, че той си прибира своите хора. Не е нормално! Не е законно и е престъпен начинът, по който го прави".

Карабоев припомни, че Украйна не контролира международната си граница в този участък, където са самопровъзгласилите се и вече признати от Русия Донецка и Луганска републики. 

"Фактите са ясни - Минските споразумения са мъртви", категорично посочи той и коментира:

"Владимир Путин трупа фигури на шахматната дъска и е готов да търгува с живота, съдбата и бъдещето на милиони хора, които са в друга държава, но той обявява за сънародници. ... Договорът между Русия с ДНР и ЛНР е фактическо анексиране. ... Тези договори са с 10-годишен срок, след което започват да се подновяват на всеки 5 години. Тези две територии са заложници на Путин като две малки пешки на шахматната дъска".

Международният журналист цитира анализатори, според които методите и обкръжението на Путин се определят от това, че той идва от спецслужбите:

"Той не е войн, няма да започне да води война с танкове и ракети. Вижте той как воюва в Сирия, какво прави в Африка, в Либия - малки тактически операции. За Украйна целта му е да бъде обкръжена и задушена. Да бъде поставена на колене в една ситуация, известна в международните отношения като "стратегическа неяснота".

"В правителствените и специални служби, както и в добрите политически партии не би трябвало да са изненадани, защото ходовете, които Русия започна да прави в края на 2021 г. бяха многопосочни. Това беше един от вариантите и не е изненадващо, че един от тях се реализира. въпросът е да не се реализират най-лошите варианти", обясни журналистът.

Очакванията му са санкциите, които ще бъдат приложени от Запада спрямо Русия, да бъдат ограничени:

"Тъй като те са подготвени за ситуация на нахлуване на руски войски в Украйна. Дори САЩ казаха, че не са изненадани, защото руската армия е в Донбас от 8 години. Лошото за Русия е това, че Западът успя да покаже, че каквото и да направи Путин - всеки негов акт изглежда като агресия".

Интервюто на Снежана Иванова с Петър Карабоев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04